ДЕН ЗА ПРЕКЛОНЕНИЕ И РАЗМИСЪЛ

Всъщност именно днес, на 18 февруари, а не както неправилно ни втълпяват читанките - на 19-ти, е обесен Апостола на Свободата.
Не знаем къде са костите му.
Спори се още защо е заловен, дали е предаден и от кого.
Много съществени неща, но сякаш някой иска те да останат неизвестни.
Същевременно огромна част от величавото му дело е добре описано, а посланията му са останали запазени в писмата му.
Но все пак обстоятелствата около обесването му, ни карат да лекуваме гузната си съвест като народ като много по-шумно и показно отбелязваме смъртта , отколкото рождението на най-достойния българин.
Обесването на Левски - нека на този ден се поклоним пред паметта на героя и изкупим генетично заложената ни вина за предателството като се опитаме да станем поне малко по-добри и извършим някое полезно дело!
Нека се замислим: променил ли се е с нещо българинът отпреди 135 години, когото Левски определя с горчивина по следния начин:
"Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия".

И НЕЩО ПОЗИТИВНО

Вековно дърво във великолепната лонгозна гора в курорта Албена - продължение на резервата Балтата.
Тука няма бетон.

НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ВРЕМЕТО Е В НАС

Така е казвал Левски.

А как би се чувствал той сега, в нашето време?
Дали по-добре отколкото в своето?

На 18 юли преди 170 години е роден Васил Левски.
Поклон!

От блогосферата - с почит към Левски: Блогът на Богомил



Пистолетът на Левски

За тефтерчето на Левски - Дамян Дамянов

КАКВО Е ЛЕВСКИ ЗА НАС

Това ученическо съчинение прочете Група ГЕО в коридора
на едно основно училище, чийто патрон е Васил Левски.
В навечерието на 170-годишнината от рождението на
Апостола на Свободата публикуваме за вас този текст

Левски безспорно е най-великият наш национален герой. Той ни впечатлява с такива изключителни качества като смелост, упоритост, съобразителност, честност, безкористност и отдаденост на делото.
Той търпеливо разяснява целите на своето дело сред народа, който не е вярвал в своите сили да се освободи сам. Упорито и търпеливо изгражда революционни комитети, макар и част от хората да не го разбират, сковани от страха под надвисналия ятаган на турците. Възхищение буди неговата несломима воля да води една трудна борба, чийто изход може да не се увенчае с успех. "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си". Тези думи на Левски са мотото на целия му живот.
Неговото щастие се слива с народното щастие - свободата. Неговата смърт, неговата лична трагедия засяга само него. Той скромно смята, че смъртта му няма да засегне революционното му дело и то трябва да продължи без него. Неговия светъл пример помага поробения народ да се пробуди. Но смъртта му е една голяма загуба за подготовката на организираната борба. Историята показва, че нахлуването с няколко въоръжени чети не може да накара целият народ да се вдигне на въоръжена борба, както е смятал Ботев. Така загубата на такава светла личност като Левски предопределя съдбата на българския народ. Той не успява да се освободи сам, което завинаги обрича България да бъде сателит на някоя от Великите сили.

Честността на Левски е изключителна. В името на великото дело той се е отказал от всичко лично - роден дом, семейно щастие. Пред турците той е разигравал роли като велик актьор, но само пред тях. В отношенията си с обикновените хора неговите постъпки са кристално ясни и чисти. Тефтерчето на Левски трябва да бъде пример за всеки един съвременен политик и обществен деец. Там е даден пълен отчет как се изразходват комитетските пари - основно за делото. За другарите му, а също и за потомците е дадена пълна прозрачност на неговите скромни нужди - малко храна, малко за път, всичко останало е за делото.

Левски не се стреми към богатство, нито към власт. В случай на най-щастливия изход - освобождението, Левски не се вижда окичен с царските знаци. За него върховното благо е свободата, това е неговия идеал, мечта и живот. На въпрос какво ще прави след като се освободи България той отговаря, че би отишъл да помогне на други поробени народи да се освободят. Свободата, стремежът към нея, а не властта е смисълът на неговия живот.
С това той може да бъде пример и гордост за всеки един от нас, тъй като световната история не познава по-чиста, по-светла, по-безкористна личност.