понеделник, 30 юли 2007 г.

АГЕНТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ НЯМА МОРАЛНОТО ПРАВО ДА СТОИ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл
Секция Монтана

Изх. 01-06/ 06-01-2007
ОТКРИТО ПИСМО
До г-н Жозе Барозо
Председател на Европейската комисия
Брюксел

Относно:
България – За отказ на Президента от заеманата длъжност, поради сътрудничество на комунистическите тайни служби

Уважаеми господин Барозо,

Обръщаме се към Вас с молба за намеса по един морален въпрос, отнасящ се за честното управление на най-високо ниво в България, като пълноправен член на Европейския съюз от 01.01.2007 г.

Днес световните медии съобщават за една победа на човешкия морал в друга страна от ЕС – Полша. Полският архиепископ на Варшава се оттегли заради сътрудничество на комунистическите тайни служби, въпреки неговото категорично отричане на истината, само един час преди да поеме поста. За този отказ на вече ръкоположения в длъжност Монсеньор Виелгус, допринесе поръката от Рим на Папа Бенедикт XVI. Тази победа на моралните ценности е още по-висока, при съобщението на Агенция Ройтерс, че няма налични доказателства за причинена вреда някому от действията на този агент.

Аналогичен е случая в България с българския президент Георги Първанов. Разликата е само в това, че вече г-н Първанов не отрича своето сътрудничество на комунистическите тайни служби, за което си призна през 2006 г. пред дипломатически представители в София.

Предлагаме Вие да препоръчате на г-н Георги Първанов да последва примера на Монс. Станислав Виелгус, като се оттегли от заемания пост и да се откаже от насрочената за 19.01.2007 г. клетва пред Конституцията и Библията в Народното събрание, както и от встъпването във втория си мандат на 22.01.2007 г.

Това морално поведение би било достоен принос на България, последна от държавите в Нова Европа относно достойното пълно разобличаване и извинение за пораженията, нанесени на много свободни и честни българи от тоталитарния режим през близкото минало.

С уважение,

Зам.-председател на Национално движение „Екогласност” и председател на секция Монтана:
Петър Пенчев

--------------------------------------------------------------------------------


ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност"
Дирекция С: Гражданско правосъдие, основни права и гражданство
Директор

Брюксел, 0 5 МАRS 2007
DG JLS-СЗ/АG/vе/(2007) D1229

Г-н Петър Пенчев
е-mail: р_p_trojanski@yahoo.com

Уважаеми г-н Пенчев,
Благодаря Ви за писмото Ви, адресирано до г-н Барозу, председател на Европейската комисия, получено на11 януари 2007 г., в което призовавате за намесата на Комисията с цел да убеди президента на България да се оттегли от поста си.
Бих искал да насоча вниманието Ви към факта, че Комисията разполага с точно определени компетенции по Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност. По силата на тези документи на Комисията не са дадени никакви правомощия, с които да се разрешава да предприема действия в насоката, в която Вие бихте искали.
С уважение,
F. FONSECA MORILLO

Соmmission еurорееnnе, В-1049 Вгruхllеs - Веlgique. Теlерhоnе: (+32-2) ............
Burеаu: LX46.01/119. Тelephone: ......................................................................

неделя, 29 юли 2007 г.

И НЕЩО ПОЗИТИВНО


Вековно дърво във великолепната лонгозна гора в курорта Албена - продължение на резервата Балтата.
Тука няма бетон.

МК "КРЕМИКОВЦИ" - ПЛАЩАМЕ СИ ЗА ДА БЪДЕМ ТРОВЕНИ БАВНО

Съобщение за медиите 29-07-2007

Кремиковски "прах в очите на софиянци" - този път е от управляващите

Група ГЕО ще стигне до Европейската комисия, но след като премине всички инстанции на българския съд

На 09-07-2007 г. Национално движение «Екогласност» отправи заявление по Закона за достъп до обществената информация до Министъра на околната среда и водите, с искане на достъп до документите по второто Заявление на «Кремиковци»АД за издаване на Комплексно разрешително, след като по първото заявление имаше отказ на издаване от МОСВ през м.април.

След законовия 14-дневен срок, мълчаливият отказ на министъра бе обжалван във Върховния административен съд(ВАС) с вх. 9025/26-07-2007 г. и в МОСВ с вх. 48-00-480/26-07-2007 г.

Чак след подаване в законоустановения срок на жалбата в съда, в същия ден от МОСВ се сещат и отговарят на НД”Екогласност” с писмо № ЗДОИ-1613/26-07-2007 г., подписано от Чавдар Георгиев – зам.-министър, че «Министерството не изготвя становища по заявленията за издаване на комплексни разрешителни».

В същия ден 26-07-2007 г., обаче същият зам.-министър заявява в Народното събрание пред Комисията по околна среда: «Екоминистерството е върнало на комбината заявлението за комплексно разрешително с 10 страници указания. Имат пропуски по всички компоненти - въздух, води и почви и несъответствия с изискванията на закона».

Кога се казва истината от МОСВ, ще решава съдът! И защо се крие истината от гражданите.

Жалко е, че на това заседание председателят на парламентарната комисия по околна среда Георги Божинов се е погрижил единствено за «жизнеспособността» на предприятието на члена на «общото политическо семейство»(по израза на Сергей Станишев!) Александър Томов, вместо да погледне гаснещата жизнеспособност на населението от близките около Кремиковци села и квартали, и увреждането на здравето на гражданите от 2-милионна София.

Учудва ни факта, че за всички досегашни заседания на еко-комисията бе пускана по информационната мрежа БЛУЛИНК покана до всички екологични организации за участие в заседанията, докато сега е била поканена само една новосформирана Зелена партия, от обръча на управляващите от същото политическо семейство - недоволства Петър Пенчев – зам.-председател на гражданската екологична организация НД«Екогласност». И добавя: Като граждани, обединени в Група ГЕО(Група Граждански Екологични Организации), смятаме, че се намираме в правова държава и 11 организации заедно водим дело във ВАС срещу нарушаването на Закона от «Кремиковци». За най-голямо съжаление тричленният състав на ВАС отказа да разгледа по същество искането ни да се санкционира МОСВ и сега чакаме решението на Петчленен състав, след което ще отнесем въпроса до Европейската комисия. Учудва ни и факта, че съдът мълчи и не иска да се произнесе по нашето искане за обявяване като противозаконно решението на Министерския съвет от 13-09-2006 г., когато е дадена тайна отсрочка до 2012 г. за привеждане към еко-нормите на този най-голям замърсител на цялото Софийско поле, въпреки че крайният срок по Закона за опазване на околната среда е 30-10-2007 г.

И докато гражданите от Група ГЕО гледат с очакване към Съда с всичките му инстанции и чак след това ще се обърнат към ЕК в Брюксел, то един Гражданин е отразен във всички медии, че е отправил сега писмо до ... ЕК, без изобщо да е минал през българския съд, както е прието навсякъде по белите държави. Ние не знаем на медиите ли да се сърдим, или на ... парите за партийна пропаганда. Но знаем, че нямаме общински апартаменти за даряване(като замяна на «кон за кокошка»), както е в случая на журналистката Кристина Кръстева! И знаем как през миналата есен Кметът Бойко Борисов пое нашата подадена жалба в съда против Кремиковци, като заяви пред всички медии за поръчана от него експертиза и обеща след нея да се справи с проблема. Защо сега Кметът го няма, а има само Гражданин с гражданска жалба в Брюксел? - пита отново Петър Пенчев и допълва:Явно гражданите са сами в маратона, без управляващите.

Накрая от Група ГЕО декларират, че цитираното в гражданската жалба до ЕК на Бойко Борисов 5-6 кратно превишение на нормите по замърсяване от Кремиковци не е вярно - то е 10-30 пъти, според документите на компетентните органи МОСВ и Главна инспекция по труда.

За повече информация: Петър Пенчев - 0887525032

Прочети от Агенция Фокус!

"ХРАМЪТ" НА КОРУПЦИЯТА

Този Столичен общински съвет е на доизживяване. Но в последните си дни СОС се е разработил като за последно и заседава всяка седмица.

И какво полезно върши СОС на своите заседания?

Внесе в Парламента един закон за общия устройствен план на София, който сега подлежи на непрекъснати ремонти и прекроявания /по аршина на този, който плаща, а не на нуждите на столичани/.

С Топлофикация и Софийска вода не може да се справи, защото сам е заплел възлите доста отдавна.

С боклука също – по този казус СОС непрекъснато гласува взаимно противоречащи си решения и така възелът „боклук” става наистина гордиев. Иска да прилапа европейски пари за общински завод за боклук, после ще се окаже, че общината не е годна да стопанисва общинското си имущество /доказано многократно със „Софийски имоти”, „Чистота-София”, „Чистота –Искър”, „Галатея”, които са гласувани пак от този СОС за приватизация, да не говорим за Общинска банка - все по причина, че общината не е в състояние да ги управлява и да печели от тях/.

Та като се облажат с европейските пари, СОС ще обявят и завода за боклук за приватизация / да, ама на Джевдет това не му харесва, май не му е сигурна далаверата/.

Такива са презумпциите на този СОС. Ако някой се съмнява, времето ще покаже правотата ни.

А много общински съветници се канят да останат на мястото си и следващия мандат, но понеже нищо не се знае, са се разработили като бесни.

И какво работят?

Работят замени на имоти, замените са основното занимание на един общински съветник. Може би нормалното мислене е склонно да очаква, че съветниците правят предложенията за такива замени и ги гласуват , като от само себе си се разбира, че сделките ще бъдат в полза на общината?

