вторник, 3 март 2009 г.
Лъжите на АЕЦ-а са плитки - РАО обратно в България!!!
27 Февруари 2009
В репортажа си Ник Торп от Би Би Си разказва за посещението си във Втори реактор на АЕЦ "Козлодуй"...
Търси се терен за хранилище на ОЯГ
Съгласно приетата от Министерския съвет в края на 2004 г. Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, АЕЦ “Козлодуй“ трябва да връща в Русия ежегодно по 240 касети с ОЯГ от четирите реактора ВВЕР-440 и 96 касети от двата блока ВВЕР-1000, така че площадката на АЕЦ "Козлодуй" да бъде напълно освободена. Извозването на гориво от блоковете се извършва на базата на дългосрочни търговски договори с корпорацията ТВЕЛ.
В Русия горивото се преработва и съхранява временно, за което България си плаща. Високорадиоактивният и силно концентриран остатък трябва да се върне в страната и да се съхранява в хранилище за такъв вид отпадъци, каквото всяка държава, произвеждаща ядрена енергия трябва да има съгласно евродиректива.
България проучва от миналата година възможностите за изграждане на национално хранилище за отработилото ядрено гориво от централата, и за онези средни РАО, които имат полуразпад по-дълъг от 300 години. Все още обаче никъде в света не се погребват високо радиоактивните отпадъци, посочват от Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци“, което извършва проучването. В Европа Швеция и Финландия работят по такива проекти...
Така той стига до следващата "спирка", сградите за съхранение на отпадъците.
Работници с жълти каски усилено довършват обект, който прилича на друго голямо хранилище, точно до сега съществуващото. Единствената разлика е, че в старото хранилище охлаждането става с вода, а в новото ще е по въздушен начин.
"Държим отворени всички възможност – да държим горивото неопределено дълго в централата, както и да го пращаме обратно в Русия“, казва Валентин Рибарски, който отговаря за извеждането на старите реактори и евентуално за тяхното демонтиране.
На въпрос дали е опасно, той казва: "Съвсем не. Занимаваме се с това от 35 години. Преместването от едната сграда в другата ще е нормална операция".
Опасен отпадък
Заместник-директорът на АЕЦ "Козлодуй" Кирил Николов признава, че България вероятно ще трябва да прибере обратно от Русия ядрените си отпадъци. Москва изисква опасният материал да бъде върнат обратно, след като от него бъде извлечен обогатеният уран, което става в руския завод "Маяк" край Урал.
Това е основната причина, поради която останалите източноевропейски страни вече не желаят да имат работа с Русия. Те не искат да им бъдат връщани обратно опасните отпадъци.
Запитан дали има опасения в това отношение, Николов отговаря: "Абсолютно не...руснаците трябва да ни дадат предупреждение 10 години преди да направят това. Така ще ни дадат време да се подготвим", пояснява той.
На въпрос не е ли безотговорно да се продължава с производството на ядрена енергия, без страната да има безопасно решение за отпадъците, Николов не отговаря нищо. Само атомните централи могат да предоставят достатъчните количества енергия, от които човечеството се нуждае, казва той.
Стискаме си горещо ръцете и аз си тръгвам, пробивайки си път край покритите със сняг отпадъци на българската Арктика, с дълбоки съмнения, пише в заключение Ник Торп.
Коментар на Група ГЕО: Защо трябва само от Би Би Си да се чува истината - досега министрите от МИЕ - Р. Овч. и П. Дим., заедно с шефовете от АЕЦ-а, вкл. и директорът Иван Генов (попитахме го на пресконференцията на ул."Веслец" в София-за Георги Котев, през м.юли) лъжеха българската общественост ЦИНИЧНО, че след извличането на Плутоний в Русия от ОЯГ, нямало да се връщат РАО!!! Ето го и сега Пеков-шефът на ДП"РАО", не е чел Стратегията от 2004г.
СРАМОТА, господа управници.
А истината е една - Радиоактивните отпадъци от АЕЦ ще излъчват радиоактивност за 100 000 години в България! И като прибавим участието на АЕЦ"Козлодуй" в пилотната инициатива за Европейски регионални хранилища – SAPIERR (пише го в същата Стратегия, стр. 30!!!), питаме: "Кой ще познае коя е най-бедната държава в този Консорциум, дето ще се залакоми да вземе парите(с радиоактивните боклуци!) на останалите 13 държави - Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Унгария, Италия. Латвия, Литва, Нидерландия, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария ?".
ЖАЛКО за над три хиляди поколения на България...
сряда, 25 февруари 2009 г.
София няма капацитет да управлява отпадъците си прозрачно и професионално
Статия на Ивайло Хлебаров, публикувана в Bluelink>
София няма капацитет да управлява отпадъците си прозрачно и професионално
Ивайло Хлебаров*, Владимир Иванов
В края на 2008 г. Регионалната инспекция по околната среда – София, одобри Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за изграждане на интегрирана система за отпадъците на столицата, изработен от германската консултантска компания Фихтнер. Редица граждански сдружения и екологични организации се обявиха срещу проекта и предложиха алтернативно решение. Без да се изтъква някаква причина, техните доводи бяха изцяло пренебрегнати, а предложенията им не бяха разгледани.
Това е само една от неяснотите по отношение на начините за решаване на проблема със софийските отпадъци.
По закон общината и екоинспекцията са длъжни да разгледат алтернативните проекти и да отчетат особените мнения, представени на експертен съвет на РИОСВ. Пет сдружения внесоха становище срещу проекта, подкрепян от общината, и предложиха алтернативен сценарий. Още една алтернатива беше предложена от Екогласност. Организациите визират редица пропуски в процедурата и предлагат реални системи за управление на отпадъците, с оползотворяване на ресурсите на множество нива. В случая екоинспекцията не взе предвид нито предложенията, нито особеното мнение на членовете на експертните съвети Петър Пенчев (Екогласност) и Снежинка Цветанова (Инициативен комитет „Мрамор”).
Законът отново се оказа разтегливо понятие, а редът за извършване на оценката за въздействие беше подложен на субективно тълкуване.
Двамата са подписали протокола на 23 декември, а в същият ден вестниците „24 Часа” и „Труд” обявяват решението на страниците си. В резултат на софиянци се натрапва многомилионен проект, за който не знаят нищо и който най-вероятно няма да изпълни целта си – да осигури изграждането на система за управление на отпадъците.
Това далеч не е единственият пропуск в процедурата. Решението е обявено в интернет, но без дата, подпис и печат. Добре позната „хватка” – целта е да се попречи на обжалването. Подобно прилагане на закона обезсмисля обществените обсъждания и заданията по ОВОС.
Друго нарушение на общината е растящият брой на откази на информация за проекта. Те също са обжалвани от природозащитниците по Закона за достъп до информация, който за пореден път е пренебрегван, въпреки че проектът е във фокуса на значим обществен интерес. Организациите са подали няколко жалби в съда. Делата ще се гледат този и следващия месец.
Неправителствените организации задействаха станалите вече класически механизми при съмнение за опорочаване на процедурите. Освен жалбите в съда е изпратено и писмо до Европейската комисия с искания за залагане на задължителни условия, които ще позволят реално работеща система за управление на отпадъците а не само един компонент от нея – завод за преработка на боклука. В писмото се искат и 50% задължително рециклиране на отпадъците (а не производство на алтернативно гориво, както се предлага в момента). Това означава в проекта да има средства за подобряване на разделното събиране, включително специално перо за биораразградимите отпадъци. По този начин се реално се сигурява изграждането на системата. Ако липсват тези компоненти, разделното събиране и рециклиране ще бъде неадекватно.
В момента сме свидетели на регрес – планира се въвеждането на двуконтейнерна система за събиране на сметта. Това предложение на практика омаловажава разделното събиране и рециклирането. Замисълът е очевиден – Фихтнер предлага да третира 450 хиляди тона отпадъци на общината, тоест близо 85% от произвежданите към 2011 отпадъци. Няма обаче никаква техническа трудност да е обратното – повечето отпадъци да бъде рециклирани и ресурсът оползотворен.
Резултатите от използването на инсинераторите доказват тяхната нерентабилност и опасността от замърсяване на околната среда. Това ориентира инвеститорите към други компромисни и лесни решения като изгарянето на отпадъците в горивните пещи на циментовите заводи – такъв е и планът за България. Никой обаче не споменава, че в цената на услугата за софиянци ще влезе и транспортирането на огромният обем боклук и че в проекта е заложено да се плаща на заводите, за да отърват столицата от сметта. Резултатът е скъпо унищожаване на ресурс. За него веднъж потребителите са платили при закупуването му, което е нормално. Странното е, че ще платят и втори път, просто за да го унищожат. И такса смет ще продължи да се увеличава.
Екологично сдружение "За Земята" разработва разработва алтернатива базирана на стратегия за Нулеви отпадъци, съвместно с изследователски институт от Италия и експерти от цял свят. Въз основа на съвместните проучвания, алтернативното предложение е подобрено и в него е включена икономическа обосновка, която ще позволи на общината да реализира допълнителни средства. СО обаче отказва дори да забележи алтернативните предложения.
Това, заедно с нарастващия хаос по отношение на управление на отпадъците в София, основателно поставя въпроса дали общината има експертния капацитет да работи по проблема. Кметството перманентно среща огромни трудности да организира дори само извозването и депонирането на отпадъците. Публично-частно партньорство, общински завод за отпадъци, външни или общински фирми, Заубермахер, Новера, Титан… Ежеседмично софиянци са „уведомявани” за поредната смяна на партньор, инвестиционно предложение или цени, без да има ясна перспектива за решаване на перманентната криза. Ако това е само некомпетентност, е жалко и опасно, но решимо с повече експертна работа. Ако обаче става въпрос за умишлена дезинформация, за да се даде време и възможност на заинтересованите страни да спечелят повече от боклука на София, става страшно за здравето и парите на софиянци.
