Тук публикуваме едно интервю на Петър Пенчев, зам. председател на НД "Екогласност" и участник в Група ГЕО, дадено за "е-vestnik":
http://e-vestnik.bg/6112
30 Април 2009
Таня Киркова
От обикновени битови боклуци до автомобилни гуми и технологични отпадъци се внасят и складират или изгарят в България. Снимка: “Екогласност”
Еколози, внимание! Докато умуваме къде да депонираме, да изгорим и преработим българския боклук, включително софийския, предприемчиви бизнесмени внасят европейски отпадъци – горят ги, трупат ги на наши регламентирани и нерегламентирани сметища, потапят ги в български водоеми. За това алармират от Националното движение „Екогласност”. Ако не реагираме – предупреждават еколозите - може да стане както в онова село в Унгария, което един ден се събудило оградено от декари, запълнени с отпадъци до самите врати на къщите си. Собственикът на нивите ги дал срещу заплащане на бизнесмен от съседна европейска държава да складира върху тях отпадъка.
“С очите си видях – от купищата огромни стари гуми, с които беше претъпкан дворът на циментовия завод при село Бели Извор преди четири месеца, сега е останала една малка купчинка. Недалеч от Враца се изгарят австрийски отпадъци, а проби от въздуха за замърсяване с опасните флорини и диоксини се взимат, когато заводът не работи”, разказа за e-vestnik Петър Пенчев, зам.-председател на Националното движение „Екогласност”. Той се уверил в тази информация, като сравнил дневниците за работа на предприятието с данните за дни и часове, когато са взимани проби.
Когато австрийската информационна агенция (АПА) съобщи, че държавните служби във Виена разследват 20 случая на нелегален износ на 500 000 тона отпадъци от Австрия в Полша, Румъния и България само за една година, Пенчев изпратил от името на “Екогласност” до главния прокурор Борис Велчев, до Европейската комисия и до Европейския парламент сигнал за изгаряне на австрийския боклук в противоречие с екологичните норми в българския циментов завод и го подкрепил с документи от Министерството на околната среда и водите и изявления на директора на предприятието в медиите.
Причината е, че в екологичното движение постъпват множество сигнали за внос на опасни отпадъци от чужбина и най-вече от Западна Европа, но очевидците искат анонимност, защото се страхуват, обясни Пенчев. “Нямам документи, но имам много такива сигнали за незаконен трансфер, внос на опасни отпадъци, които са изпратени до “Екогласност”. Примерно, очевидци, включително и човек от специалните служби, са ми потвърдили, че е имало даже охрана от МВР, когато в язовир “Огоста” са потопявани някакви контейнери. Но водоемът е с дълбочина над 35 метра и когато поисках от Гражданска защита да помогнат с хеликоптер с апаратура, който да облети водоема, за да ги открием, те ми отказаха”, твърди Пенчев.
Петър Пенчев, зам.-председател на движението “Екогласност”- Снимка: “Екогласност”
Според него не е новина, че бизнесът с боклуци се изравнява с бизнеса с оръжие и наркотици.
Кой разрешава вноса?
„Докарват боклука и го складират в депа или другаде у нас срещу заплащане. Според австрийските служби за нелегалния внос на австрийски боклук в Полша, Румъния и България е заплатено между 20 и 30 евро на тон. Явно и те не знаят, че при нас в едно депо - в Силистра се взимат 12 лева на тон отпадък, в Русе – 14 лева на тон… Гешефтът е по-голям. Защото депонирането на тон отпадък в Австрия струва 160 евро( 320 лева). 20 са случаите, до които австрийските служби са стигнали. А до колко не са стигнали?… Хората, които живеят в околностите на тези сметища, ги е страх. Очевидците ми казват: няма да ни споменаваш името, защото ако ни питат, ще отречем. Затова заставам с моето име. Не в едно и две разследвания на подобни екопрестъпления съм се включвал, защото не разчитам само на думи, а търся и документ, за да се убедя, че там нещо е станало. Затова не отстъпвам”, разказва Пенчев.
Тодор Костов, изпълнителен директор на “Холсим-България”, която е собственик на циментовия завод в Бели Извор, е заявил през октомври 2007 г. пред вестник” Шоу плюс” в защита на използването на отпадъци като гориво в предприятието: “Мониторинг (контрол) на влизащите за преработка като алтернативно гориво отпадъци, дори на дошлите от Австрия няколко хиляди тона, се прави на входа и на изхода на предприятието… Два пъти в годината в лицензирани институти в Хърватска и Словакия се прави анализ на изпусканите при изгарянето флорани и диоксини. “ В България нямаме лицензирани лаборатории с апаратура за мерене на флорани и диоксини.