Нищо подобно, всички сделки по замени без изключение са от типа „кон за кокошка”.

В последните няколко заседания на СОС няколко такива сделки станаха скандално известни – старейшините ни дават породист кон на някоя обслужваща ги персона, в замяна получават кокошка, при това болна от птичи грип. В ролята на породист кон например е тристаен апартамент в мраморна кооперация в престижен квартал, оценен евтино. Болната кокошка е обикновено маломерна панелка в пролетарски квартал от татово време, оценена на цена на кв. м, по-висока от мраморния апартамент. И все в този дух.

Обслужващия персонал на съветниците обикновено са фирми/хора, които незнайно защо са СИМПАТИЧНИ на съветниците, журналисти, които трябва да пишат ПРАВИЛНО за Столичната община и СОС, разследващи органи, които НЕ ТРЯБВА да разкриват престъпленията на СОС.

Елементарно, скъпи Уотсън!

Толкова елементарно, че и децата у нас го знаят. Така и растат, с такива знания.

А какво да кажем за хората с невъзстановени при реституцията имоти, нормално е те да бъдат обезщетени с общински - от общинския поземлен фонд например, а не да им се подхвърлят стотинки по данъчна оценка.

Да де, ама както казахме, обшинските имоти свършват.

Скоро няма да остане ни един кон за размяна, та било той и дръглива кранта.

събота, 28 юли 2007 г.

ПАРЛАМЕНТЪТ КАТО ЗАКОНОТВОРЕЦ НА КУЦИ ЗАКОНИ

Ето още един закон, който нашият парламент уби в зародиш. Да не би нещо красиво да остане по нашето Черноморие, да не би на някой да му пресекне далаверата!

Защото масово българинът вече бойкотира нашите морски курорти. И защо да ходи там? Отива уж на море, а се оказва, че трябва да отдъхва в някаква силно урбанизираща се територия, в по-голямата си част строителна площадка , тук-таме блокове като в градски жилищен комплекс, без улици, водата я спират, канализацията прелива, в морето плуват фекалии, пясъчните плажове, където още не са обетонени - непочистени, бръмчат бормашини от ранни зори и като капак - цените за българи са по-високи от тези за чужденците.

Ами естествено, българинът ще предпочете Гърция, Хърватска, Турция и изобщо всякъде другаде, където може да си позволи, но не и българското море. Още повече, че вече му е и по-изгодно.

Да не се чудят хотелиерите по морето защо са им полупразни хотелите.

Та ето - и Законът за черноморието опря до съда.

На ход е Конституционният съд - да му мисли как ще отсъди.
А мислиха ли мнозинството от депутатите, които приеха този закон да влезе в сила с по-късна дата, и то в нарушение на процедурата?
Или пак малцинството депутати гласуваха с чужди карти?

Друг такъв куц закон е уж спасителния за Странджа и защитените територии изобщо, приет на 19 юли т.г. Като нищо някой от строителите на съвременна Мутригария може да сезира Конституционния съд за законността и на този закон.

Истинското решение е Министърът на околната среда да вземе най-сетне да си свърши работата, вменена му като задължение от Министерския съвет, за точното нанасяне на границите на защитените теритирии върху картата.
Очевидно той не възнамерява да го направи, затова да си подаде оставката, която ние вече сме поискали!



петък, 27 юли 2007 г.

ЖАЛБА В СЪДА ПРОТИВ БЕТОНИРАНЕТО НА БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН

Пред нас се изправя стена от въпроси:
Как "еколози-проектописци" от т. нар. "неправителствени" организации, работещи по проекти на МОСВ /получаващи пари от тях и милиони от Европейския съюз/ предадоха Берковския Балкан;

Как същите "еколози", командировани в Монтана, представящи се за представители на обществеността, си проведоха обшествено обсъждане с инвеститора на проектаза обетонването на връх Ком и как игнорираха и се криеха от зам. председателя на НД "Екогласност", живущ в Монтана и оглавяващ секцията на Екогласност в Монтана /не че не се познават, напротив!/
Как пак тези еколози, работещи по проекта "Натура 2000" изхвърлиха всички гори от "Натура 2000" и така обезсмислиха 50-дневен изнурителен и всеотдаен труд на учени-специалисти по горите
Как въпросните еколози поставиха на кантар Новоханската гора и гората/?/ в Горна Малина - коя да влезе в "Натура 2000" - е, Новоханската я изхвърлиха, понеже тъй било удобно на Гробарите на ядрени отпадъци.
Къде са ви научните критерии, по които се определят терените за Натура 2000, Господа и Госпожи от про-правителствените организации?
Регистрирайте си Еко-ООД-та и си плащайте данъците!
Не заблуждавайте хората с понятието НПО-неправителствени организации.
Група ГЕО предпочита абревиатурата NPO да бъде на латиница - Non Profit Organizations, сиреч организации работещи без печалба, а не намърдали се в сградата и в кабинетите на МОСВ. Е как да искат оставката на министъра на МОСВ? Нали шефа казва кога да почне митингът срещу Върховния административен съд и кога да свърши и дали изобщо ще има. Нали от т.нар. НПО казаха на пресконференция в БТА, че Чакъров бил безупречен за Странджа! И ги е страх и от петчленката на ВАС, защото скапани заповеди на министъра - вари ги, печи ги, колкото и да подбират съдиите, пак същото решение ще излезе. А ако подписът на зам. министър под разрешителното за строеж на фирма "Краш" беше фалшиво, защо не се опитаха поне да дадат под съд фалшификаторите?


Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

Днес Национално движение “Екогласност” внесе жалба в Окръжен съд – Монтана против мълчаливия отказ за намеса на Областния управител на Монтана за изменение на Общия устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан”, приет от Община Берковица на 03-11-2006 г.
Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 8 (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 28.01.2007 г.) от Закона за устройство на територията, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато е по мотивирано предложение на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Национално движение “Екогласност” като главен мотив в своята жалба изтъква, че предвижданото бетониране на голяма част от Берковския Балкан ще наруши изискванията за “устойчиво развитие”, съгласно т. 50 на Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, с което не само не се опазва околната среда сега и в бъдеще, но значимо се ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности.
Невярно е заключението на Експертния екологичен съвет при РИОСВ-Монтана: “Инвестиционният процес, планиран с общия устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан” е съобразен с потенциалната защитена зона, предвидена за включване в Национална екологична мрежа Натура 2000”. Известно е, че цялата Западна Стара планина бе извадена от Натура 2000, с Решение на Министерския съвет.
Знае се, че в изготвения Проект Натура 2000 авторите му недопустимо са се поддали на нечие влияние и са се съгласили да изключат повечето от посочените от „Главболгарстрой”АД части от Берковския Балкан, в които е предвидено поетапно значимо застрояване със сгради на хотели и ски-писти – в девствените територии под вр. Малък Ком, м. Фунията, м. Долна Кория и целият връх и местност Щърковица, както и в буферната зона на Природен Резерват “Горна Кория”.
Скандалнен е факта, че в Акционерно дружество “Ком 2016”, което ще осъществи строежите, Община Берковица притежава само 4 % (четири процента!) от активите, т.е. това е една сделка, заредена с голямо съмнение за явна корупция. Свидетели сме на престъпно “подаряване” на значимо природно богатство от Община Берковица и целият Общински съвет, заедно с участието на всички общински съветници, които са гласували “ЗА”, с резултат - ограбване на гражданите не само на Град Берковица, но и на целия Северозапад, както и на техните поколения.
От Национално движение “Екогласност” предлагат цялото бъдещо строителство на хотели да се изнесе долу на територията на самия град Берковица и село Бързия, като само по този начин ще бъдат защитени интересите ЗАЕДНО на инвеститорите и гражданите на Община Берковица. Единствено горе в Балкана да остане строителство на един лифт от град Берковица до м. Горна Кория заедно с подобряване на паралелния съществуващ шосеен път до същата дестинация и модернизиране-удължаване на съществуващата ски-писта под връх Среден Ком.
Категорично се заявява несъгласие с изграждането на лифтове и ски-писти под вр. Малък Ком, вр. Щърковица и м. Фунията. “Ние смятаме за двойно екологично престъпление заложеното в инвестициония проект застрояване на връх и местност Щърковица за 1000 легломеста, което влиза в сериозно противоречие с Европейския Проект “Натура 2000”, но много опасно е и навлизането в санитарно-охранителната зона на водоснабдяването за Монтана, Враца и още 16 населени места” – заявява Петър Пенчев, зам.-председател на НД “Екогласност”.
Национално движение “Екогласност” протестира против включването в този Общ устройствен план и в изготвения инвестиционен проект, на територии в непосредствено съседство при неизяснени граници с Природен Резерват “Горна Кория”. Както се разбра от последните скандални съдебни процеси за Природни Паркове „Камчийски пясъци” и „Странджа”, при всички защитени територии на България липсва внесен от Министерството на околната среда и водите за утвърждаване в Министерския съвет на План за управление на защитените територии, което предстои въпреки защитата с решението на Народното събрание. Това представлява друг съществен мотив в основанието на внесената жалба в Съда против Областния управител на Монтана, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
За повече информация: Петър Пенчев GSM:0887525032

сряда, 25 юли 2007 г.