В ежедневното ровене из софийския боклук, някак се позабрави, че Европейската комисия е задвижила наказателна процедура срещу страната ни заради депото в Суходол. Бързото и непрозрачно изграждане на компромисна система за отпадъци би могло да спаси ръководството на общината и Министерството на околната среда поне от тази санкция, като обаче остави на столичани скъпо и неефективно наследство.
То ще даде други поводи за наказателни мерки – през 2020 г. Брюксел ще изисква да се рециклират поне 50 % от отпадъците, а със заложеното досега това е невъзможно. И проблемът не е някъде далеч в бъдещето. Междинен мониторинг на системата можем да очакваме още през 2013-2014 г.
Горенето на отпадъците с каквато и да е цел едновременно ограничава рециклирането и изисква ресурс. Изгарянето унищожава ресурси, които отново трябва да се добият, преработят и превърнат в продукт. Инсталациите за изгаряне трябва да се захранват непрекъснато, за да са рентабилни и да е устойчив работния процес. Въпреки това, по най-оптимистични изчисления, ако се осъществи сегашният проект за завод за отпадъци, той ще осигурява едва 6,8% рециклиране на сметта. В Белгия и Австрия вече е постигнато 50% рециклиране.
вторник, 24 февруари 2009 г.
Безхаберие за Гълъбово
Член на Приятели на Земята Интернешънъл
Изх. № 02-23/23.02.2009 г.
До Върховна касационна прокуратура на Република България
До г-н Хулио Гарсия Бургес - Началник отдел “Нарушения” към Генерална дирекция “Околна среда” при Европейската комисия ( процедура 2008/4288 )
Копие: До г-н Сергей Станишев – министър-председател на РБългария
НАПОМНЯНЕ
oт Национално движение „Екогласност”, представлявано от Петър Пенчев – зам.-председател, GSM 0887525032
Относно:
Уважаеми господа Върховни прокурори,
Уважаеми господин Бургес,
С постановление на Върховна касационна прокуратура от 22.02.2008 г. бе уважена жалбата на Национално движение „Екогласност” срещу постановления на Апелативна прокуратура – Пловдив от 14.01.2008 г. и на Окръжна прокуратура – Стара Загора от 03.12.2007 г., с които беше отказано образуване на досъдебно производство за замърсяването на въздуха в община Гълъбово. Върховна касационна прокуратура отмени и двете постановления за отказ, като разпореди образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител по чл. 282, чл. 352, ал. 1 и чл. 353, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Необяснимо е за нас, като граждани, вече една година да не сме уведомени за резултатите от работата на прокуратурата по този проблем, когато за хората в Гълъбово продължава вредният за тяхното здраве престъпен екогеноцид. Национално движение „Екогласност” уведоми Европейската комисия на 31.03.2008 г. за това разпореждане на ВКП за образуване на досъдебно производство, като на 20.05.2008 г. изпратихме в Брюксел новия доказателствен документ по случая – Резюме от анализа, изготвен от колектив на Националния център по здравна информация и Националния център по опазване на общественото здраве, за резултатите от скрининга за белодробна патология сред децата от градовете Гълъбово, Раднево и Казанлък, проведен през 2007 г. В този доклад, предоставен на Национално движение Екогласност от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до обществената информация, се съдържат скандални данни за установените, най-вече при децата от ранната и предучилищната възраст, престъпления срещу човешкото здраве – изразяващи се в по-висока неспецифична бронхо-пулмонална патология и на заболявания с доказана алергична генеза. Заболяванията на дихателната система са водещи и представляват 76% от регистрираните заболявания при проведения клиничен преглед. През 2006 г. децата в Гълъбово, които са постъпили за болнично лечение поради бронхо-белодробно заболяване, са 2,5 пъти повече от тези в контролните селища.Жалко е, че на заседанието си от 23.12.2008 г. Министерският съвет е взел по т. 9 от дневния ред “Решение за приемане на програма за опазване здравето на населението от замърсяванията на околната среда в района на област Стара Загора”, в което обаче не се съобщава нищо за реалното ограничаване и ликвидиране на източниците на замърсяване. Министерският съвет признава, че “установената статистически значимо по-висока честота на респираторните, бронхо-белодробните и алергичните заболявания при децата от ранна и предучилищна възраст в Гълъбово, Раднево и Казанлък, в сравнение с тези в Гурково и Павел баня, с голяма вероятност се дължи на усложнената екологична обстановка в тези общини и е следствие на дългогодишната експозиция на редица замърсители на атмосферния въздух, които потенцират здравния риск сред детското население.” На фона на това признание приоритетните задачи на Програмата на Министерския съвет се задоволяват с ”разширяване на обхвата на профилактичните прегледи, насочени към неспецифична бронхо-пулмонална патология и заболявания с алергична генеза и за осигуряване на ефективен 24-часов мониторинг на качеството на атмосферния въздух за своевременно реагиране при сигнали за замърсяване, осигуряване на функционираща система за своевременно уведомяване на обществеността в случаите на превишени концентрации на серен и азотен диоксид в атмосферата, както и намаляване на замърсяването, предизвикано от транспорта, чрез оптимизиране на транспортната мрежа и обновяване на обществения автомобилен парк.”
Национално движение „Екогласност” не може да се съгласи, че проблемът ще се реши със “създаване и прилагане на ефективни контролни механизми и засилване функциите на гражданското общество чрез пряк контрол върху полигон Змейово, мини „Марица-Изток” и ТЕЦ на територията на региона, както и на други обекти – източници на замърсяване”, нито с “монтиране и поддръжка на информационни табла, осигуряващи своевременна и достоверна информация за качеството на въздуха в градовете Гълъбово, Раднево, Казанлък и Стара Загора”, както формално са решили от Министерския съвет на 23.12.2008 г.
Национално движение „Екогласност” НАСТОЯВА да бъдем уведомени за хода на разпореденото от Върховна касационна прокуратура наказателно производство по данните от системата за ранно предупреждение, според които източници на замърсяване на въздуха в община Гълъбово са емисиите от производствените мощности на “Брикел” ЕАД гр. Гълъбово, “Енел Оперейшънс България” АД с. Медникарово общ. Гълъбово, ТЕЦ “Марица изток 2” ЕАД с. Ковачево общ. Раднево, ТЕЦ “Марица изток 3”, както е записано в постановлението на Върховна касационна прокуратура от 22.02.2008 г.
Това наше искане като гражданска екологична организация, е в съзвучие с жалбата, регистрирана с референтен № 2008/4288 в Европейската комисия, за която процедура очакваме информация от Брюксел за нейния ход.
С уважение:
Петър Пенчев
Заместник-председател
четвъртък, 19 февруари 2009 г.
СЪМНЕНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ И ИЗЦЯЛО СБЪРКАНА ПРОЦЕДУРА С ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ
ДО:
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
И С К А Н Е ЗА Н А М Е С А
на НД „Екогласност”
СНЦ „ЕКО МРАМОР”,
Съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми/загл.изм.-ДВ бр.3/2006/ , чл. 26,ал.1,т.2
За несъгласуване на Изменението на Общия Устройствен План (ИОУП) на Столична община и на Екологичната Оценка (ЕО) на проекта за ИОУП на СО
Уважаеми Г-н Чакъров,
На основание:
Чл. 26. (1) Компетентният орган по чл. 4 издава становище по ЕО, като:
1. съгласува плана/програмата, когато предвижданията на плана/програмата са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и в резултат на провеждането на консултациите не са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност;
2. не съгласува плана/програмата, когато предвижданията в тях не са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и/или в доклада по ЕО са отразени мотивирани възражения срещу осъществяването или са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност.
искаме МОСВ да не съгласува ИОУП на СО и Екологичната оценка към него, тъй като са налице следните закононарушения:
А. Не са проведени в отделните райони на столицата обществени обсъждания на ИОУП на СО и на Екологичната оценка към него, а съгласно
ЗУТ, чл.121 (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Проектите за устройствени схеми подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на устройствената схема оповестява мястото, датата и часа на общественото обсъждане в един национален всекидневник и поне в една местна медия. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони.
Ще допълним, че:
Обществени обсъждания на предварителния проект за ОУП бяха проведени по райони през януари и февруари 2008г., но при липсващ доклад за Екологична оценка, който е задължителен за Общия устройствен план на Столична община /съгласно Приложение 1 на НАРЕДБАТА за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми/
Б. На 12.02.2009г. от 17:30ч. в Аула максима на Университета по архитектира строителство и геодезия - ул."Христо Смирненски" се проведе събитие, обявено от ДАГ като „ дискусия и обществено обсъждане на Изменението на общия устройствен план на СО”, на което беше представен от автора на оценката арх. Веселина Троева:
„ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ НА Изменение на ОУП на гр. София и Столична община /Предварителен и Окончателен проект/, София 2008-2009г.”
Представянето в един ден на предварителния и на окончателния проект на Екологичната оценка на ИОУП е не само грубо нарушение на НАРЕДБАТА за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми /членове 19,20,21,22/, но и смайваща самонадеяност и с нищо неоправдано чувство за съвършенство у авторите на плана, а така също и обидно подценяване на засегнатата общественост, пожелала да се включи в обсъждането на плана и на екологичната оценка към него.
В. Начинът на обявяване на „дискусия и обществено обсъждане на Изменението на общия устройствен план на СО” е в нарушение на <НАРЕДБАТА за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми> и на < НАРЕДБАТА за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания, (Приета от СОС с Решение № 950 по Протокол № 120/11.10.2007)>.
