понеделник, 22 юни 2009 г.

ДЕЦАТА НА БАЛША РИСУВАТ СВОЕТО СЛЪНЧЕВО ЛЯТО

КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА НА АСФАЛТ НА ПЛОЩАДА В СЕЛО БАЛША



Децата рисуват гора, слънце и синьо небе, рисуват света на своите мечти.

А Балша със своята щедра природа до голяма степен съответства на идеала за спокойствие, мир и красота, така присъщ на детската душа...

Но някой иска да им отнеме природата, да застраши къщите им, да ги прокуди от родните им места... Зле си е направил сметката.
Хората на Балша няма да допуснат селото им да се превърне в лунен пейзаж, да помрачи рисункие, усивките, мечтите на децата им!


На празника присъства и природозащитникът Андрей Ковачев от ПП "Зелените", който сподели своя опита в борбата срещу екопрестъпленията с възрастните, а дечицата зарадва с хубави картички със симпатичното животинче европейски лалугер, защитен вид, който се среща в поляните и пасищата над с. Балша.

сряда, 3 юни 2009 г.

ЗАСАЖДАНЕ НА ПЪРВИТЕ ФИДАНКИ ПОЛОЖИ НАЧАЛОТО НА ЕКОПАРК "ЧАНОВЕТЕ" В СЕЛО БАЛША

Тази година традиционният празник на читалището "Иван Денкоглу" в Балша премина под мотото "ДА СПАСИМ БАЛША".
А Балша има от какво да бъде спасявана - знайни и незнайни концесионери и просто крадци на пясък дълбаят кратери, унищожават гори.

Малко преди започването на празничния концерт бяха засаденина първите фиданки в центъра на селото, дарения от екосдруженията от Балша и съседните населени места.


Възстановено беше и старо родово оброчище, намиращо се на границата на концесионната зона, харизана на фирма "Интерминерал" ООД, която заплашва селото със свлачища.
С трите орехови фиданки на оброчището и шестте ели, смърчове и кипариси в центъра се бележи началото на екопарк "Чановете" - протививес на разрушителната дейност на кариерите за камъни и пясък.


Празничната програма започна с екологична част, ученици от близките училища в района с плакати, стихотворения и факти от историята и географията на селото засвидетелстваха готовността си да защитят своето бъдеще.


Европейският лалугер, строго защитен вид от Червената книга, който обитава местността "Младжавица"/дадена на концесия/ стана символ и талисман в борбата за опазване на земите, полята и горите на Балша.


Семейство Стайковски разказа на гостите за проекта, по който работи група немски специалисти за реставрация на старинната черква от седми век и консервацията на уникалните стенописи в нея - един паметник, доскоро оставен на милостта на природните стихии, в самия център на селото.
Стихотворението "Последната топола", с автор един от първите борци за природата в района, Румяна Здравкова, предизвика доста дискусии политика ли е природозащитата или не.

С песни и хора празникът продължи, докато стари и млади природозащитници се качиха на поляната на Младжавица, за да нагледат новозасадените дървета.


Последната топола

/Руми Здравкова/

Отронва се
последен лист.
Не беше само
златен лист.
Последната топола,
стройна и не гола,
(все още лято е)
съборена
със гръм и трясък бе.

Ще спре ли някои тук
безсмислието
на човешкото напук,
развихрило се с лудия си кон
и тъпчещо
природния закон?!
Защо не виждат хората
далеч пред своя нос
просторите?
Защо посягат на дечицата?
Та всяка клонка
детска е ръчица тя!
Защо, защо не мислим
и за бъдното,
а с нас влечем и светлото
в отвъдното?

На майките тревожен вик
е днес понесен:
"Планетата от болка
е разтресена!
Не диша тя,не може вече.
От своите чеда обречена е."

От в. Дневник: "България е най-неподготвена за климатичен шок"

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/06/02/729158_svetovnata_banka_bulgariia_e_nai-nepodgotvena_za/

България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще усети в следващите 10-20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими.

Това твърди специален доклад на Световната банка за периода до 2050 г., разпространен във вторник, в който се обобщава, че целият район с 29 държави от Централна Европа през Балканите до Централна Азия страда от "дефицит на адаптирането".

Според оценката на банката от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а Словения - най-подготвена. В целия регион най-тревожно е бъдещето за Русия, Албания, Турция и Армения и донякъде за Македония и Таджикистан.

Нещата ще стават още по-лоши в следващите десетилетия, дори при умерени промени в климата, предупреждава авторът Мариан Фрей. Тя е директор на доклада на банката за развитието на света през 2010 г.

Противно на масовата представа, че "няма страшно", районът в действителност е силно уязвим и вече усеща последиците - повишена застрашеност от крайности във времето, по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари, се казва в текста. Представянето на доклада стана на протичащата в момента конференция на ООН за климатичните промени в навечерието на 5 юни - Световният ден на екологията.

Към средата на века страни като Полша и Унгария ще имат в повече от три до пет седмици на горещи дни с температури над 30 градуса, т.е. времето там ще е като в днешните Испания и Сицилия, посочва докладът. За последните сто години средните температури в Източна Европа са се повишили с 0.5 градуса по Целзий в южните части, а към 2050 г. повишението ще е с цели 1.6 градуса. На север положението е още по-тревожно - там за един век затоплянето е средно с 1.6 градуса и в следващите 20-40 години ще достигне 2.6 градуса, а през септември ледената шапка ще е с 40% по-малко. Иначе казано, в Мурманск или Сибир трябва да очакват с 2 до 4 мразовити седмици по-малко.

Това също засяга България, защото топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море започват да покачват нивото му и да застрашават над 120 хиляди българи, живеещи по брега на не повече от 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморски пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници. Презастрояването по морето и особено строежите непосредствено до плажа пък увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря.

Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и "драматичен срив" с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години. Това не означава, че ще намалеят наводненията - напротив, според доклада тук ще има още повече внезапни порои, а в България и Румъния лошото състояние на речните корита ще е причина за нови трагедии. Затоплянето на времето усложнява нещата, защото наводнения може да има и през зимата. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа. Някои си мислят, че по-топлото време само по себе си ще е добро за земеделието, животновъдството или за горите, но това е измамна представа, казва Фрей. Районът е с ниска ефективност на земеделието и на места напълно е разбита напоителната система, а ползите от добро управление на горския сектор са между 6 и 8 пъти повече, отколкото ако само се разчита на времето. Все още не се осъзнава напълно, че топлото време ще докара на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат съвсем реални загуби на земеделието, посочва Световната банка.

Районът може да се подготви за задаващите се проблеми, ако подобри инфраструктурата и състоянието на жилищата, управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепи усилията на земеделските фирми. "Всички трябва да участват в това - от правителствени агенции през бизнеса, до научните среди и гражданското общество", препоръчва Джейн Ебинджър, старши специалист по въпросите на енергетиката. Фактът, че една страна има висок потенциал за адаптиране, не означава задължително и реални промени, нужни са незабавни действия, допълва тя. Докладът обаче предупреждава да се внимава за баланса между частни и обществени интереси, свързани с ефекта от климатичните промени.