СИБИРСКИ/?/ БРЪСНАТИ ГЛАВИ УБИВАТ АНТИЯДРЕН АКТИВИСТ ПРИ МИРЕН ПРОТЕСТ


Информация от Индипендънт медия център:


"В ранната утрин на 21 юли неонацисти с бръснати глави започнаха яростна непровокирана атака срещу палатков лагер на мирно протестиращи срещу ядрената енергетика в Ангарск, Сибир, Русия. Скинхедс насилствено са нападнали активистите, спящи в спални чували и палатки, с метални пръти, ножове и пневматично оръжие. 21-годишният Илия Бородаенко от Находка получил фрактура на главата по време на побоя и по-късно починал в болница от раните си. Има информация,че поне още деветима други са сериозно ранени, на един от които са счупени и двата му крака. Палатките били подпалени, а багажа и личните вещи на неколцина били откраднати.

Палатковият лагер бил направен миналата седмица с цел да се изрази протест срещу планирания център за обогатяване на уран в Ангарск. Още с пристигането на активистите, полицията се опитала да ги сплаши и влязла в лагера за да опита да събере информация относно планираните акции. Организацията, която изградила лагера "Байкалска екологическа вълна" , планирала различни митинги и събрания в околността на градаза да информира местните хора за планираното ядрено предприятие и да набере подкрепа за кампанията."

Подробности

Допълнителна информация

На нас ни е трудно да коментираме...

Може би това е новата тенденция, която иде от необятната руска шир, за справяне с недоволни от екопрестъпленията, на което сме жертви ежедневно.

Но това вече се случи и у нас, в. "Дневник" писа за скинари, които пребиха миналата седмица в Борисовата градина природозащитници, подготвящи протест в защита на Странджа.

Ало, МВР, това ли е вашият втори ешелон?

понеделник, 23 юли 2007 г.

ИСКАМЕ ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ!

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

До
Г-н Сергей Станишев
Министър-председател на Република България


ДЕКЛАРАЦИЯ

от Национално движение “Екогласност”, Член на Приятели на Земята Интернешънъл, представлявано от председателя Иван Сунгарски и зам.-председателя Петър Пенчев

Относно: Искане оставката на г-н Джевдет Чакъров - Министър на околната среда и водите, за неизпълнено задължение по внасяне в Министерския съвет на плановете за управление на всички природни паркове в България


Уважаеми господин Станишев,

С вх. № 48-00-414/05-07-2007 г. подадохме писмено искане до Министъра на околната среда и водите, за намеса на основание Административнопроцесуалния кодекс(АПК) и на чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии(ЗУТ), относно негово неизпълнение на внасяне в Министерския съвет(МС) на плановете за управление на всички природни паркове в България.
Национално движение „Екогласност”, в качеството си на представител на заинтересованата общественост, съгласно Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус), получи мълчалив отказ от Министъра да разгледа това ИСКАНЕ.
След широко обществено недоволство и улични протести, стана скандално известен факта, че Министърът на околната среда и водите не е изпълнил задължението си за внасяне в Министерския съвет на План за управление на Природен парк „Странджа”, заедно с цифровия модел на установените още от 30-05-2006 г. граници, с предложение МС да го утвърди по реда на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии.
С Решение № 6794 от 29-06-2007 г., Върховният административен съд – Пето отделение, констатира това законово нарушение и необходимостта от утвърждаване на Плана за управление на Природен парк “Странджа”, с приложени към него карти, съгласно чл. 47, т. 4 от ЗЗТ.
Само след внасянето от Министъра на околната среда и водите за утвърждаване от Министерския съвет на тези планове за управление на природните паркове, те могат ДА ВЛЯЗАТ В СИЛА, констатира Върховният административен съд – Пето отделение, с Решение № 6794 от 29-06-2007 г.
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да потърси най-строга отговорност от всички подчинени му длъжностни лица, които поради некомпетентност или умишлено бездействие, нанасят непоправими вреди на българската природа и ВИНОВНО доведоха до тежкото Решение на Върховния административен съд от 29-06-2007 г. за прогласяване нищожността на Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за Парк „Странджа”, както и до последвалото безпрецедентно погазване на демократичните норми с прилагането на Извънредно законодателство от Народното събрание на РБългария на 19-07-2007 г., под уличния натиск на недоволното Гражданско общество.
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да е извършил отстраняване на грешките и несъответствията при отразяване на границите на всички природни паркове в България, ЗА ДА БЯХА ВЛЕЗЛИ В СИЛА плановете за управление на природните паркове с актове за утвърждаване от Министерския съвет ПРЕДИ 30-06-2007 г.
ПОДЧЕРТАВАМЕ ОПАСНОСТТА за нови атаки в съда поради липсата, по вина на Министъра на околната среда и водите, на тези планове за управление към фиксираната дата от Народното събрание 30-06-2007 г., защото те ще бъдат утвърдени от Министерския съвет след приетата вече дата за необжалваемост. От безхаберието на Министъра на околната среда и водите ни чакат нови жалби за оспорване в съда на тези бъдещи актове за природните паркове.
ДЕКЛАРИРАМЕ нашия ПРОТЕСТ, че въпреки решението на Народното събрание от 19-07-2007 г. за частично прекратяване на някои съдебни дирения, остава нарушаването на Закона за опазване на околната среда, поради незаконосъобразното започнало застрояване в защитени територии или в предвидени места за включване в Европейската мрежа „НАТУРА 2000”, за които се приемат Общи устройствени планове в много общини.
Българската нация е свидетел на най-грубо безпардонно нарушаване на изискванията за “устойчиво развитие” - съгласно т. 50 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. Със застрояването и бетонирането на едни от най-красивите части на българската природа, се ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения на България да посрещат своите собствени потребности.

Уважаеми господин Министър-председател,
Национално движение “Екогласност”, Член на Приятели на Земята Интернешънъл, внася своята жалба във Върховния административен съд против горния мълчалив отказ на Министъра, като НАСТОЯВАМЕ Вие незабавно да поискате оставката на Министъра на околната среда и водите г-н Джевдет Чакъров, заради проявеното безхаберие по опазване на българската природа.


С уважение, /подписи/

ЖАЛБА СРЕЩУ БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЪР ЧАКЪРОВ

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

Чрез Министъра на околната среда и водит
До Върховен административен съд


Ж А Л Б А
от Национално движение “Екогласност”, Член на Приятели на Земята Интернешънъл, представлявано от председателя Иван Сунгарски и зам.-председателя Петър Пенчев
ПРОТИВ: Мълчалив отказ на Министъра на околната среда и водите на ИСКАНЕ ЗА НАМЕСА НА ОСНОВАНИЕ Административнопроцесуалния кодекс, Закона за защитените територии и Конвенцията от Орхус, ОТНОСНО внасяне в Министерския съвет на плановете за управление на всички природни паркове в България

Уважаеми господа съдии,

С вх. № 48-00-414/05-07-2007 г. подадохме писмено искане до Министъра на околната среда и водите, за намеса на основание Административнопроцесуалния кодекс(АПК) и на чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии(ЗУТ), относно негово неизпълнение на внасяне в Министерския съвет(МС) на плановете за управление на всички природни паркове в България. С това си искане Национално движение „Екогласност”, като организация, регистрирана по Закона за юридически лица с нестопанска цел(ЗЮЛНЦ), инициира започване на производството по издаване на индивидуален административен акт, съгласно чл. 24, ал. 1 от АПК.
Национално движение „Екогласност”, в качеството си на представител на заинтересованата общественост, получи мълчалив отказ от Министъра да разгледа това ИСКАНЕ и да се задължи сам като административен орган да извърши определени действия, съгласно чл. 1, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), и затова ОБЖАЛВА този мълчалив отказ и въздържане от определени действия, поради следните обстоятелства:
I. Административноправни норми.
1. Съгласно чл. 4, ал. 3 от АПК твърдим, че това действие/бездействие на Министъра на околната среда и водите вреди на обществото, при което с този административен акт на отказ за намеса, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани и организации.
2. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
3. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване по същество подлежи отказът на горното искане, като представляващ първоначален административен акт съгласно чл. 21, ал. ал. 1 и 4, във вр. чл. 1, т. 4 от АПК.
4. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да обжалват административния акт имат гражданите или организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него.
5. С настоящата жалба, съгласно чл. 84, ал. 2 от АПК, спазваме едномесечния срок за оспорване, спрямо изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
6. Съгласно чл. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус), като представители на заинтересованата общественост НИЕ имаме достъп до процедурата за обжалване пред съда, за ДА ОСПОРВАМЕ ПО СЪЩЕСТВО и от процедурна гледна точка законността на това бездействие в съответствие с разпоредбите на чл. 6 във вр. с чл. 2 от същата Конвенция.
7. Съгласно чл. 2 от Конвенцията, НИЕ като юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ, работещо съгласно своя устав за опазване на околната среда, ИМАМЕ ИНТЕРЕС и съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК – и като граждани, като с това ИМАМЕ ПРАВО да сме страна в административния процес като засегнати от този административен акт – отказ за намеса на Министъра на околната среда и водите по един въпрос, касаещ защитените територии на РБългария, което е пряко свързано с въпросите на околната среда.
8. Съгласно т. 50 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с това неизпълнение на Закона за защитените територии се нарушават изискванията за “устойчиво развитие”, поради незаконосъобразното започнало застрояване в защитените територии, с което не само се уврежда и не се опазва околната среда сега и в бъдеще, с риск за биоразнообразието, но значимо се ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности.
II. Други обстоятелства.
След широко обществено недоволство, стана скандално известен факта, че Министърът на околната среда и водите не е изпълнил задължението си за внасяне в Министерския съвет на План за управление на Природен парк „Странджа”, заедно с цифровия модел на установените още от 30-05-2006 г. граници, с предложение МС да го утвърди по реда на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии.
2. С Решение № 6794 от 29-06-2007 г., Върховният административен съд – Пето отделение, констатира това законово нарушение и необходимостта от утвърждаване на Плана за управление на Природен парк “Странджа”, с приложени към него карти, съгласно чл. 47, т. 4 от ЗЗТ.
3. Само след внасянето от Министъра на околната среда и водите за утвърждаване от Министерския съвет на тези планове за управление на природните паркове, те могат ДА ВЛЯЗАТ В СИЛА, констатира Върховният административен съд – Пето отделение, с Решение № 6794 от 29-06-2007 г..
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да потърси най-строга отговорност от всички подчинени му длъжностни лица, които поради некомпетентност или умишлено бездействие, нанасят непоправими вреди на българската природа и ВИНОВНО доведоха до тежкото Решение на Върховния административен съд от 29-06-2007 г. за прогласяване нищожността на Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за Парк „Странджа”, както и до последвалото безпрецедентно погазване на демократичните норми с прилагането на Извънредно законодателство от Народното събрание на РБългария на 19-07-2007 г., под уличния натиск на недоволното Гражданско общество.
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да е извършил отстраняване на грешките и несъответствията при отразяване на границите на всички природни паркове в България, ЗА ДА БЯХА ВЛЕЗЛИ В СИЛА плановете за управление на природните паркове с актове за утвърждаване от Министерския съвет ПРЕДИ 30-06-2007 г.
Съществува ОПАСНОСТТА за нови атаки в съда поради липсата, по вина на Министъра на околната среда и водите, на тези планове за управление към фиксираната дата от Народното събрание 30-06-2007 г., защото те ще бъдат утвърдени от Министерския съвет след приетата вече дата за необжалваемост. От безхаберието на Министъра на околната среда и водите ни чакат нови жалби за оспорване в съда на тези бъдещи актове за природните паркове.