Обявата е качена на сайта на СО – Направление „Архитектура и градоустройство” едва на 3 февруари 2009, като не е спазен 14-дневният срок до дискусията. /На сайта на Столична община > Виртуален пресцентър > раздели „Архитектура и градоустройство” и „Екология и чистота” изобщо липсва такова обявление/. Едновременнос това не е предвирен 14-дневен срок за подавана на становища по екологичната оценка + още минимум 14 дена до обявяване датата на дискусията по екологичната оценка на плана и самия план /цялата тази процедура е подробно записана в НАРЕДБАТА за условията, реда и методите за
извършване на екологична оценка на планове и програми /членове 19,20,21,22/.
Тук с удивление откриваме неразбиране у столичните общинари на същината на понятието „обществено обсъждане”. Видно от НАРЕДБАТА за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми общественото обсъждане е процес на диалог между страните, а не просто еднократно събитие с няколкочасова дискусия между презентиращи и засегната общественост / в добрия вариант/, а в реалността – нарцистично загледани в записките си компилатори на стъкмистика, слепи и глухи за всякакви забележки и предложения на граждани и организации, включително и на напълно обосновани гневни изказвания.
Дали е просто некомпетентност или съзнателна подигравка с позициите, времето и енергията на гражданското общество с цел претупване про-форма на общественото обсъждане за да се замажат гафовете, злоупотребите със служебно положение и ограбването на обществените ресурси на столичния град?
Г. Конфликт на интереси и данни за корупция при изготвяне на плана и на екологичната му оценка
Възложител на изготвянето на проекта за Общия устройствен план на Столична община е Столична община. Изпълнител /автор/ на ОУП и на ИОУП на СО е общинското предприятие „Софпроект – ОГП”
Възложител на Доклада за Екологичната оценка е „Софпроект – ОГП”, а изпълнител на доклада за екологичната оценка „Троева консулт” ЕООД – виж Приложенията................
Авторът на плана не може да възлага неговата екологична оценка, той не би трябвало да плаща на онзи, който ще оценява качеството на изработения продукт. Това е не само класически пример за конфликт на интереси, но е и подкрепен от личната заинтересованост на директора на ОП „Софпроект-ОГП” Петър Терзиев и на главния специалист Иван Първанов за прокарването на този план в ущръб на публичните интереси, а именно защита на зелените клинове, основен елемент от тези публични интереси. Става дума за придобиване на имот в територията на киноцентъра и провеждане на незаконосъобразни процедури по неговото отреждане за строителство, а не за развитие на паркова територия с характер като на Южния парк. Тази най-озеленена, девствена, при това държавна собственост територия, е и най-добрата възможна връзка между Камен дел – Витоша и Южен парк 1,2,3,4 и Ботаническата градина. Прилагаме копие от материал, който потвърждава гореказаното /Приложение......
Уважаеми Г-н Чакъров,
Предвид гореизложените закононарушения, НАСТОЯВАМЕ МОСВ да не съгласува ИОУП на СО и Екологичната оценка към него на основание чл. 26 (1) т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.
Ако в законовия 14-дневен срок не получим писмен отговор на нашето Искане, ние ще подадем жалба срещу Вас във Върховния административен съд.
19.02.2009
С уважение: /подписи/
Приложение:
понеделник, 16 февруари 2009 г.
Потвърждение от ядрен експерт констатациите на Георги Котев за ядреното гориво. Четири нови случая на аномалии и корупция в АЕЦ „Козлодуй”
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Изх. № 02-16/16.02.2009 г.
До г-н Борис Велчев – Главен прокурор
С И Г Н А Л
От Асоциация на свободното слово „Анна Политковская” и Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев
Уважаеми господин Велчев,
И докато в продължение на 7 месеца нямаше никакъв отзив от експерти за оценка на изнесените от Георги Котев факти за аномалии при подмяната на ядреното гориво, на 11.02.2009 г. бяха публикувани пак в Интернет свидетелски показания на ядрения експерт Александър Белковец, на 49 години, работил в АЕЦ „Козлодуй” над 24 години и като главен експерт в отдел "Ядрена безопасност и радиационна защита" 5 и 6 блок, управление "Безопасност", Дирекция "Безопасност и качество".
http://grupa-geo.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html
Александър Белковец подкрепя напълно Георги Котев за несъответствията в документацията “Техническа обосновка на безопасността”(ТОБ): “Напълно подкрепям становището на г-н Георги Котев относно несъответствие между горивото, заредено в активните зони на 5 и 6 блок и горивото описано в "Каталожното описание ..." и глава 31 на ТОБ за горивото..” и свидетелства, че “В АЕЦ-Козлодуй последна актуализация на ТОБ е направена по мярка от Програмата за модернизация и отразява състоянието на блоковете към края на 2004 година. През 2006 година тази актуализирана техническа обосновка на безопасността(АТОБ) е била представена и в АЯР. Оттогава до сега АТОБ не е актуализирана изобщо, а в централата даже няма и процедура, регламентираща тази дейност.”
Следва още една аномалия, пряко свързана с ядрената безопасност, за която съобщава Александър Белковец - oтносно проектните изисквания към блокове ВВЕР-1000: ”Пуск на 5 и 6 блок е бил разрешен след провеждане на пуско-наладъчни изпитания, които са потвърдили спазване на всички изисквания към проекта на такива блокове. Едно от тези изисквания е и разхода през активната зона (разходът трябва да бъде в граници между определените в проектните изисквания минимален и максимален разход). През 2008 година АЕЦ-Козлодуй с разрешение на АЯР без никаква обосновка променя тези проектни разходи, чрез внасяне на изменение в технологичния регламент за безопасна експлоатация (ТР).”
И за още една аномалия, според ядрения експерт Александър Белковец - oтносно работата на 5 и 6 блок след спиране на 3 и 4 блок: ”След спиране с разхлаждане едновременно на 5 и 6 блок при ниски температури на околната среда, повторното им пускане (а също така и подържане в безопасно състояние на експлоатиращите се в състояние "Е" 3 и 4 блок) може да се извърши само при наличие на независим източник на пара за технологични нужди. След спиране на 3 и 4 блок възниква неотложна нужда от изграждане на такъв независим източник на пара (или по-просто казано една парокотелка), но вече трета зима ръководството на АЕЦ не е решило този проблем, сигурно пак от заетостта си с по-важни проблеми.“
Третата нова аномалия, за която съобщава Александър Белковец, е относно хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво (СХОЯГ): ”През 2008 година след искане на АЕЦ-Козлодуй, АЯР издава разрешение за строителство на първи етап на СХОЯГ. Есента на 2008 година започва и самото строителство (както виждате за строителство на една парокотелка ръководството на АЕЦ няма време, а строителство на хранилище почва даже с частични разрешения). Смущаващо е обаче че в разрешението на АЯР за СХОЯГ нищо не се говори за това, дали това разрешение е дадено и за контейнерите за съхранение на отработило ядрено гориво (ОЯГ). Използването на предлаганите от проектанта контейнери за съхранение на ОЯГ тип CONSTOR, е направо престъпление срещу бъдещите поколения, понеже манипулации с тези контейнери при зареждането им с отработило гориво и претоворването на ОЯГ в транспортни контейнери за евентуалното му извозване за преработка, може да стане само с използването на съоръженията на съществуващото хранилище за отработило ядрено гориво под вода, което е с ресурс 30 години и половината от този ресурс вече е изтекъл. Проектът на СХОЯГ е разчитан за съхранение на ОЯГ най-малко 50 години, а строителството започва сега. Как ще се гарантира възможността за извозване на ОЯГ за преработка или погребване след 50 години (при условие, че до тогава няма да останат и работещи блокове), не е ясно. Този проблем нямаше да стои на дневен ред, ако за съхранение на ОЯГ се използват контейнери, които са предназначени за съхранение и транспортиране на ОЯГ. Но ръководство на АЕЦ упорито и със завидно постоянство толерира имено този проект.”
Ние настояваме за проверки от Прокуратурата на горните аномалии, засягащи пряко ядрената безопасност в България и Европа.
Да се отговори на въпросите – Къде е българският държавен регулатор - Агенцията за ядрено регулиране? Къде е държавата - 100% собственик на АЕЦ „Козлодуй”, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката?
За проверка относно корупция, на 11.02.2009 г. изпратихме по електронната поща до г-н Сергей Станишев – министър-председател и г-н Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията към 40-то Народно събрание, писмен Сигнал с линк(препратка) http://www.eurochicago.com/modules/weblog/details.php?blog_id=846
към Доказателство №14 на Георги Котев, но не получихме никаква реакция от двамата адресати. Касае се за консултантски договор с Руския научен център(РНЦ) “Курчатовски институт”, Русия, при посредничеството на фирма “Енемона” АД – град Козлодуй, на двойно завишена стойност спрямо първоначалния договор за стотици хиляди лева. За жалост неопровержимите факти за тази корупционна схема в АЕЦ „Козлодуй”, не са били взети на отчет в Държавната агенция “Национална сигурност”(ДАНС), въпреки че същата е била уведомена своевременно на 18.01.2008 г и 18.04.2008 г. с писмени доклади и приложени документи от Г. Котев(вижте подробности в посочения тук линк към Доказателство №14).
Уважаеми господин Велчев,
Настояваме в разпореденото от АП-София досъдебно производство по преписка № 2748/08 г (НВ-98/08 г) за аномалиите при подмяната на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” да се включат и свидетелските доказателства на г-н Александър Белковец.
Да се извърши от Прокуратурата проверка в друго досъдебно производство по гореизнесените четири нови случаи на аномалии и корупция в АЕЦ „Козлодуй”.