Пенчев продължава разкритията си: “Миналата седмица видях с очите си копия от два дневника. Единият е дневникът, в който са записани часовете и датите, когато са вземани тези проби, за да се носят в чуждестранните лаборатории. Другият е оперативен дневник и показва състоянието на пещта по дати и по часове. С просто око се вижда, че по времето, когато са вземани пробите от изхвърляните от пещта газове, тя не е работила, тоест не е имало изгаряне. Календарно и по часове в него е записано, кога е работила пещта. Оттук правя извод, че тези господа са за прокуратурата. Освен това Костов говори, че суровинната смес се изгаря при 1000 градуса, но на мен ми показаха данни за температурата в пещта, от които се вижда, че там се поддържат 700 градуса. По данни на учените, с които разполагаме, за да не се отделят вредни емисии в атмосферата, в това число диоксини и флорани, горенето трябва да бъде при температура над 1500 градуса”, обяснява зам.-шефът на “Екогласност”.
В комплексното разрешително, издадено на “Холсим-България” подписано от Джевдет Чакъров на 27 декември 2005 г., от което “Екогласност” има копие, е записано, че на фирмата се разрешава да изгори 15 000 тона автомобилни гуми, 14 000 тона месокостно брашно и 7 000 тона опасни отпадъци от промишлеността РТФ ( тоест подобни на брикетите, които щяха да се изгарят в Горни Богров край София – от изсушени отпадъци, които съдържат органични вещества, в това число и пластмаси). Преди два месеца разрешителното е подновено за още 5 години.
През 2006 г. от името на “Екогласност” Пенчев водил дело срещу инвестиционното предложение за изграждане на завод за изгаряне на месокостно брашно в Горни Богров, който бил спрян заради вдигнатия шум съпротивата срещу него. Съдът тогава постановил, че нямало годен административен акт за обжалване, защото инвестиционното предложение било без ОВОС. Тогава Чавдар Георгиев отговорил писмено на “Екогласност”, че за изгарянето на месокостното брашно не се прави ОВОС(Оценка на въздействието върху околната среда), защото изгарянето му за производство на електроенергия, било оползотворяване на отпадъка.
Тези документи движението “Екогласност” е изпратило до Еврокомисията, Европарламента и до прокуратурата. „Когато се гарантира, че ще има спазване на екологичните норми, има специален режим за внос на отпадъци. Не може да няма нормативи за нещо, а МОСВ да казва: А- а, няма нищо. Изгарянето на отпадъци трябва да стъпи на някакви пределно допустими концентрации, и на други ограничения срещу замърсяване, особено, когато няма ОВОС. А екоминистерството гледа в тавана и издава комплексно разрешително”, се възмущава Пенчев.
Оказва се, че процедурата по ОВОС, е единствената възможност за реакция на обществеността. Според еколога комплексните разрешителни, които Министерството на околната среда и водите издава на индустриалните фирми, са “такива скришни неща, че в тях каквото си искат съчиняват”.
Междувременно през март стана ясно, че компанията “АКБ Форес” проучва възможности за изграждане в Девня на завод в който ще горят отпадъци и произвеждат електрическа енергия. Боклукът щял да идва по море от Италия и Гърция и направо да се изсипва в пещите, без да се сепарира. Отпадъците щели горят при 1200 градуса. 4 тона смет имат енергията на един тон нефт заради пластмасовите отпадъци. Собственикът „АКБ Форес”, Николай Банев вече обяви пред медиите, че водят преговори за смет от Италия и Гърция.
Преди време в. “Гардиън” написа, че цената за изпращане на един контейнер боклук до Китай е по-ниска от тази за транспортирането му от Лондон до Бирмингам. С разширяването на Европа, изнасянето на отпадъци до новите страни членки (включително до България) е евтино и лесно, тъй като се таксува като вътрешно европейски превоз и опасните контейнери пресичат границите безпроблемно.
Преди няколко години избухна скандал между Чехия и Германия, заради незаконен внос на германски отпадъци на нейна територия. В някои случаи заради слабия граничен контрол германски камиони, пълни с боклук влизали на чешка територия и направо изхвърляли товара си. Сега наред са България и Румъния.
Един от баражите в дола „Извора”