Уважаеми господа съдии,
Водими от горното, молим ДА ОБЯВИТЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН мълчаливия отказ на Министъра на околната среда и водите на нашето искане за намеса на основание Административнопроцесуалния кодекс и на чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии относно негово неизпълнение за внасяне в Министерския съвет на плановете за управление на всички природни паркове в България.

Приложение: Искане вх. № 48-00-414/05-07-2007 г. по описа на МОСВ.

Още от Mediapool


С уважение /подписи/

петък, 20 юли 2007 г.

МУТРОБАРОК И ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

Този материал беше замислен като предговор на темата за идеалния град.
Но поради обемността и значимостта си /така мислим/ прерастна в отделна публикация.

Льо Корбюазие, който е абсолютно ъгловат, отдавна е отречен във Франция.
При нас ситуацията е следната: българите не са творци, а прилагат модели, чужди на средата, географските дадености, историческата същност. В крайна сметка ние сме свидетели на соцреализма /ЦУМ, партийният дом, президенството и бетоновите кутийки по комплексите, индустриализираното строителство от 70-те години, отречено вече в света/,а сега и на мутробарока с куличките от плътен бетон, медни покривчета и прочее простотийки.
Не може ОУП да бъде приет без ОВОС!!!!!
Но точно това се случи в София. Знаем как запушиха устата на арх.Митко Димитров.
И този план няма визия за дългосрочна перспектива и развитие на цялата инфраструктура, транспортна комуникация, зелена система. Дори да има разписани правила, те не се спазват, а се променят с един подпис. И не случайно е разписано в ЗУЗСО. Върл манипулатор на този закон беше Ремзи Осман. Бяха унищожени ценни археологически паметници, други се оставят да се саморазрушат /къщата на Яблански/, за да се обслужи следващата мутра-инвеститор. Градът се задъхва, съсредоточава се цялата икономика тук, което е недопустимо за една столица, която по неписан закон е само административен център. Обезлюдява са българската земя. Всички сме наясно, че България е аграрна и туристическа страна, а не индустриална. Риторичен въпрос: Кой има интерес в един "прекрасен" момент, тя да бъде изкупена от някои близки съседи, както се случи вече в Родопите. Сроред мен, това е глобална стратегия на безродниците управници. Но българинът спи летаргичен сън и чака кога ще бъде принесен в хекатомбата! Това е горчивата истина, но сме безсилни. Как да ги събудиш изнемощелите жертви. Те са готови за ножа.
Не съм в състояние да пиша философски трактати, а да коментирам ужасяващата действителност. Има още много да се каже,та остави възможност за продължения и коментарии.
А хора, които дрънкат за запазване на комплексите от соцреализма просто са зомбирани червени функционери и не гледат по-далеч от носа си. Точно техните предшественици унищожиха плана "Мусман" и докараха селянията за софийско жителство. Упадъка на държавата е разписан още преди 70 години. Тези сега, впрочем същите номенклатурни отрочета преследват дребни политически и финансови облаги. Дребни, но познават Маркс - количествените натрупвания, водят до качествени изменения.

Но качество с отрицателен знак - обратно на логиката и хармонията.


Златка Драганова

Граждански комитет за защита на здравето и живота на хората и опазване на живата природа

ГРАДЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА ПРАВИЛНОСТ - ЧЕТИВО ЗА АРХИТЕКТИ-УРБАНИСТИ, ОБЩИНАРИ И ПРОСТОСМЪРТНИ ГРАЖДАНИ

Град Бразилия















Belo horizonte - един от първите предварително планирани градове в Бразилия /картата предхожда картографирането/



Както обещахме, продължаваме с публикуване на кратки извадки и преразказани елементи от великото произведение на проф. Зигмунт Бауман "Глобализацията - последиците за човека".
Тук се спираме на градоустройствените решения, които дават най-пълна възможност на контролиращите сили да наложат пълен монопол върху пространственото администриране на града и върху неговите жители.


В книгата си „Глобализацията” проф. Бауман прави преглед на съществуващите утопии, рисуващи картината на идеалната държава, респективно - на идеалния град като функционален център, средство за пълната проницаемост и контрол и най-изчистен модел на Паноптикума в такава една държава. Налага се изводът, че проектантите на съвършените градове през вековете / без да е ясно дали са изучавали проектите на своите колеги или не / непрекъснато са преоткривали един и същи град. Това сходство в утопичните представи на авторите се дължи на ценностите, общи за всички създатели на утопии и на споделената от тях загриженост за „определен идеал за щастлива рационалност или за рационално щастие”. Този идеал предполага живот в съвършено подредено пространство, прочистено от всичко произволно – освободено от всичко непредвидено, случайно и двусмислено. Преставата за съвършения град предполага цялостно отхвърляне на историята и изравняване със земята на всички осезаеми останки. Всъщност тази представа оспорва авторитета както на пространството, така и на времето чрез елиминиране на качественото различаване на пространството, което е винаги отрязък на еднакво диференцираното, следователно – на историческото време.
Пространството трябва да бъде преоформено или оформено от схематичните изображения по подобие на предварително съставена карта и в съответствие с решенията на картографите. Геометрично опростената пространствена структура, съставена от еднакви блокове с еднаква големина се доближава най-много до гореспоменатото изискване. Не е чудно, че във всички модерни утопични визии за съвършения град урбанистичните и архитектурните правила се въртят около едни и същи основни принципи:
строго подредено и всеобхватно предварително планиране на градското пространство – конструиране на града „от схематични изображения” върху празно място според чертеж, изработен преди заповането на строежа;
регулация, еднообразие, хомогенност, репродуктивност на пространствените елементи, обкръжаващи административнит сгради, поместени в центъра на града или още по-добре, на върха на хълм, от който цялото градско пространство е обозримо.

Воден от горните два принципа утопистът Морели допълва:

„Броят и размерът на всички сгради трябва да бъде продиктуван от нуждите на даден град”. Обаче, подчертава той, сградите ще бъдат еднакви за всички семейства. „Всички сгради ще бъдат еднакви”, пише той в своя „Кодекс на природата”, публикуван през 1755г.
За теоретиците, както и за практиците бъдещият град е бил пространствено въплъщение – символ и паметник на свободата. Точно както свободата, обещана от Френската революция, е трябвало да прочисти историческото време, пространството, мечтано от утопистите-урбанисти, е трябвало да бъде „място, никога незамърсявано от историята”. Това строго изискване изключва от съревнованието всички съществуващи градове, обричайки ги на унищожение. Скицата на всеки проект на града, който трябва да бъде сътворен от нищото, предполага унищожаване на вече съществуващия град. Всред действителния град – объркан, зловонен, безреден, хаотичен, заслужаващ поради това смъртна присъда – утопичното мислене е свързвало бъдещото подредено съвършенство със съвършения ред.
В „La ville radieuse” публикувана през 1933г. Льо Корбюзие, най-известният от радикалните модернистки архитекти и урбанисти на нашата ера, произнася смъртна присъда над съществуващите градове – прогнил остатък от неуправляемата, безсмислена, урбанистично невежа и злополучна история.
Архитектурата, според Льо Корбюзие, като логиката и красотата, е враг на всякакъв вид обърканост, спонтанност, хаос, неподреденост. Архитектурата е наука, подобна на геометрията, на изкуството на платоническата възвишеност, на математическата подеденост, на хармонията. Непрекъснатата права линия, успоредните отсечки, правите ъгли са нейните идеали. Стандартизацията и предварителното изфабрикуване са нейните стратегически принципи. За Лъчистия град на бъдещето архитектурното правило би означавао смърт на улицата като такава, каквато я знаем. Пътищата на Лъчистия град, както и неговите сгради, трябва да бъдат подчинени на точно определени задачи – движението по пътищата, превозването на хора и стоки. Тази единствена функция ще бъде прочистена от всички настоящи пречки, предизвикани от безцелно разхождащите се, бродещите, мотаещите се или просто случайно минаващите.
Льо Корбюзие мечтаел за град, в който „диктаторският План”/той винаги пишел „план” с главна буква/ спрямо жителите ще бъде пълен и неоспорван. Според него Планът, бидейки продукт на безличния разум, а не фрагмент на индивидуално въображение, независимо колко то е блестящо и задълбочено, е единственото необходимо и достатъчно условие за човешкото щастие. Човешкото щастие за него не представлява нищо друго, освен съвършеното съвместяване между научно определимите човешки нужди и недвусмисленото планирано, стандартизирано и проницаемо устройване на жизненото пространство.
За Льо Корбюзие Лъчистият град си остава упражнение върху хартия, но друг един архитект-урбанист има възможността да въплъти мечтите му.
Оскар Нимайер получава поръчката за изграждането на новата столица на Бразилия на пусто място, необременено от историята. Новата столица трябвало да съответства на мащабите, неизчерпаемите ресурси и неограничените амбиции на Бразилия. Така столицата Бразилия става раят за модерниста-архитект, тук се предоставя възможността да се отхвърлят всякакви материални ограничения и емоционални предразсъдъци за да се разгърне архитектурното въображение.
Планът на архитекта-урбанист тук може да моделира бъдещите обитатели на града, като следва само логиката и естетиката. Могат да бъдат научно определени и предварително преценени нуждите от кислород, топлина и светлина на все още несъществуващите и следователно мълчаливи и политически безсилни обитатели на бъдещия град. Бразилия се превръща в огромна и щедро субсидирана лаборатория, където логиката и естетиката се преплитат в различни съотношения. Архитектурния модернизъм на стила „Корбюзие” внушава, че в Бразилия би могло да бъде изфабрикувано пространство, по мярката на човека или по-точно: по мярката на всичко онова, което в човека може да бъде измерено. В това пространство са отстранени случайността, изненадата, взети са мерки срещу завръщането.
Град Бразилия се оказал кошмарен за своите жители. Злочестите жертви бързо измислят понятието”бразилист” – нов патологичен синдром, на който Бразилия е прототип и най-известен център до този момент.
Най-характерните симптоми на бразилистите са:
-отсъствието на стълпотворения и тълпи
-празнотата на улиците
-анонимността на пространствата
-безличието на човешките фигури
-вцепеняващата монотонност на среда, лишена от всичко, което обърква, смущава и възхищава.
Общият план на град Бразилия отстранява възможността за среща навсякъде другаде, освен в нарочно предназначените за целта места. Да се уреди среща на планирания „форум” – на огромния площад на трите власти” – е равносилно според местната шега да се съгласиш на среща с някого в пустинята Гоби.

В крайна сметка град Бразилия представлява едно пространство, структурирано съвършено с оглед настаняването на хомонукли, родени и отгледани в епруветки – за същества, събрани заедно от административни задачи и законови разпоредби, това е било пространство, съвършено проницаемо и за онези, на които е възложено администрирането, и за онези, които възлагат изпълнението на подобни задачи /гигантски паноптикум, поне по намерението си/.
Това също би могло да е едно много добре структурирано място за такива идеални въображаеми жители, които биха отъждаствили щастието с живот без проблеми, защото той не съдържа двусмислени ситуации, необходимостта от избор, заплахата на риска, случайността на приключението.
На много малко урбанисти, обхванати от страстта за модернизация, им е предлагано такова обширно поле за действие, както на въображението на Нимайер. Благодарение на неговото гигантско творение, където като във фокус са събрани всички характерни особености на съвременния радски живот, един почти идеален модел, анализаторите на съвремието могат да алармират за негативните тенденции.
-Ричард Сенет предупреждава за надвисналото „падение на гражданина”, резултат от бавното, но неумолимо свиване на градското публично пространство и неспирното оттегляне на градските жители от бледите сенки на „агората”, които са избегнали разрушенията.
-Проницаемостта, анонимността и чистата функционалност на пространството водят до почти неразрешимия проблем с идентичността на обитателите му.
-Безличната монотонност и болничната чистота на изкуствено конструираното пространство лишава хората от възможността да поемат отговорността за своите действия и своя живот в „исторически непредвидимо общество”, а не в „свят на мечтите за хармония и предопределен порядък ”.
-факторът страх е нарастнал в нашето постмодерно време – това показват

Всеки архитект на градско пространство, воден от хармоничната бръзка между естетиката и разума, трябва да си дае ясна сметка, че „човекът никога не може да стане добър само защото следва нечии добри заповеди или нечий добър „План”.
Само хора, усвоили трудното изкуство да действат в условия на двусмислие и несигурност, породени от различията и разнообразието, биха могли да застанат пред лицето на своята отговорност. Морално зрелите хора са се издигнали до това, „да изпитват нужда от непознатото, да се чувстват неудовлетворени, ако няма някаква анархия в живота им – те се научават да обичат другостта сред самите себе си”



За щастие, поне тоя "идеален модел", поне тая утопия ни е подминала.


Но къде отиваме ние, забързани да наваксаме изостанаването по трасето на историческото развитие?



Елементи от този модел май ще се появят я на "Цариградско шосе", я на "Тодор Александров", я на "Стамболийски", със сигурност в "София ленд"? Новостроящите се градчета, върху терени, заграбени от защитените територии - ултрамодерен кич, заграден от крепостните стени на Новото Средновековие?


По-лошо - източен разкош, ориенталски разврат и феодални унижения на личността зад няколкометрови дувари на сараите?

НЕСЕБЪР! ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА ДО ПЪЛНА ПОШЛОСТ И ГРОЗОТА!

Една много обезпокоителна новина дойде от в. Дневник –вятърната мелница, символ на Несебър, вече не е паметник на културата!
Интересно, как ще се приложи в случая ЗАКОНЪТ, приет от парламента онзи ден, за необжалваемост на актовете, с които са обявени защитените природни обекти и историческите паметници!?
А актовете на „отписване” - дали и те са необжалваеми?

Изобщо престъпните действия на един бизнесмен-общински съветник могат ли да породят правни основания за заличаване на културното ни наследство?

СТРАНДЖА СПАСЕНА! СПАСЕНА ЛИ Е СТРАНДЖА?

БГНЕС: Странджа остава природен парк

Онзи ден Парламентът, уплашен от лавинообразно разрастващото се недоволство сред мислещите хора, набързо прие един закон, който на пръв поглед ще спаси защитените територии от безогледно застрояване и /смята се/ще удовлетвори исканията на природозащитниците.

Административните актове за обявяване на защитените теритирии до 30 юни 2007 г. да бъдaт необжалваеми в съда , това гласува Парламентът.

Нашето безпокойство е:

Ще успее ли един такъв надве-натри изкован специално за даден кризисен казус закон да спаси каквото и да било?

Защото:

  • Основателни са опасенията на юристите, че щом този закон нарушава Конституцията гражданите да имат право на обжалване на административните актове, той спокойно би могъл да бъде атакуван в Конституционния съд и в крайна сметка да не изпълни предназначението си да защити природните обекти.

  • Един такъв прецедент на приемане на антиконституционен закон дава лош прецедент в една правова държава.
  • Успокояването на напрежението сред правозащитниците ще помогне бързо и неусетно да се довършат вече започнатите далавери със защитените теритирии.

Едновременно с това Парламентът не прие някои изключително разумни и може би животоспасяващи защитените територии предложения/цитираме БГНЕС/:

"Не беше прието предложението на депутатите от ДСБ министърът на околната среда и водите в шестмесечен срок да приведе в съответствие със закона административните актове, свързани с промяна в границите на защитените територии."

Предложение, което още на 4 юли НД"Екогласност" направи в свое ИСКАНЕ до министъра на околната среда , гласи:

*"Незабавно да изпълните Вашето неизпълнено задължение да внесете в Министерския съвет План за управление на Природен парк „Странджа”, заедно с цифровия модел на установените още от 30-05-2006 г. граници, с предложение МС спешно да го утвърди по реда на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии.

*Да внесете горното решение на МС като доказателство при обжалването на Решението за „Странджа” пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
*Да извършите отстраняване на грешките и несъответствията при отразяване на границите на всичките природни паркове на България."


"Отхвърлено беше и друго предложение на ДСБ, в което се настояваше местността Камчийски пясъци да бъде обявена за резерват.” /БГНЕС/

Коментарът е излишен! Обетонване до дупка, докато не остане пясък!

“Според зам.- министърът на околната среда Чавдар Георгиев няма процедури за преобявяване на защитени територии и затова се е наложило да бъдат приети поправките в Закона за защитените територии.
Той обясни, че "няма как да се създаде машина на времето, да се върнем назад в 60-те или 70-те години и да поправим малки неточности в документацията". /БГНЕС/

Едно напълно несъстоятелно изказване / този зам. министър от много време се изказва в подобни случаи, когато трябва да предпази Министъра от обвинения в пълна неадекватност/ - тук не става въпрос нито за МАЛКИ НЕТОЧНОСТИ в документацията, нито за Решения от 60-те и 70-те години, а за НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ от настоящия мандат.

Ето какво казва по въпроса един наш приятел, гражданин на Австрия с български произход и по-загрижен за България, отколкото нашите управляващи:

"Мммда?!... Пълен пат.

1. Парковете са спасени
2. Няма причина за протести и гражданско недоволство
3. Кабили и соколи... си остават по столовете...и я карат по старому (поне доста ги изплашиха с протестите, та бързо пуснаха плячката).

Чакаме следващия акт.

Поздрав,
Елмир Георгиев"



вторник, 17 юли 2007 г.

НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ВРЕМЕТО Е В НАС



Така е казвал Левски.