С уважение,
Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – журналист в.„Парижки вести”, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Борислав Сандов – СУ„Кл.Охридски”, Константин Дичев - еколог
Защо Везувий е по-предвидим от АЕЦ “Козлодуй”? - отговаря Ал. Белковец
(продължение на публикацията от 11.01.2009 година)
6. Относно периодичния преглед на безопасността:
През 2008 година в АЕЦ-Козлодуй със собствени сили е направен периодичен преглед на безопасността, резултатите от който са изпратени и в АЯР. Какво обаче е било възмущението на много от колегите експерти, когато са научили за това, че със същия предмет на дейност е подписан договор и с руската ОКБ "Гидропресс", подизпълнител на която е небеизвестната “Квант инженеринг” (господин Котев в своите публикации подробно е описал кръга от фирмите на сегашното ръководство). Какво ще правят по този договор изпълнителите на тази дейност на мен лично не ми е ясно. Освен всичко друго, на експертите от АЕЦ-Козлодуй им се губи страшно много време за участие в Техническите съвети по разглеждане на материалите, предоставяни от изпълнителя по договора.
7. Относно технологичните регламенти за безопасна експлоатация (ТР):
В настоящия момент 5 и 6 блок се експлоатират съгласно действащите в момента технологични регламенти за експлоатация, които са одобрени и от АЯР. Те разбира се, както и много от работните документи, трябва да бъдат актуализирани за отстраняване на някои неточности все още намиращи се в тях, но като общо тези документи отговарят на изискванията, предявявани към такъв тип документи. По-интересно в дадения случай е друго. В момента в АЕЦ се изпълняват и два договора за изготвяне на технологични регламенти, като основният мотив на ръководството за сключване на тези договори е, разбира се, международната практика и повишаване на безопасността. Какво ще се представи по тези разработки на мен ми е трудно да представя, поне за една от разработките според мен ще се представят действащите ТР в малко променен формат.
Това са само част от сключените от АЕЦ-Козлодуй договори и аз не искам да ги коментирам от гледна точка на финансовите им условия (това би трябвало да е работа на прокуратурата и други органи, занимаващи се с тези дейности), а просто коментирам ползата от тях от техническа гледна точка.
А сега ще се опитам да Ви обясня най-голямата опасност, идваща от ядрените инсталации и защо на нея трябва да се обръща много сериозно внимание. Много от вероятностните анализи например отчитат по-голяма вероятност от изригването на Везувий, отколкото авария в АЕЦ със стопяване на активната зона. Да, обаче никой не взема предвид факта, че не Везувий се е преместил при хората, а те сами са си избрали да живеят там, съзнавайки и всички плюсове и минуси от такова съжителство. И ако функционирането на вулкана все пак се подчинява на природните закони, то за безопасна експлоатация на ядрените инсталации, в страшно голяма степен зависи от така наречения "човешки фактор". Международната агенция по атомна енергия(МААЕ) и други организации, работещи в тази област, след анализа на най-големите аварии в АЕЦ по света, препоръчват на държавите притежаващи ядрени инсталации, като са издали и серия документи свързани с културата на безопасност, да обърнат по-голямо внимание на "човешкия фактор". Като пример може да се види важността именно на "човешкия фактор" при трагедията в Чернобилската АЕЦ. Ако поне един от специалистите е бил отказал да изпълнява (или да съгласува тази програма за изпитания), особено когато са се извеждали технологичните защити, трагедията нямаше да я има. Тогава възниква въпрос: Защо не са го направили? Много просто - от страх. От страх да загубят работата си, от последващ психически тормоз и т.н.
Как стоят от тази гледна точка, нещата в АЕЦ-Козлодуй. Ще се опитам да ги анализирам на собствения си пример. Както вече съм отбелязал, от над 24 години добросъвестно и с нужната степен на отговорност съм работил в АЕЦ-Козлодуй. Участвал съм в пуска на изчислителните комплекси на 5 блок, като контролиращ физик съм участвал и в пуска на 6 блок. Работата на контролиращите физици изисква многостранна подготовка, познаване и контрол над всички технологични процеси, свързани с ядрената безопасност. Мога да отбележа, че аз бях човека, който пръв забеляза "преместването" на дистанциращите решетки на горивните касети, което на свой ред доведе до телевизионен оглед на всички касети, откриване и на други дефекти по тях и съответно до предложения за подобряване на конструкциите им. Също така мога да отбележа, че съм бил на смяна и при откриването на една от разхерметизираните касети (с повредени ТВЕЛ и пряк контакт на топлоносителя и горивото).
Защо го излагам всичко това. Първо, защото като съвестен служител всичко това съм го отразявал в оперативните дневници (като даже съм получавал забележки от ръководители като господин Генов - сегашният Изпълнителен директор, че когато констатирам със записите си забележките за нарушения, аз по тоя начин уронвам авторитета на ръководството), които трябва да се съхраняват в централата през целия срок на експлоатацията й. Като контролиращ физик, а след това и като старши контролиращ физик, съм натрупал богат опит и при работа с ядреното гориво и работата, свързана с осигуряване на ядрената безопасност на блоковете. Като главен експерт по ядрена безопасност на 5 и 6 блок, работата ми пак е била свързана с оценката на ядрената безопасност, контрол за спазването на ядрената безопасност и изпълнението на предписанията, свързани с нея. Смея да твърдя, че много добре познавам АЕЦ и много малко хора в АЕЦ имат моя опит.
Защо го пиша всичко това ли - защото след толкова години работа, без никакви наказания, бях уволнен от работа само заради това, че не позволих на Изпълнителния директор г-н Генов и на Директора "Безопасност и качество" г-н Митко Янков да издевателстват над мен. Моето уволнение трябвало да послужи и като урок на останалия персонал, какво може да го очаква при неподчинение или несъгласие с ръководството! Освен уволнение, всеки човек в АЕЦ може да бъде подложен и на психически тормоз.
1. В АЕЦ има (класификацията е изцяло моя) два вида коли: служебни (като специализирани, аварийни и коли, които се използват за командировки) и персонални (които се използват само за идване до работа, ходене до вилите и родните си места). Как и по какви критерии се дават тези персонални автомобили, за мен е тайна. Всеки, на който му е дадена такава привилегия (не прави никакви разходи по поддръжка на този автомобил, ползва безплатен бензин и т.н.), ще изпълнява всякакви разпореждания на ръководството (включително и тормоз над подчинените си), за да запази тази привилегия. Тези персонални автомобили хич не са малко. На всичко отгоре, почти всички (с много малки изключения) домуват пред блоковете на ползващите ги и по тоя начин нарушават всички норми за физическа защита на АЕЦ.
2. В предприятия със 100% държавно участие, голямата надежда за контрол при спазването правата на работниците и служителите и получаването на закрила, се възлага на синдикатите. В АЕЦ, според мен, не е така. Два от синдикатите също са получили персонални автомобили, а ръководителите им са назначени на длъжности, които нямат нищо общо с упражняваната от тях работа.
3. В началото на всяка година АЕЦ подписва договори с много медии за така нареченото медийно присъствие, но като гледам, че след разкритията на г-н Котев много малко медии повдигнаха този въпрос, то аз вече мисля, че тези договори се сключват по-скоро за медийно мълчание по въпросите, които не се харесват на ръководството на АЕЦ.
Предвид всичко казано по-горе, мисли ли някой, че когато човек знае какво ще последва при неизпълнение на разпорежданията на ръководството (дали са правилни или не?), ще има смелостта да откаже да ги изпълнява. Искрено се надявам, че даже и на хора неспециалисти в областта на ядрената енергетика е станало ясно, защо Везувий е по-предвидим от АЕЦ “Козлодуй” с това ръководство. Още повече, както вече писа и господин Котев, най-голямата авария на АЕЦ с реактори ВВЕР-1000 е станала точно под ръководството именно на господата Иван Иванов и Иван Генов.
Александър Белковец
събота, 14 февруари 2009 г.
Устройственият план на София - пропит от корупция и конфликти на интереси
С Т А Н О В И Щ Е
На НД „Екогласност”,
Във връзка със заповед РД-09-09-06/26.01.2009г. на главния архитект на гр. София, в която се нарежда да се проведе обществено обсъждане на проект за Изменение на Общия Устройствен План (ИОУП) на Столична община и на Екологична Оценка (ЕО) на проекта за ИОУП на СО
В последните няколко години сме свидетели как с много пари и с много нарушения на българското и европейското законодателства общинските чиновници правят опит да наложат на нас, гражданите, устройствен план на Столичната община, чрез който на практика да се прикрият всички досегашни незаконосъобразни действия, нарушаващи екологията, водещи дo
Общинската фирма „Софпроект – ОГП”, създадена специално за изготвянето на общия устройствен план на София, е усвоила повече от 10-15 млн лева общински пари като е произвела продукт с огромен негативен ефект върху развитието на града в Софийското поле. Запазено е преуплътняването и големия процент обитаване в компактния град, изведено е като правило задръстването и транспортно- и екологично-неефективните трасета, унищожена е напълно идеята за зелени клинове и връзки със съседните планини, не предвижда нито един кв. метър водни площи, при условие, че 2 млрд куб.м. вода минават през Софийското поле за една година, не предприема никакви мерки срещу убийствения шум от железопътния транспорт, летището и автомобилния трафик, както и не посочва никакви мероприятия за преодоляване на риска от аварии, катастрофи на влакове, самолети и всякакви други тежки превозни средства. Оставя железопътните трасета през сърцето на града, при положение, че 90% от трафика им е товарен, вкарва интермодален терминал с повече от 1 000 от най-тежките контейнеровози в сърцето на града /р-н Слатина/ и оставя доказано несъстоятелния в екологично и транспортно отношение летищен терминал на същото място. Нарушавайки Наредба 2 за комуникативно-транспортните системи на урбанизираните територии, оставя во век и веков задръстен града, притиснат от неефективни автомагистрали, по които се смесват тировете с колите, извозващи сметта на града, градските автобуси и хората, които си превозват храна за домашните животни между Казичене, Кривина, Долни Богров, Мусачево, Яна, Желява и всички останали села.
Така проектираната транспортната инфраструктура показва, че авторите на ИОУП са професионално транспортно некомпетентни, екологично неграмотни и защитават някакви корпоративни бизнес интереси на фирми доствчици на петролни продукти.
Без да се спираме на недомисления, направо нескопосано предвиден в ИОУП обходен път за тежки камиони край с. Мрамор, който не би могъл да изпълни функциите си, и папагалски повтарящия всички лъкатушения на река Блато свързващ път между селата Мрамор и Мировяне, ще споменем два примера:
Многократно ние гражданите на район Връбница, заедно с тези на с. Мрамор, на всякакви форуми, както и на самото публично представяне на ОУП през февруари миналата година
Абсолютно безумие и непознаване на конкретната устройствена обстановка е последната редакция на ¨Западна тангента¨ показана в края на миналата година, преминаваща по ул. Монтевидео, преминаваща през най-свлачищните и най-озеленените части на Западния парк, северозападно от Голяма Конювица, южно от квартал Люлин и отново през най-озеленената и девствена част на Северния парк и Мендрите на река Какач.
Като пример за увреждане на все още напълно некомпрометиран терен и на богата с биоразнообразието си природна зона е проектното трасе на северозападната част на автомагистрала „Тракия”, която унищожава половината землище на с. Мрамор и ликвидира напълно влажните зони край язовир Мрамор между с. Мрамор и кв. Волуяк – за тази зона има внесено в МОСВ предложение от сдружение „ЕКО МРАМОР” за включването и в европейската екологична мрежа „Натура 2000’ поради изключителната си ценност в орнитологично отношение – 175 вида птици, от които 47 в червената книга на изщезващите видове. СНЦ „ЕКО МРАМОР” многократно е подавало становища относно тази отсечка на магистралата до Столична община, ДАГ и всички институции, изказвало е своята неизменна и твърда позиция на всякакви публични форуми /декември 2007 на презентацията на ОУП в съюза на Архитектите, представянето на ОУП в район Връбница през февруари 2008г, работната среща в ДАГ в края на май 2008г./. За съжаление въпреки привидно приети тези и други предложения от страна на ДАГ, ИОУП не отразява разумните желания на хората да участват в проектирането на средата, в която ще живеят те и поколенията след тях.
Следва логичното наше заключения, че всички т.нар. „обществени обсъждания” и презентации се правят про-форма - за хвърляне прах в очите на хората тук и в наблюдаващите ни европейски институции.
Ние гражданите, не приемаме това ИОУП, още по-малко неговата Екологична оценка. Редно би било това да бъде Комплексна Стратегическа Екологична Оценка, а не просто Екологична оценка с характера на стъкмистика на посредствен студент или защита на подробни устройствени планове, затапващи потенциални основни транспортни артерии и публични пространства – всичко това в ущръб на градската среда и условията за по-добър и пълноценен градски комфорт.
Настояваме за изготвяне на КОМПЛЕКСНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА ЗА Столична община, Софийска област, Пернишка и част от Кюстендилска области с цел защита на екоядрата, екокултурата, ековръзките и на защитените заони в урбанизираните територии, както и комплексно-стратегическа оценка на зелените клинове и връзки, водно-рекреативната и речна система, така също и условията за обитаване.
Основания за искането на подобна оценка ни дават всички нарушения на Закона за опазване на околната среда и Наредбите за екологична оценка и ОВОС/ както и явния конфликт на интереси, съпътстващ дотук цялостния процес на изготвяне на ИОУП и Екологичната оценка към него. Видно от първите две страници на доклада за Екологичната оценка е, че възложителя ОП „Софпроект – ОГП” е и автор на ИОУП, който следва да бъде оценяван. Изготвилият плана плаща на оценителя на същия план и още по-скандалното е, че авторите на на устройствения план в процеса на изготвянето му са станали собственици на територии под т.нар. зелени клинове, осъществяващи връзките между Витоша и Южен парк 3 на територията на Киноцентъра, която е държавна, истински и естествено озеленена и представлява една от най-ценните ековръзки между Витоша и централните градски части. Видно от приложените документи е, че възползвайки се от служебното си положение и в явен ущръб на обществения интерес за екологизиране на градската среда, авторите на изменението на устройствения план не само са придобили неправомерно имоти в зеленото сърце на подвитошките територии / най-зелената част/, но и са провели процедури по застрояването им. Със съдействието на бившия главен архитект, бившия зам. кмет, настоящия главен секретар, както и плеяда юрисконсулти и главни експерти в Столична община и р-н Витоша, са нанесени щети на града ни , поради което смятаме, че всичко изготвено от този екип, както и предложената Екологична оценка не следва да бъдат разглеждани, както не следва да бъдат приемани за да не се подлагат на изпитание и душевни терзания настоящите общински съветници при разглеждането и промените на предложеното ИОУП; поради същите съображения напазарувани имоти в най-зелената, най-екологично ценната територия между Витоша и града, киноцентъра и ботаническата градина.
На основание на гореказаното предлагаме да се извърши обстойна проверка на целесъобразността и правомерността на всички частични изменения за промяна на устройствения план, подвитошките територии от Княжево до Панчарево, от Герман до Ихтиман, от Владая до Даскалово, както от Мало Бучино до Божурище.
След което трябва да се изготви ново подробно комплексно задание, обсъдено и прието от гражданите на София, за устройствен план, защитаващ публичния интерес, екологичните норми, енергийно ефективните решения и местообитанията на човека.
Не приемаме предложените изменения на устройствения план, както и услужливата екологична оценка към него и предлагаме Столична община да изиска възстановяване на сумите, изразходвани за тях, както и преструктуриране на общинската фирама „Софпроект – ОГП” в нова общинска структура, обединяваща ДАГ, „София-проект” и въпросната „Софпроект-ОГП”.
На практика ние гражданите, за никъде не бързаме, така или иначе си стоим в задръстването на града, изложени сме на постоянен стрес, тъгуваме по отсечените дървета и замърсените реки и живеем с мечтата и очакването за нещо по-добро.
С оглед излизане от транспортния хаос и нарушената зелено-водна система и преодоляване на презастрояването предлагаме работата по изготвянето на нов ОУП да започне с изготвянето на единна екологична и енергийно-ефективна концепция за транспортно-комуникационна мрежа във всичките и елементи – автомагистрали, ж.п., летища, скоростни влакове, леко метро, скоростен трамвай, бусове, велосипедни алеи, транспортно успокоени пешеходни зони и др., както и единна хармонична зелено-водна система за зелени клинове, зони Натура 2000 за превръщането на урбанизираните територии на Столична община в „NATURA HOMINI” /Натура за човека/.
Убедени сме, че с успешното решаване на тези две основни направления ще се осигури възможността и за поетапното и правилно решаване на проблемите с обитаването, населението, гробищните паркове, битовите отпадъци и всичко останало.
сряда, 11 февруари 2009 г.
Втори ядрен експерт - за аномалии в АЕЦ "Козлодуй"
Аз се казвам Александър Белковец, на 49 години и до 05.01.2009 година съм работил като главен експерт ядрена безопасност 5 и 6 блок в отдел "Ядрена безопасност и радиационна защита", управление "Безопасност", Дирекция "Безопасност и качество" на АЕЦ-Козлодуй.
Работил съм в АЕЦ-Козлодуй над 24 години. Участвал съм в пусковете на 5 и 6 блок. Непосредствено съм работил с ядрено гориво и съм се занимавал с ядрена безопасност. В последно време се поднови кампания за повторно пускане на 3 и 4 блок. Искам да подкрепя мнението на господин Георги Котев, че при това ръководство на АЕЦ-Козлодуй това е невъзможно, а и да се обоснова, че със самото назначаване на това ръководство, се предопределя и закриване на ядрената енергетика като отрасъл.
1. Относно ядреното гориво:
Напълно подкрепям становището на г-н Георги Котев относно несъответствие между горивото, заредено в активните зони на 5 и 6 блок и горивото описано в "Каталожното описание ..." и глава 31 на ТОБ за горивото. За да потвърдя това с факти, искам да обясня на хора, които не са запознати с работа на реактори тип ВВЕР-1000, някои от особеностите им:
- основно нормативно изискване към реактори от този тип е, че те могат да работят само с отрицателен температурен коефициент на реактивност по температура на топлоносителя (ТКР) и това задължително се потвърждава при излизане на минимално контролируемо ниво на мощност след презареждане (подпитаване на активната зона със свежо ядрено гориво) на реактора.
- след подпитка на активната зона със свежо ядрено гориво, поради отрицателен ТКР, енергоотделянето (ЕО) в долната част на активната зона е по-голямо отколкото в горната му част и това се представя от система за вътрешно-реакторен контрол (СВРК) чрез коефициент наречен аксиален офсет (АО=ЕОдолу-ЕОгоре/ЕОсредно). В началото на кампанията АО е положителен и с течение на кампанията при по-голямо изгаряне на горивото в долната част, към края на кампанията той става отрицателен. Това става в случай, че зареденото в активните зони на 5 и 6 блок свежо ядрено гориво отговаря на съпроводителната (паспорти) документация.