А как би се чувствал той сега, в нашето време?
Дали по-добре отколкото в своето?


На 18 юли преди 170 години е роден Васил Левски.
Поклон!

От блогосферата - с почит към Левски: Блогът на Богомил



Пистолетът на Левски


За тефтерчето на Левски - Дамян Дамянов

ВРЕМЕ ЗА ОСТАВКИ


Ваньо Танов подал оставка. Добре.
Е, ако я беше подал преди година, когато бяха скандалите с него, щеше да е още по-добре.
Ваньо Танов се насочва към политиката - е ще видим и новия бардак какъв ще го сътворят. Може я гражданско сдружение да направи, я поредната зелена /в смисъл на "неузряла"/ партийка-сателитче.

А Румен пие чай.
Пие чай и прави комплименти.
После Мишел пише. Но не в блога си, пише протоколи в полицията. Защото стои с името си зад онова, което е написал в интернет.
Ама засмърдя на международен скандал и беше необходимо бушонче.

Румен пак пие чай.
А Трето РПУ е фабриката за документи на сръбската мафия.
За оставки не се чува и дума.

В МВР да отпуснат поне няколко хиляди бройки за нов щат "четец на блогове".
Щото блогописците са изключително
"оперативно интересни" - по-оперативно интересни даже и от обкръжението на шефове на държавни агенции.

Да ги постреснем ли? Страх ги е от призивите и обединението на многото хора:
"Блогъри от всички страни! Съединявайте се!"
Звучи пролетарски, но те от това точно разбират.

РАЙСКИ ВРЕМЕНА ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

Голямо четене на блогове пада тия дни. На горките ченгетата и премии трябва да дават / толкова писмена не им се е случвало да изчетат през живота си/, че и вредни /пълна скука, нищо за изплакване на окото/.
А стрелците бързо надушиха ситуацията да си разчистят в суматохата всички сметки по улиците. Организираната престъпност, както казва премиерът.
Ами скоро ще заподозрат, че организираната престъпност плаща на блогъри, еколози, свободни граждани да протестират, да отразяват протести и така да отвличат вниманието на силите за сигурност.
Всъщност протестите стреснаха властите. Защото имат основание. Защото властта мина всякакви граници и вече не може да скрива безобразията си - особено при това разпространение на информацията в интернет.
Защото на десетина-двадесет медии можеш да им запушиш устата, ама на писанията в интернет как да им сложиш юзда? Как да попречиш на хората да се свързват?
Особено ако имат кауза. А властта се страхува от многото хора, които имат ясна кауза.
И тази кауза все повече ще се изяснява, ако властите я карат като досега.

Ами продължавайте да ни четете блоговете!
Сега е райско време и за педофилските мрежи по интернет!

"Медиапул" : От Програма "Достъп до информация" са обезпокоени от привикването на блогър в полицията

понеделник, 16 юли 2007 г.

КАКВО Е ЛЕВСКИ ЗА НАС



Това ученическо съчинение прочете Група ГЕО в коридора
на едно основно училище, чийто патрон е Васил Левски.
В навечерието на 170-годишнината от рождението на
Апостола на Свободата публикуваме за вас този текст


Левски безспорно е най-великият наш национален герой. Той ни впечатлява с такива изключителни качества като смелост, упоритост, съобразителност, честност, безкористност и отдаденост на делото.
Той търпеливо разяснява целите на своето дело сред народа, който не е вярвал в своите сили да се освободи сам. Упорито и търпеливо изгражда революционни комитети, макар и част от хората да не го разбират, сковани от страха под надвисналия ятаган на турците. Възхищение буди неговата несломима воля да води една трудна борба, чийто изход може да не се увенчае с успех. "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си". Тези думи на Левски са мотото на целия му живот.
Неговото щастие се слива с народното щастие - свободата. Неговата смърт, неговата лична трагедия засяга само него. Той скромно смята, че смъртта му няма да засегне революционното му дело и то трябва да продължи без него. Неговия светъл пример помага поробения народ да се пробуди. Но смъртта му е една голяма загуба за подготовката на организираната борба. Историята показва, че нахлуването с няколко въоръжени чети не може да накара целият народ да се вдигне на въоръжена борба, както е смятал Ботев. Така загубата на такава светла личност като Левски предопределя съдбата на българския народ. Той не успява да се освободи сам, което завинаги обрича България да бъде сателит на някоя от Великите сили.

Честността на Левски е изключителна. В името на великото дело той се е отказал от всичко лично - роден дом, семейно щастие. Пред турците той е разигравал роли като велик актьор, но само пред тях. В отношенията си с обикновените хора неговите постъпки са кристално ясни и чисти. Тефтерчето на Левски трябва да бъде пример за всеки един съвременен политик и обществен деец. Там е даден пълен отчет как се изразходват комитетските пари - основно за делото. За другарите му, а също и за потомците е дадена пълна прозрачност на неговите скромни нужди - малко храна, малко за път, всичко останало е за делото.

Левски не се стреми към богатство, нито към власт. В случай на най-щастливия изход - освобождението, Левски не се вижда окичен с царските знаци. За него върховното благо е свободата, това е неговия идеал, мечта и живот. На въпрос какво ще прави след като се освободи България той отговаря, че би отишъл да помогне на други поробени народи да се освободят. Свободата, стремежът към нея, а не властта е смисълът на неговия живот.
С това той може да бъде пример и гордост за всеки един от нас, тъй като световната история не познава по-чиста, по-светла, по-безкористна личност.

петък, 13 юли 2007 г.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - НЕПРИЯТНО, НО ФАКТ


Група ГЕО препрочете и преразказа за вас книгата "Глобализацията - последиците за човека" от професор Зигмунт Бауман, великия теоретик на тази тема. Макар и не много леко и оптимистично, това би могло да бъде едно полезно четиво.



Глобализацията - това е нов световен ред, а според някои изследователи - ново световно безредие.

Първоначалната идея била създаването на един универсален ред и волята за изграждане на един нов, по-добър свят като промените се разширят до глобални измерения. Намерението е било да се уеднаквят жизнените условия на всички и навсякъде, така че всеки да има равни възможности за живот.

Нищо от това не е останало в значението на Глобализацията. Новият термин не се отнася до глобалните инициативи и предприятия, а само до това, което се случва с всички нас. Глобализацията е един необратим процес, който засяга всички ни в една и съща степен. Глобализацията колкото обединява, толкова и разделя. Това, което се явява глобализация за едни е локализация за други /оттук и терминът "глокализация", който отразява двойната същност на процеса/. Подвижността и свободата да се придвижваш стават най-висша ценност, присъща на глобалните, на световния елит, който задава тона и съставя правилата за играта на живота. Да бъдеш локален, местен, неподвижен в глобализирания свят е знак, че търпиш лишения и социално деградираш.

Сред всички технически фактори, допринесли за подвижността, особено голяма роля е играло транспортирането на информация - вид комуникация, който не изисква непременно транспортиране на физически тела. Придвижването на информацията през XX в. набираше скорост и ставаше все по-бързо от придвижването на телата. Накрая появата на Мрежата направи информацията моментално достъпна по целия свят. Така всяка акция на фондовата борса може за секунди да смени собственика си, представляван от брокер, и географската отдалеченост на компанията не е съображение в решението на инвеститора дали да купува или продава. Инвеститорът, който е глобален и мобилен, не се чувства длъжен да се съобразява с интересите на местното население, което е наето на работа - уволнение, социални проблеми - те остават на местно ниво, далеч от собственика. Глобалните елити, които управляват световната икономика са надтериториални, капиталът - също. Надтериториалността на финансите е пълна, на търговията - почти пълна, а при промишленото производство - бързо напредва.

За тази цел е необходимо новото разпространение на слаби и неспособни суверенни държави, необединени в политически и икономически блокове. Светът сега е парцелиран на суверенни държави и техният брой ще нараства. Създават се държавни формирования на забравени, незнайни и местни етнически групи, често измислени, но изискващи да притежават всички атрибути на суверенна държава и топли кабинети в ООН и останалите международни организации. Също така се разпадат федерални държави с разпадането на социалистическия блок. Но държавният суверенитет е чисто формален. Военната, икономическата и културната самодостатъчност на държавата са трите крака, на които се крепи суверенитетът.

Всичките тези три крака бяха счупени без надежда за възстановяването им. Смазването на икономическия крак беше първо. На държавата се изплъзнаха функциите, които изпълняваше, като първа беше функцията да регулира икономиката като поддържа динамично равновесие между нарастването на консумацията и на производителността - тази задача суверенните държави са изпълнявали с периодичното прилагане на забрани за износ и внос, митнически бариери и др. механизми за стимулиране на вътрешното производство и потребление. Икономиката все повече се измъква от политическия контрол на правителствата. Всеки опит на държавата да се меси в икономиката се посреща с бърза и страховита наказателна мярка на световните пазари." Чисто спекулативните междувалутни финансови операции достигат обем от 1300 млрд долара дневно - 50 пъти по-голям от обема, на който възлизат всички резерви на националните банки в света. Никоя държава не може да се съпротивлява повече от няколко дни на спекулативния натиск на пазарите" /Рене Пасат/.

За да постигнат своята свобода на движение и своята неограничена привилегия да преследват целта си, глобализираните финанси, търговията и информационната индустрия зависят от политическата фрагментация - от парцелирането на световната сцена. Всички те имат интерес от съществуването на слаби държави, от такива се нуждае Новият световен ред, за да се възпроизвежда и поддържа. Те лесно могат да бъдат сведени до изпълнители на полезната роля на райони, наблюдавани от полицията, с осигурен минимум ред, необходим, за да върви бизнесът, но които не могат да заплашват свободата на международните компании и да затормозяват работата им.