След това пояснение искам отговорно да заявя, че след 15-то зареждане на 5 блок и 14-то зареждане на 6 блок нещата стоят точно обратното. В началото и на двете кампании АО е отрицателен и с течение на кампаниите постепенно преминава в положителен. След пуска на 5 блок АЯР(Агенция за ядрено регулиране) даже плахо поиска от АЕЦ-Козлодуй обяснение за алогичното поведение на активната зона на 5 блок, понеже данните за работа на блоковете ежедневно се изпращат в АЯР и МИЕ и в тях задължително присъстват и стойтоности за АО. И понеже според експериментално измерените стойности на ТКР той е отрицателен, то тогава причина за по-голямото ЕО в горната част може да бъде само в горивото, което звучеше невероятно, че даже се наложи да бъдат направени директни (токови показания на датчиците, преди те да бъдат обработени от програмния комплекс) замервания на показанията на КНИ (канали за неутронни измервания). Замерванията са потвърдили, че ЕО в горната част е по-голямо. След обсъждане на проблема с РНЦИ "Курчатовски институт", на АЕЦ е било препоръчано, без никаква обосновка (а според мен тези масиви са избрани точно за това, че не влияят върху други изчисления), да се променят два масива коефициенти в системата СВРК, за да се намали програмно ЕО в горната част.
Далеч съм от мисълта, че такова гориво е доставено в АЕЦ-Козлодуй без съгласуване с ръководството на АЕЦ и отговорен фактор в министерство на икономика и енергетика (директор на дирекция "Сигурност на енергоснабдяване"), понеже несъответствието между доставеното и декларираното гориво проличава веднага след пуска на блока след презареждане. Кой и как е договорирал тази доставка и при какви условия, аз не зная.
Преди сегашното ръководство да поеме ръководните функции, в завода-производител на свежо ядрено гориво, за приемъчен контрол са били изпращани хора, които непосредствено се занимават с ядрено гориво (контролиращи физици), но в последно време (при сегашното ръководство) за тази дейност се изпращат като на екскурзия хора, които непосредствено не работят с ядреното гориво.
2. Относно техническата обосновка на безопасност (ТОБ):
Основен документ, който се представя още при избора на съответен тип ядрени блокове, е ТОБ. Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), експлоатиращата организация (лицензиант) трябва винаги да подържа ТОБ в актуално състояние. В АЕЦ-Козлодуй последна актуализация на ТОБ е направена по мярка от Програмата за модернизация и отразява състоянието на блоковете към края на 2004 година. През 2006 година тази АТОБ (актуализирана обосновка на безопасността) е била представена и в АЯР. Оттогава до сега АТОБ не е актуализирана изобщо, а в централата даже няма и процедура, регламентираща тази дейност. Сигурно ръководството на централата има по-важни грижи отколкото да подържа този основополагащ документ в актуално състояние.
3. Относно проектните изисквания към блокове ВВЕР-1000:
Пуск на 5 и 6 блок е бил разрешен след провеждане на пуско-наладъчни изпитания, които са потвърдили спазване на всички изисквания към проекта на такива блокове. Едно от тези изисквания е и разхода през активната зона (разходът трябва да бъде в граници между определените в проектните изисквания минимален и максимален разход). През 2008 година АЕЦ-Козлодуй с разрешение на АЯР без никаква обосновка променя тези проектни разходи, чрез внасяне на изменение в технологичния регламент за безопасна експлоатация (ТР). Съгласно всички регламентиращи документи в областта на ядрената енергетика, първо такава промяна трябва да бъде съгласувана с Главния проектант на блоковете при обосновани причина и влиянието на такава промяна върху работата на останалото оборудване на 1-ви контур в ТОБ и чак след това тази промяна може да бъде внесена в ТР.
4. Относно работата на 5 и 6 блок след спиране на 3 и 4 блок:
След спиране с разхлаждане едновременно на 5 и 6 блок при ниски температури на околната среда, повторното им пускане (а също така и подържане в безопасно състояние на експлоатиращите се в състояние "Е" 3 и 4 блок) може да се извърши само при наличие на независим източник на пара за технологични нужди. След спиране на 3 и 4 блок възниква неотложна нужда от изграждане на такъв независим източник на пара (или по-просто казано една парокотелка), но вече трета зима ръководството на АЕЦ не е решило този проблем, сигурно пак от заетостта си с по-важни проблеми.
5. Относно хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво (СХОЯТ):
През 2008 година след искане на АЕЦ-Козлодуй, АЯР издава разрешение за строителство на първи етап на СХОЯТ. Есента на 2008 година започва и самото строителство (както виждате за строителство на една парокотелка ръководството на АЕЦ няма време, а строителство на хранилище почва даже с частични разрешения). Смущаващо е обаче че в разрешението на АЯР за СХОЯТ нищо не се говори за това, дали това разрешение е дадено и за контейнерите за съхранение на отработило ядрено гориво (ОЯГ). Използването на предлаганите от проектанта контейнери за съхранение на ОЯГ тип CONSTOR, е направо престъпление срещу бъдещите поколения, понеже манипулации с тези контейнери при зареждането им с отработило гориво и претоворването на ОЯГ в транспортни контейнери за евентуалното му извозване за преработка, може да стане само с използването на съоръженията на съществуващото хранилище за отработило ядрено гориво под вода, което е с ресурс 30 години и половината от този ресурс вече е изтекъл. Проектът на СХОЯТ е разчитан за съхранение на ОЯГ най-малко 50 години, а строителството започва сега. Как ще се гарантира възможността за извозване на ОЯГ за преработка или погребване след 50 години (при условие, че до тогава няма да останат и работещи блокове) не е ясно. Този проблем нямаше да стои на дневен ред, ако за съхранение на ОЯГ се използват контейнери, които са предназначени за съхранение и транспортиране на ОЯГ. Но ръководство на АЕЦ упорито и със завидно постоянство толерира имено този проект.
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
Съдът прекрати поредното дело за софийския боклук
01.02.2009 г.
Национално движение Екогласност
Член на Приятели на земята интернешънъл
------------------------------------------------------------------------------
Съдът прекрати поредното дело за софийския боклук
Административен съд – София-град, Второ отделение, 27 състав, в закрито заседание прекрати производството по дело № 1/2009 г., като остави без разглеждане жалбите на Национално движение „Екогласност”, СНЦ “ЕКО МРАМОР” и Екосдружение „Връбница, Надежда” против решението на РИОСВ-София за одобряване на инвестиционното предложение за изграждане на интегрирана система за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Екозащитниците не приемат наложената лично от кмета Бойко Борисов технология с последващо нискотемпературно изгаряне на брикетите от боклука в циментовите заводи из цяла България, при което ще се отделят над 180 вида отровни диоксини и фурани, със замърсяване на околната среда и огромен риск за здравето на хората(последните доказателства станаха известни наскоро със заразеното с диоксини ирландско месо). В делото са представени доказателства и за процедурното нарушение на Закона за опазване на околната среда, като не бе подложено на гласуване от Експертния Екологичен Съвет на 04.12.2008 г., внесеното тяхно алтернативно предложение за решение по ОВОС. Мотивът на съда е, че “Цитираното решение по ОВОС № 14-8/2008 г., оспорвано от жалбоподателите е съобщително и като такова има само уведомителен характер, т.е. същото не представлява индивидуален административен акт”.
Петър Пенчев – зам.-председател на НД “Екогласност” пояснява, че с определението си от 21.01.2009 г. съдът е приел за единствено меродавно съобщението от сайта на РИОСВ-София, където наистина е допуснато грешно смесване “две в едно” – на обжалваното решение по ОВОС № 14-8/2008 г. от 15.12.2008 г. и на друго предишно решение № 12-7/2008 г. от 27.11.2008 г., отнасящо се до друга ОВОС, която е за отварянето на първи етап от депото в Суходол. Той приема, че това е сериозна заблуждаваща грешка в публикацията на интернет-страницата, но без да изиска за проверка на документите от екоинспекцията съдът е отхвърлил представените документи за публикациите в централния печат и е стигнал до неверен извод: “Голословни са твърденията на жалбоподателите, че се касае за две различни решения по ОВОС, макар че същите да представят копие от публикацията във в-к “Труд” от 23.12.2008 г., то явно се касае за допусната техническа грешка при отпечатването във вестника”.
Снежинка Цветанова – председател на “ЕКОМРАМОР” съобщава, че по Закона за достъп до обществената информация екосдружението притежава официално копие от обжалваното решение по ОВОС № 14-8/2008 г. от 15.12.2008 г., подписано от директора на РИОСВ-София г-жа Гергана Благиева, в което изобщо няма каквото и да е смесване с ОВОС на Суходол. Нещо повече, ако съдът е кликнал с мишката под манипулативното съобщение на този сайт върху “виж...”, сам е щял да се убеди в реалното съществуване на обжалваното решение - от 20 страници: http://www.riew-sofia.org/index.php?option=com_content&task=view&id=211&Itemid=90
Петър Пенчев допълва: На 26.01.2009 г. получихме по електронната ни поща от кабинета на министър-председателя отговор, в който се потвърждава, че “е постановено Решение № 14-8/2008 г. на Директора на РИОСВ - София. За постановяването на решението е направена публикация във вестници "24 часа" и "Труд" от 23.12.2008 г. Към настоящия момент нямаме информация за обжалване на решението”. Това е ново доказателство, че индивидуален административен акт има, който ние сме обжалвали в законовия 14-дневен срок, но съдът е заблуден от все още стоящата грешка в сайта на екоинспекцията, категоричен е екоактивиста.
В седемдневния срок от получаване на съобщението от Административен съд – София-град, представителите на Група ГЕО(Граждански Екологични Организации) ще внесат жалба във Върховния административен съд.
сряда, 28 януари 2009 г.