Сега държавните граници са станали проницаеми /твърде селективно/, суверенитетът е само на думи, властта - анонимна, а нейното място - празно. Наднационалните компании разполагат със свободата да се преместват, но последиците за местното население остават. Напускайки местността, инвеститорът е способен да избяга от последиците, ако положението стане прекалено напечено за него - за локално обвързаните остава задачата да си ближат раните, да поправят разрушенията и да изхвърлят боклука. Една от най-важните последици от новата глобална свобода на движение се състои в това, че става все по-трудно, дори невъзможно да се обединят социалните течения в ефективно колективно действие.

Днес сме свидетели на ново световно разслоение на богати и бедни, глобални и локални, подвижни и неподвижни, свободни и ограничени. Глобализацията дава повече възможности на изключително богатите да правят пари по-бързо. Тези индивиди използват последните технологии, за да въртят по целия свят огромни суми пари изключително бързо и да спекулират още по-ефективно. За съжаление технологията няма влияние върху живота на бедните в света. Глобализацията е парадокс: в същото време, когато тя е много изгодна за малцина, оставя встрани или маргинализира 2/3 от населението на света" /Джон Кавана от Вашингтонския институт за политически изследвания/.

Според доклад на ООН "цялостното богатство на 358-те глобални милиардери се равнява на сбора от доходите на 2,3 милиарда най-бедни хора в света /45% от световното население/".
Има тенденция в медиите бедността в света да се приравнява само до глада, като така се отрича човешкото в хората, тяхното достойнство, образователни и културни потребности. Скриват се много други страни на бедността- ужасни условия на живот, неграмотност, безработица, агресия, които не се лекуват с бисквитка и шоколадче. Друга тенденция е да се отъждестви бедността с престъпността, така се криминализира бедността. Наказателната система насочва ударите си срещу "дъното", а не срещу "върха" на обществото. Незаконните действия, извършени от елита, трудно се дефинират, трудно се разкриват, пък и няма воля за това. Редките съдебни процеси срещу измамници от висока класа не са достъпни за интелектуалното ниво на обикновените читатели на вестниците. Престъпленията на върха, които са надтериториални, са причина за екзистенциалната несигурност и тревога в съвременното общество. Да окрадеш ресурсите на цели нации се нарича "подпомагане на свободната търговия", ограбването на жизнено необходимите средства на цели нации се нарича "съкращаване" и "преструктуриране". Тези действия обаче не се споменават сред престъпните деяния, изискващи наказание.

Съществува натиск от страна на глобалните финансисти да се унищожат навиците на постоянната, часово определена, устойчива и регулярна работа, като се заменят от "гъвкава работна сила". Това означава работниците да загубят своите навици за всекидневен труд, всекидневни движения, постоянно работно място и устойчива общност от колеги, да не се привързват към работата си. От страна на Световната банка се иска анулирането на твърде благоприятните закони, защитаващи работните места и заплатите дори в най-развити страни като Германия и Франция.

Едновременно с намаляване на трудовата заетост, в целия свят нарастват средствата за строежи и поддържане на затвори. Бюджетът на САЩ за строеж на нови затвори далеч надхвърля цялата сума, предвидена за висши учебни заведения. Затварянето е най-радикалната форма на пространствено ограничаване, а и главна грижа на управлението на политическия елит. /Пример е затворът тип "паноптикум" "Пеликан бей" в Калифорния./

Тук проф. Бауман разказва едни много интересни неща за затвора като паноптикум /виж. Мишел Фуко /

Същевременно ако глобалният елит се сблъска с местното законодателство, се появява натиск за промяната му в съответствие с глобалното, а и за мобилните глобални винаги остава възможността да се спасят чрез бягство в друга географска точка.
Финансовата ограниченост на локалните, закрепостяването им в неподвижност на едно място без право на избор означава за тях "краят на географията", чийто край има диаметрално противоположен смисъл за глобалните.

Следва продължение, в което ще разкажем каква, според професор Бауман, е целта на новата архитектура от мегаломански, безлични , студени и неуютни сгради от стъклобетон.





Още от проф. Бауман

сряда, 11 юли 2007 г.

КАК СЕ ПРАВИ ПОЛИТИКА В КАРЛОВО, ГРАДА НА ЛЕВСКИ

Още за карловската афера на софийския боклук


До група Гео

Във връзка със запитването по отношение на издаваните административни актове, свързани с доставяне на столичните отпадъци в депото в Карлово :

Първо е Решение 908/17.10.2006 година на ОбС Карлово. Решението е законно. Внесено е предложение за решение от кмета на общината, съобразно изискванията на ЗМСМА и Правилника за работа на ОбС. Решението е взето с нужните гласове.

Сключен е договор между Столична община и Община Карлово. Договорът не е административен акт. Същия подлежи на изпълнение или разваляне поради неизпълнение по предвидения в закона ред.

За извършване на дейности по управление на отпадъците са издадени всички необходими разрешителни от Министерство на околната среда и водите. /Не бива да се пренебрегва факта, че фирмата "Еконекст" ООД - оператор на депото е с управител /собственик/ Седат Малкоч- гражданин на Република Турция- това обяснява снабдяването им с нужните разрешителни.

Всички институции- държавни и общински са ангажирани с изпълнението на това решение. Това прави борбата ни твърде неуспешна.

Същевременно обаче, с оглед на предстоящите местни избори става ясно, че боклука на София влече негативи за кандидатите, свързани с политическите сили, имащи заслуги за доставянето му- БСП, СДС, ДПС.

По тези причини в Карлово се носи слух- БСП ще спре доставянето на столичните отпадъци до произвеждане на местните избори.

Това за сетен пък доказва, че политика се прави и от "боклуци".

ПОЗДРАВИ:

КЛУБ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО КАРЛОВО

ЗАЩО КАРЛОВСКИТЕ СТАРЕЙШИНИ ОТХВЪРЛИХА ИСКАНЕТО ЗА МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ

Ново писмо от Карлово


До Група Гео

Уважаеми колеги,
давам Ви допълнителни пояснения относно предприетите действия предприетите от карловци действия срещу доставяне на софийските отпадъци на депото в гр. Карлово.
Във връзка с направеното през месец октомври 2006 година предложение от Сергей Станишев, само в гр. Карлово за три дни бяха събрани повече от 10 000 подписа
против приемане на софийските отпадъци в гр. Карлово.
Този граждански протест даде основание на 11 общински съветници да поискаме Общински съвет Карлово да вземе решение за произвеждане на местен референдум с въпрос: да се приеме ли на депото в гр. Карлово исканото количество софийски отпадъци.
Точката бе включена в дневния ред на 17.10.2006 година като точка първа. За съжаления на общинските съветници, предварително ангажирани с гласуване на решение за приемане на софийските отпадъци бе вменено отрицателно отношение към този изключително важен въпрос- какво мисли обществеността в общината по направеното предложение. За нас бе ясно, че обществеността възприема крайно отрицателно подобно предложение. Именно и поради това нашето предложение за местен референдум бе отхвърлено- то щеше да обезсмисли сценария, който впоследствие се разигра.
Основен мотив на противниците на местния референдум бе, че ситуацията е кризисна и няма време.
Осемте месеца, през които Столична община не почувства необходимост да се възползва от това решение опровергаха тази теза.
От октомври 2006 година бяха предприемани следните действия: протестни действия на депото на Община Карлово, протестни писма до Премиера Сергей Станишев и кмета на Столична община Бойко Борисов, писма до Министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, Открити писма до Кмета на Столична община.


Всички тези действия предхождаха фактическото начало на доставянето на столичните отпадъци.
Но на 21.05.2007 година стана ясно, че същите са потънали в небитието и не са предизвикали ничия реакция.
След заседанието на Общински съвет Карлово, на което се поиска спиране на по-нататъшното доставяне на софийските отпадъци, поради достигане на заложените в решението обеми- 40 000 куб.м. и отказа на Общински съвет Карлово да стори това, сме поискали незабавни проверки от- Министър председателя Сергей Станишев, Министъра на околната среда и водите- Джевдет Чакъров.
Сезирали сме Главния прокурор за допуснати нарушения както от местната, така и от органите на централната власт, при осъществяване на действията по управление на отпадъците на територията на Община Карлово.

Всички наши действия стават непосредствено достояние на гражданите на общината, чрез емисиите на местния телевизионен канал.
По темата наши представители са участвали в предавания на национални кабелни телевизии
- Европа, Евроком, Скат.
Независимо от трудностите усилията за предотвратяване на действията свързани с нарушаване на правата на гражданите по отношение на околната среда ще продължат.

вторник, 10 юли 2007 г.

МЕСТНИ ФЕОДАЛИ СЪСИПВАТ И ВРЪХ КОМ

Национално движение Екогласност

Член на Приятели на Земята Интернешънъл

Изх. 07-10/ 10-07-2007 г.

До

Областен управител на Монтана

И С К А Н Е

от Национално движение “Екогласност”, представлявано от зам.-председателя Петър Пенчев,, GSM 0887525032

ЗА НАМЕСА НА ОСНОВАНИЕ Закона за устройство на територията ОТНОСНО изменение на Общ устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан”, на фона на практиката от последните скандални съдебни процеси за Природни Паркове „Камчийски пясъци” и „Странджа”

Уважаеми господин Областен управител,

На 12-06-2007 г. получихме от Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ)-Монтана, по Закона за достъп до обществена информация набор от документацията за екологичната част на Общ устройствен план(ОУП), с която в ДВ бр. 95/24.11.2006 г. – Обява № 71205, е публикувано Решение № 896/03.11.2006 г. на Община Берковица, за одобряване на ОУП на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан” в землище Берковица и землище с. Бързия.

Тъй като Национално движение “Екогласност” представлява юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), то правим пред Вас настоящето мотивирано предложение за изменение на влезлия в сила Общ устройствен план, поради следните обстоятелства.

I. Административноправни норми.

1.Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Областният управител провежда държавната политика за устройство на територията в съответната област.

2.Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗУТ, Областният управител одобрява със заповед районните устройствени схеми, които засягат територията на една област.

3.Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 8 (нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г., в сила от 28.01.2007 г.) от ЗУТ, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато е по мотивирано предложение на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

4.Съгласно чл.4, ал. 3 във вр. Чл. 21, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) твърдим, че едно действие/бездействие на Областния управител на Монтана в случая ще нанесе вреди на обществото, при което с един административен акт на отказ за намеса, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК ще се засегнат права, свободи и законни интереси на отделни граждани и организации.

5.Съгласно чл. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус), като представители на заинтересованата общественост НИЕ имаме достъп до процедурата за обжалване пред съда, за ДА ОСПОРВАМЕ ПО СЪЩЕСТВО и от процедурна гледна точка законността на едно действие/бездействие в съответствие с разпоредбите на чл. 6 във вр. с чл. 2 от същата Конвенция.

6.Съгласно чл. 2 от Конвенцията, НИЕ като юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ, работещи съгласно своите устави за опазване на околната среда, ИМАМЕ ИНТЕРЕС и съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК – и като граждани, като с това ИМАМЕ ПРАВО да сме страна в административния процес като засегнати от този административен акт на Областния управител на Монтана по един въпрос, касаещ въпросите на околната среда.

7.Съгласно т. 50 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с това инвестиционно предложение се нарушават изискванията за “устойчиво развитие”, поради предвижданото бетониране на голяма част от Берковския Балкан, с което не само не се опазва околната среда сега и в бъдеще, с риск за здравето на хората и техните поколения, но значимо се ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности.

II. Други обстоятелства.

1.Не е изпълнено условие “А” на РИОСВ-Монтана, от издадено Становище по екологична оценка № МО-1-1/2006 г. от 12.10.2006 г., подписано от директора Боян Цолов:

“В окончателния проект на Общия устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан” да бъдат отразени бележките и препоръките от приложените по опис становища – Приложение № 1”.

2.В приложения опис на становища – Приложение № 1, липсва Становище на НД “Екогласност”, изх. № 07-28/28-07-2006 г., въпреки че е подадено в обявения срок 31-07-2006 г., според Обява на електронната страница на Община Берковица - http://www.berkovitsa.com/. Това представлява явен опит за скриване на документи при вземане на окончателно решение за този ОУП.

3.Невярно и доста съмнително за корупционни схеми е заключението в Протокол № 1/2006 г. от 11.10.2006 г. на Експертния екологичен съвет(ЕЕС) при РИОСВ-Монтана:

“Инвестиционният процес, планиран с общия устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан” е съобразен с потенциалната защитена зона, предвидена за включване в Национална екологична мрежа НАТУРА 2000”.

Известно е, че в изготвения Проект НАТУРА 2000 авторите му недопустимо са се поддали на нечие влияние и са се съгласили да изключат повечето от посочените от „Главболгарстрой” части от Берковския Балкан, в които е предвидено поетапно значимо застрояване със сгради на хотели и ски-писти – в девствените територии под вр. Малък Ком, м. Фунията, м. Долна Кория и целият вр. Щърковица.

4.Нарушава се Закона за опазване на околната среда (ЗООС), според който задължително във всяка екологична оценка трябва да бъдат разгледани алтернативи на реализацията на съответното инвестиционно предложение.

5.В тази връзка не можем да премълчим фактите за начина по създаване на Акционерно дружество “Ком 2016”, чието инвестиционно намерение е причината за изработване на този ОУП. Свидетели сме с това инвестиционно намерение и с този Проект на “Главболгарстрой”, на началото за монополизиране на туристическия бизнес в цяла Северозападна България от една единствена фирма, което нарушава и антимонополните норми на Европейския съюз. От медиите научаваме за пълното и солидно финансово подплатено политическо лоби на тази фирма сред трите партии от управляващата в момента коалиция, както и сред местните власти и общински съветници в гр. Берковица.

6.Също така, в акционерното дружество “Ком 2016”, освен Община Берковица, влиза с голям дял и едно съмнително сдружение “Българско училищно настоятелство – Берковица”, придобило по съмнителен начин гори, ливади и пасища, които представляват изключителна държавна собственост. Точно тези недвижими имоти са основните терени, върху които проектът на „Главболгарстрой” предвижда огромно строителство в Берковския Балкан, а има данни за незаконното им придобиване от това сдружение, за което е сезиран Главния Прокурор на РБългария и тече проверка.

7.Ние предлагаме цялото бъдещо строителство на хотели да се изнесе долу на територията на самия град Берковица и село Бързия, като само по този начин ще бъдат защитени интересите ЗАЕДНО на инвеститорите и гражданите на Община Берковица. Категорични сме в необходимостта горе в Балкана да остане строителство единствено на лифт от град Берковица до местността(м.) Горна Кория, заедно с подобрен шосеен път до същата дестинация и една единствена модерна ски-писта под връх(вр.) Среден Ком, със строителство само на малки кафетерии и други съпътстващи дейности. Ние сме категорично против изграждане на лифтове и ски-писти под вр. Малък Ком, вр. Щърковица и м. Фунията. Ние смятаме за екологично престъпление заложеното в инвестициония проект застрояване на вр. Щърковица за 1000 легломеста, което влиза в сериозно противоречие и с Европейския Проект “НАТУРА 2000”.

7.1.Подкрепяме изграждането на лифт от град Берковица до м. Голяма Кория, който заедно с подобрен шосеен път между същите дестинации, ще бъдат двете единствени артерии за механизирано придвижване до/от високата част на Берковския Балкан.

7.2.Подкрепяме изграждането само на една модерна ски-писта под вр. Среден Ком, защото подходяща за целта е природната даденост на това място като северен склон на планината и най-продължителното задържане на сняг за спортуване.

7.3.Не подкрепяме изграждането на лифтове и ски-писти под вр. Малък Ком и под вр. Щърковица, и поради обстоятелството за краткото време на задържане на сняг по тези места.

7.4.Не подкрепяме изграждането на шосеен път между проход Петрохан и м. Голяма Кория, поради създаването на реални условия за силно отклоняване потока на масово придвижване на хора извън най-значимата цел – развитие на град Берковица и другите селища от околността.

7.5.Категорично сме против каквото и да е строителство на вр. Щърковица, притежаваща уникална природна красота в този кът от Западна Стара планина.

7.6.Категорично сме против изключването на м. Фунията от защитената територия по Европейския Проект “НАТУРА 2000”, поради уникалната даденост на тази малка природна забележителност, заедно с “вечния сняг” в м. Тиганчето, разположена в най-горната й част.

7.7.Подлежи на допълнителна преценка предложеното строителство на хотелска база в м. Долна Кория.

7.8.Предлагаме хотелската база да се съсредоточи единствено в района на хижа “Ком-нова”, като се изгради комплекс за общо не повече от 500 души.

7.9.Всички инвестиционни намерения за строителство на хотели и принадлежаща към тях инфраструктура, да се насочат главно в град Берковица, село Бързия и другите околни селища.

8.Национално движение “Екогласност” протестира против включването в ОУП и в този инвестиционен проект, на територии при неизяснени граници в непосредствено съседство с Природен Резерват “Горна Кория”. Както се разбра от последните скандални съдебни процеси за Природни Паркове „Камчийски пясъци” и „Странджа”, при всички защитени територии на България липсва внесен досега от Министерството на околната среда и водите за утвърждаване в Министерския съвет, съгласно чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии, на План за управление на защитените територии с посочени точни граници в цифров модел. Този факт представлява съществен правен мотив в основанието на нашето ИСКАНЕ за Вашата НАМЕСА, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

От друга страна, с приемането на ОУП – ДВ бр. 95/24.11.2006 г., Община Берковица се нарежда сред общините в България, в които се оформи и затвърди стил на ФЕОДАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, създавайки популярния престъпен „обръч от фирми”. При пълно незачитане на мнението на гражданските организации, като представители на засегнатата общественост, съгласно Конвенцията от Орхус, ние даже не бяхме уведомени за отношението на Общината към нашето писмено Становище.

Нещо повече, при приемането на ОУП – ДВ бр. 95/24.11.2006 г., Община Берковица е извършила документно нарушение, преследвано от Закона, като е скрила нашето писмено Становище от компетентните органи и ги е оставила да изготвят своите становища и да вземат своите решения при липса на алтернативни предложения, които се съдържат в нашето депозирано в законовия срок Становище.

Имайки предвид горните обстоятелства, като юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ, Национално движение “Екогласност” НАСТОЯВА ДА СЕ НАМЕСИТЕ съгласно чл. 134, ал. 1, т. 8 от Закона за управление на територията - за изменение на влезлия в сила Общ устройствен план на Спортно-туристически комплекс “Берковски Балкан”, като се отразят бележките и препоръките от нашето Становище изх. №07-28/28-07-2006г., заедно с добавените нови обстоятелства в това Искане.

В случай на отказ от Ваша страна, НД “Екогласност” ще внесе след 14-дневния законов срок, жалба против Вас в Съда.

С уважение,

НД ”Екогласност”:

Зам.- председател:

/Петър Пенчев/

Отразено в медиите