ЕВРОПА ОТРЯЗВА МЕРАЦИТЕ НA ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ ЗА ПУСКАНЕ НА СПРЕНИТЕ БЛОКОВЕ НА АЕЦ
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148365&srcpos=7
Еврокомисарят по енергетика: Изявление на еврокомисаря по енергетика във вторник потвърди прогнозите, че до отваряне на стари блокове в АЕЦ "Козлодуй" едва ли ще се стигне, въпреки усилената обработка на общественото мнение в България, за която тон даде президентът Първанов. Аргументът на българския парламент за повторно пускане на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" като компенсация за последиците от газовата криза е напълно погрешен, заяви Пиебалгс. Ако въпросът е, че България е силно засегната от кризата и отварянето на реакторите ще оправдае предотвратяването на много сериозни последици, тогава отговорът му би могъл да е ”да”, но за искане да се пуснат двата стари блока в Козлодуй не може да се говори, тъй като ЕС не може да бъде наказван за спрените руски доставки на газ, каза еврокомисарят, цитиран от БНР. Той не прогнозира какво ще реши ЕК, но уточни, че ако България внесе официално искане, Комисията ще го разгледа, като се придържа към Договора за присъединяването ни в ЕС. По-рано говорителят на еврокомисаря по енергетиката Феран Тараделас заяви, че отварянето на реактори в Козлодуй може да стане само с одобрението на всички страни членки на ЕС. Миналата седмица парламентът препоръча на правителството да разгледа възможността за рестарт на двата реактора във взаимодействие с ЕК, за да се компенсират загубите от газовата криза, както и последствията от световната финансова и икономическа криза. На тази база правителството трябва да изготви аргументирано искане до ЕК. Още преди парламентарното решение правителството твърдеше, че работи по такова искане, а шефът на атомната централа заяви, че е в ход техническата подготовка за пускане на реакторите. Засега не е ясно дали, въпреки очевидната обреченост на цялата акция, правителството все пак ще спази препоръката на парламента. Само два дни след гласуването в Народното събрание премиерът Станишев вече даде "заден ход" със забележката, че "трябва обаче да бъдем изключително внимателни и много точни в нашия анализ по отношение отварянето на блоковете, защото вече и от ЕК акцентират върху това, че газовата криза е приключила".
Аргументът на България за Козлодуй е напълно погрешен
27 Януари 2009
понеделник, 26 януари 2009 г.
"Саудитска България" от Юлиян Попов
От в. Дневник: http://www.dnevnik.bg/analizi/kolumnisti/2009/01/25/621030_sauditska_bulgariia/
Ако България си имаше свой Мартин Лутър Кинг, той щеше да се провикне от Беклемето: "I have a dream..." и щеше да продължи: "... В Орешака да бликне нефт. И никога да не спре."
Много искаме да сме като Саудитска Арабия. Не по отношение на вярата и климата, а по отношение на нефта. Представяме си успешната държава като държава с големи нефтени кладенци.
Отдавна се разбра обаче, че нефт край Орешака няма да има. Затова сме унили. Единственото, което може да ни разведри, е нещо, което напомня на нефт. Голям енергиен източник. Например атомна електроцентрала. Ако може две. Или пък още един-два комплекса като "Марица-изток". Доскоро бяхме склонни и на варианта с многото тръби, които се сипят-сипят от изток като утринни слънчеви лъчи.
Някак си българинът живва, щом чуе думата "енергетика". Ние разбираме енергетиката по един-единствен начин. По саудитски. Да извира от едно място, да се държи от две здрави ръце и да се изнася. И като не можем като Саудитска Арабия да бъдем енергиен център на света, поне да станем енергиен център на Балканите.
Сещам се за Берлинския договор, за балканските войни, за това как безвъзвратно загубихме моретата и Македония. Саудитският ни енергиен копнеж ще ни върне онова загубено историческо достойнство.
Идеята да изнасяме ток за Турция е не просто икономическа, а национална. Ще можем да им дръпнем шалтера. Не че ще го дръпнем, ние не сме диви като руснаците, ама самата наслада, че може да го дръпнем, ни стига като награда за Одрин и за 500-те години. И освен това ще станем богати по магичен начин. Така както баба Ванга ни направи прозорливи, енергетиката ще ни направи богати. И най-сетне и руснаците ще ни споменават с почит. Сега от наште те почитат само баба Ванга, но ако изнасяме ток, всички ще ни зачитат.
Разни еколози и икономисти се опитват да ни обяснят, че атомни централи не се строят в земетръсни зони и че има и по-евтин начин да си осигурим тази енергия. И се чудят защо никой не им се хваща на приказките. Много просто - за нас енергетиката няма нищо общо с разумното използване на енергия, за нас в енергетиката се съдържа друга, по-висша цел. Тя е въпрос на национално достойнство. Тя е нашата Обетована земя, земя, която ни е обещана някъде отгоре, земя, залята с бетон, на който гордо седят атомни реактори. Никаква икономика, никаква екология няма да ни разколебае в този блян.
По улиците на София плъзнаха гневни граждани, които си искат своята свещена земя и развяват байраци, на които пише "Напред! За силна българска енергетика!". "Напред" е сборно име на сдружения, които се прекланят пред силата на атома и кюмюра. Зад тях стои Ковачки, който иска от черното си злато да изкове светло бъдеще за народа си.
Ако някой им обещае ток с още по-високо напрежение, енергетичните демонстранти ще го последват чак до Белене, където той ще разсече Дунава на две, за да могат енергетичните му последователи да пресекат на другия бряг. И после да се върнат, за да изградят копняните и обещани свише енергийни източници.
Нищо не потиска България така, както спрян реактор. Ни спрени фондове, ни турски клозети. И нищо няма да върне националния дух, така както би го върнал един пуснат реактор.
Ще кажете, България има нужда от енергийна независимост, хората ги е страх от режим на тока, още помнят тежките години след 1989 г. Това са плоски заблуди. Ние сме готови да стоим на тъмно и студено само и само да имаме големи електроцентрали и да сме енергиен център на Балканите. Ако проблемът се свеждаше до такива дреболии като това дали имаме, или нямаме ток, щяхме да си прокараме още няколко тръби от Гърция и Турция, щяхме да развием алтернативни източници на енергия и щяхме да си изолираме къщите, за да не харчим три пъти повече енергия, отколкото би трябвало.
Наскоро един таксиджия ми обясни как той и жена му работели по десет часа на ден, имали двустаен апартамент, отоплявали една стая и били добре. Оттогава това изречение не ми излиза от главата: "Добре сме, отопляваме една стая." В каква страна човек може да твърди, че е добре, след като отоплява само една стая? Колко силна трябва да е българската енергетика, за да отоплява отрудения таксиджия и двете си стаи? Колко АЕЦ, ТЕЦ и други Ц-та трябва да се изградят в България, за да могат хората да си отопляват всичките стаи?
Отговорът е прост - колкото и Ц-та да построиш, токът и топлината все ще струват същото и моят таксиджия ще продължава да е добре с една отоплена стая. Странното обаче е, че той подкрепя идеята за силна българска енергетика, която няма да му стопли втората стая.
България има нужда от интелигентна, а не от силна енергетика, от енергетика, която ползва разнообразни енергийни ресурси, която не е зависима от една държава и която разчита и на възобновяеми източници на енергия, и на висока енергийна ефективност. Лошото на подобна енергетика е, че тя не е драматична. В нея няма ни обетована, ни бетонирана земя, няма комини, които да стърчат над облаците, няма мощни електроцентрали.
Липсва саудитското изобилие. Патриотичният българин от висотата на едната си отоплена стая няма да приеме подобно национално унижение. Ние обичаме излишъка. Ако не остане, значи не е стигнало, казва нашата народна мъдрост. А ние обичаме да управляваме икономиката си като войнишко изпращане. Да има. Да прелива. Ако не прелива, не стига.
Един Нобелов лауреат определя икономиката като дисциплина, което изучава начина, по който обществата използват недостига на ресурси, за да произвеждат и разпределят ценни неща помежду си. Нашият икономически инстинкт спрямо недостига е не да го управляваме, а да му се противопоставим чрез генериране или бленуване за излишък.
Нашето национално самочувствие се държи на три икономически кита: АЕЦ, дебелото руско газово черво, в което ту има газ, ту няма, и бюджетния излишък. Когато тези три торби са издути, ние сме спокойни и доволни. Когато те започнат да се празнят, ние изпадаме в недоумение пред бъдещето като саудитски принц пред внезапно пресъхнал петролен кладенец.
В своите енергийни планове и икономическо управление ние сме жертва на непреодолим иманярски нагон. Готови сме да прекопаем една нива девет пъти, за да видим къде е заровено съкровището, вместо да я прекопаем веднъж, засеем и ожънем. Копнежът ни по изобилието никак не се свързва с мизерията на всекидневието. България продължава да е най-бедната страна в ЕС и продължава да е страната, която харчи най-много енергия, за да произведе едно евро БВП (осем пъти повече от средноевропейското ниво).
В подобрената енергийна ефективност на наште сгради се крие поне една, ако не и две, атомни електроцентрали. Отоплението на втората стая обаче не е част от националното икономическо уравнение, защото икономически интелигентното частно благоденствие няма отношение към основната национална ценност - излишъка.
Газовата криза обаче хвърли сянка върху нашия блян. Икономическата криза ще изяде излишъка. Златните еврореки не оказаха пълноводни. Може би пък ще зарежем най-сетне националния си идеал и ще си зададем въпроса за отоплението на втората стая.
Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com
неделя, 25 януари 2009 г.
ДЪРЖАВАТА НЯМА МЕХАНИЗЪМ ДА СПРЕ НЕЗАКОННОТО СТРОИТЕЛСТВО В ИРАКЛИ
НОВИ НЕЗАКОННИ СТРОЕЖИ ПО МОРЕТО
от в. Дневник:
Преброяване на "Оазис"-ите
автор: Спас Спасов
Фотограф: Спас Спасов
По стария път между Лозенец и Царево колата затъва до праговете в рядка кал. Трудно е дори за бетоновозите, които едва се разминават в хлъзгавите коловози. Вляво е непрогледно - високите бетонни конструкции отдавна са скрили морето. На това място някога се намираше къмпинг "Оазис". Сега всичко наоколо е "Оазис" - хотелите, апартаментните комплекси и ваканционните селища...Целият текст>
четвъртък, 22 януари 2009 г.
Кой се страхува от истината за 14-ти януари?
Минчо Спасов поиска разследване на полицейско насилие при протестите
БСП и ДПС не пожелаха да слушат пострадали от полицията
Степан Хиндлиян
22 Януари 2009
Председателят на вътрешната парламентарна комисия Минчо Спасов (НДСВ) настоя да се разследват твърденията на граждани за полицейско насилие по време на протеста на 14 януари.
Членовете на БСП и ДПС от комисията напуснаха заседанието й в четвъртък, когато в залата влязоха хора, пожелали да свидетелстват за полицейско насилие. Останаха само депутатите от опозицията, Минчо Спасов и колегата му от НДСВ Станимир Илчев.
Излизайки, Татяна Дончева от БСП заяви, че не са разследващ орган и не могат да изслушват девет анонимни лица, които твърдят, че са били бити.
Минчо Спасов заяви на свидетелите, че трябва да застанат с имената си и те дадоха съгласие за това.
След изслушването шефът на комисията каза пред репортери, че заради БСП и ДПС едва ли ще се събере кворум, който да задължи министър Михаил Миков да бъде изслушан във връзка с постъпилите сигнали. Затова Спасов ще поиска Миков да изпрати писмен отговор.
Хората, които свидетелстваха пред депутатите, са посъветвани да изпратят писмени сигнали до комисията, за да може официално да бъде искан отговор от МВР. Освен това, каза Спасов, те могат да заведат съдебни искове по Закона за отговорността на държавата.
Много тревожни неща
Чух много тревожни неща, които изискват мерки за защита на гражданските права и предотвратяване на подобни случаи в бъдеще, каза Спасов.
Той е получил еднопосочни показания за скандално грубо и нецивилизовано държание на полицай от Четвърто РПУ – София и лично се ангажира въпросният служител да бъде идентифициран и да си понесе отговорността.
Минчо Спасов похвали организаторите на протеста, че са се разграничили много ясно от ултрасите. Стана известно, че висш полицейски служител, споменат като Григоров, е бил сезиран от организаторите да бъдат отцепени и неутрализирани вандалите, но това не е било направено.
Минчо Спасов ще иска отговор от МВР защо полицаите, охранявали протестите, не са носили идентификационни знаци. Другите питания са за лошите условия в арестите, за пропуски в организацията на охраната на площада пред парламента на 14 януари, като например това, че металните заграждения са били поставени обратно, не са били закрепени с твърда връзка и така е дадена възможност на "агресивни групи" да ги откачат и да замерят с тях полицията.
Друг пропуск е необезпеченият технически ресурс по време на протеста, тъй като органите на реда са имали само два мегафона, от които са съобщили за прекратяването на митинга, но те са били твърде недостатъчни и в суматохата на площада мнозинството от хората не са чули.
Официално заповедта на Столична община за прекратяване на протеста е дошла в 13.30 ч., когато полицията вече бе разчистила с бой площада пред НС.
Сред тях изслушаните във вътрешната комисия бяха и хората, които миналата седмица дадоха публични изявления в централата на ДСБ за смъртния случай в Четвърто РПУ, като казаха, че възрастен мъж е искал помощ, но такава не му била оказана, след което починал.
Адвокат Иван Груйкин, който защитава пострадали при протестите на 14 януари, заяви пред репортери, че до момента към него са се обърнали десетина души. Той очаква да постъпят още оплаквания и не изключи да бъде заведен колективен иск.
Един от пострадалите при протестите, Сашо Серафимов, заяви, че е осъден по бързото производство на глоба от 80 лв. Серафимов разказа, че когато е бил отведен в Четвърто РПУ, е видял възрастния мъж, който впоследствие почина в районното. Първата му среща с него била между 20.00 и 21.00 ч., когато мъжът бил в
неадекватна позиция с наведена глава и издавал хъркащи звуци. По думите на Серафимов мъжът останал така няколко часа, а след полунощ починал.
Миков и Дончева защитиха полицията
Министърът на вътрешните работи Михаил Миков, който беше на заседанието на комисията, но също си тръгна преди да влязат свидетелите, заяви, че е готов да изслушва всеки. Той обърна внимание на това, че след сблъсъците пред парламента имало полицаи, които водели бити хора по болниците.
Миков каза още, че МВР няма данни да е плащано за участие в протестите и за провокации. Ако има данни за действия, нарушаващи закона по време на протестите, ще бъдат предадени на прокуратурата.
Татяна Дончева допълни, че има факти за насилие над полицаи, може би и факти за насилие от полицаи. С това се занимава правосъдието и то вече е задействано, каза Дончева.
"Ако някой твърди, че са му нанесени телесни повреди неоснователно, произволно и всякак има съответните органи за това. Те се намират в прокуратурата и да се обърне към тях“, посъветва Дончева.
От трите видеозаписа на протеста, видени от депутати, ставало ясно, че протестиращите многократно са уведомени, че митингът е прекратен и въпреки това отказали да се разотидат.
"Ясно е че т.нар. преследване при при СУ, при "Орлов мост“ и на ул. "Раковски“, е защото те отказват да се разотидат и блокират кръстовищата“, смята Дончева. По думите й, в тази ситуация полицаите са били в правото си да освободят кръстовищата, използвайки сила, съобразно закона.
сряда, 21 януари 2009 г.
ДЕПУТАТЪТ МИНЧО СПАСОВ СРЕЩУ НАПЪНИТЕ ЗА "ВРЕМЕННО" ПУСКАНЕ НА 3 И 4 БЛОК НА АЕЦ-а
Ами въобще не е сложно!
Здравите, патриотични сили апелират, а президент родненкий наш советует „ЧТО ДЕЛАТЬ”:
1.Правителството да вземе високопатриотичното и отговорно решение да пусне 4 блок.(1 месец)
2.Четвърти блок да работи с подирки (остатъци) от ядрено гориво (4-5 месеца).
3.След това ще трябва да го спрем.
4.Да променим договора с Еврокомисията.(4-5 месеца?!?!)
5.Да получим подписа на 26 държави, включително Гърция, Австрия, Холандия, чиито Сидеровци, Каракачановци и Първановци само все още развяват черното знаме на „Курск” и Чернобил.(100- 200 месеца или до излизане на тези държави от ЕС).
6.С полученото разрешение да поръчаме ново гориво (5-6 месеца за изработване и доставка).
7.Пускаме 4 блок и България затъва в благоденствие окъпана в токови вълни.
Не обръщайте внимание на малките детайли от рода на:
По т.2- ядрения енергетик и бивш служител на АЕЦ Георги Котев твърди,че ядреното гориво, внесено чрез посреднически фирми на енергийната мафия от Русия е с непредвидимо поведение. Още повече когато говорим за „подирки” от него.
По т.4- не е ясно кой ще сменя регистрационните табели на автомобилите (ние ли напускаме ЕС или изгонваме Австрия, Гърция, Холандия?).
По т.7-не е ясно защо докато работеха 3 и 4 блок нямаше такава баня на благоденствието. Но след затварянето им икономическия растеж на България стана един от най-високите в Европа.
И накрая не е ясно колко месеца ще се съберат за свършването на целия героичен почин. Но те със сигурност ще надхвърлят експлоатационният срок на 4-ти блок- 31.12.2011 г.
Но какво от това- до тогава патриотите ще са спечелили изборите.
„Qui prodest?” –Кой има полза? (Въпрос, задаван от римските юристи при започване разследването на всяко престъпление):
И си отговарям- тези, които наскоро се научиха да пият уиски, а тровят народа с парцуца:
-Руското енергийно лоби, което е на входа и изхода на енергетиката ни. И има интерес да продължи да държи стегнати клещите на монопола си за доставки на ядрено гориво, газ (и социализъм). Те ни внушават, че няма защо да бързаме с АЕЦ Белене- ами там гориво ще можем да доставяме от цял свят (златната кокошка може да излети от московската клетка); Внушават ни, да строим СИН ПОТОК -пак с руска газ. И че няма защо да бързаме с НАБУКО, защото за него няма газ. И КРИЯТ официални оферти, които вече имаме, за да го пълним.
-Ковачки, който под предтекста на чл. 36 от договора иска да прави „мръсен” ток от затворените си мини без да инвестира в исканите от Европа сероочистки.
Кой губи?
Всички останали българи.
Тези, които не вярваме, че с подирки в закърпен селски казан ще направим хубава ямболска гроздова. И знаем, че ако искаме да променим България трябва да мислим за НОВОТО, модерното , което ще ни донесе дългосрочен просперитет и относителна независимост.
Жалко, че медийния и финансов потенциал на тези, които все ги дърпа към миналото, към гайките на Тодор Живков и развития социализъм е толкова голям. И жалко е , че все още има хора, които се хващат.
20 януари, 2009 в 9:54
С всяка дума, написана тук съм съгласен, с изключение на Белене - при условие, че произвеждаме предостатъчно ток, за какво ни е да строим още една централа?