вторник, 30 октомври 2012 г.

Комитет на ООН установи порочността на закон в България

"Египетски" пирамиди на баир, от боклука, ще 'привличат' гостите на Монтана след кметуването на кметската управа на Златко Живков, обвинена за КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ от едноименната комисия към Министерския съвет
---------------------------------------------------------------------------------------

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

Изх. № 10-30/30.10.2012 г.

Martin Schulz
Председател на Европейския парламент
/ За Комисията по петиции /

José Manuel Barroso
Председател на Европейската комисия
на Ваши № ELARG/A2/BC D(2005) 7091, 09.12.2005   
DG REGIO H4/TV/vr D(2007) 440158 / Brussels, 02.08.2007*08410  
ENV A.2 DI/zc CHAP(2010)02410 / 06.08.2010

Giovanni Kessler
Генерален директор на Европейска служба за борба с измамите/ОЛАФ/
на Ваш № D/000103 11.01.11, RP/ac D (2010/B4/10915), Операции ОЛАФ OF/2010/0134


С И Г Н А Л
oт Национално движение „Екогласност”, представлявано от Петър Пенчев – зам.-председател

Относно: Комитет на ООН с Решение от 28 Септември 2012 г. установи порочността на закон в България, отнел граждански права за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.
Европейската комисия и ОЛАФ прикриват нарушение на българските власти, когато парите на европейските данъкоплатци не са отишли за опазване на околната среда.


    Уважаеми господа,
                                                                      
     Национално движение „Екогласност” се обръща към Вас с искане да упражните Вашите правомощия и да ревизирате заключенията на европейските институции за отказ на разследване с посочените Ваши писма по наши сигнали за Депо за твърди битови отпадъци в гр. Монтана, изградено с над 7,5 милиона евро от Програма ИСПА на ЕС.  Основание за това наше искане е Решение http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/compliance/C2011-58/Findings/C58BgFindings.pdf от 28.09.2012 г. на Комитета за прилагане на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда(Конвенция от Орхус), приета от Икономическата комисия за Европа към ООН през 1998 г. Със същото Решение се установява, че българското законодателство и в частност Закона за устройство на територията(ЗУТ), противоречи на разпоредбите на Конвенцията по отношение участието на обществеността във взимането на решения по въпросите на устройството на територията и техните екологични аспекти и възможността на гражданите за обжалване пред съд. /Конвенцията от Орхус е ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание на 02.10.2003 г., ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16.03.2004 г., Обн. ДВ. бр.33 от 23.04.2004 г./

      В т. 43. от Решението от 28.09.2012 г. на Комитета за прилагане на Орхуската Конвенция - стр. 9 заедно с Приложение 17, се разглежда като първи случай на нарушение - оставянето без разглеждане от Върховния административен съд(ВАС) с Определение № 949 от 29.01.2007 г. на жалбата от 14.08.2006 г. на Национално движение “Екогласност” срещу Разрешение за ползване на строеж “Депо за твърди битови отпадъци-гр.Монтана”, № СТ-12-556/03.08.2006 г. - издадено по ЗУТ от Дирекция “Национален строителен контрол”(ДНСК)-София. Жалбата на гражданската организация е заради неспазено законово условие:  Издадено по Закона за устройство на територията разрешение за експлоатация на депото в Монтана при липса на ОВОС(Оценка за въздействието върху околната среда).

     Потвърждение за правотата на това твърдение на НД “Екогласност” за липсата на ОВОС на същото депо, вече в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № СТ-12-556/03.08.2006 от ДНСК, е друго решение на ВАС - № 12471 от 19.11.2008 г., отменило последващо Комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите за депото. За жалост, по-нататък ВАС отново продължи да не уважава Конвенцията от Орхус, като отказа достъп до правосъдие на членове на заинтересованата общественост при обжалване в законовия срок на Решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите - За преценка на необходимостта от извършване на ОВОС, с което Министърът е постановил да не се извършва ОВОС. За съжаление нашето(на моя милост заедно с Пламен Димитров Борисов от гр. Монтана), волеизявление да продължим участието си в съдебния процес като физически лица, вместо като представляващи организации - категорично заявено писмено от нас в законовия 7-дневен срок, определен с указанието от 08.02.2010 г. на  председателя на Пето отделение на ВАС по наша жалба вх. № 2151 от 04.02.2010 г., не бе коментирано от двете съдебни инстанции – от председателя на Пето отделение на ВАС с неговото разпореждане от 01.03.2010 г. за връщане на нашата жалба № 2151 от 04.02.2010 г., потвърдено от Петчленния състав на ВАС с Определение № 8478 от 23.06.2010 г. Бяха нарушени разпоредбите на чл. 2, точки 4 и 5 от Конвенцията от Орхус, както и чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС) във вр. § 1, т. 25 във вр. с т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, с които разпоредби ние като физически лица изпълняваме законовите изисквания за "общественост" (едно или повече физически лица), както и за “заинтересована общественост” в случая. /Съдебна практика на ВАС, Петчленен състав - Определение № 2228 от 15.02.2012 г. зачита правото на физическото лице./

     С цитираното Решение от 28.09.2012 г., Комитетът за прилагане на Конвенцията на ООН установява, че българското законодателство не отговаря на разпоредбите на Конвенцията. Тук трябва да съобщим за сериозната и скрита манипулация на 40-то Народно събрание на Република България за заблуда на Европейския съюз относно хармонизирането на българското с европейското законодателство:
-         Дни преди присъединяването ни към ЕС, Народното събрание внесе промени в Закона за устройство на територията(ЗУТ), с които даде възможност за участие и на обществеността при изменение на устройствените планове - чл.134, ал.1, т.8. от ЗУТ(Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006 г.);
-         Само шест месеца по-късно, същото Народно събрание отмени от 27.07.2007 г. чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ. Което сложи край на обществения контрол по ЗУТ(Обн. ДВ. бр.61 от 27 Юли 2007г.) и сега е атакувано с Решението от 28 Септември 2012 г. на Комитета за прилагане на Орхуската Конвенция от ООН;
-         Процедурата по отмяна на чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ страда също от порочност – Ремзи Осман, председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, в 271. пленарно заседание на 40-то НС на 06.07.2007 г., внася за гласуване при второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на ЗУТ тази отмяна, като заблуждава народното представителство, че това е било обсъждано в същата Комисия: “Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 23, който става § 31: “§ 31. В чл. 134 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, точки 6, 7 и 8 се отменят.” .“ Тази некоректност на председателя на Комисията Ремзи Осман, ние установихме от внимателния прочит на стенографските протоколи от заседанията на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство при 40-то НС, както и от проведени разговори с член на същата комисия, заявил пред нас учудване от тази манипулация на Ремзи Осман, защото наистина въпросът не е бил обсъждан в Комисията.

     И всичките тези манипулации съмнително се преплитат по време с нашите сигнали и жалби повече от шест години срещу порочността на документи по проекта за депото в Монтана, при което ново законово разрешение от ДНСК за ползване на депото с ОВОС като регионално депо за 12 общини няма и до днес.

     Очакваме Европейската служба за борба с измамите да ревизира своето становище в писмо до нас D/000103 11.01.11, RP/ac D (2010/B4/10915) за съгласие на ОЛАФ с позицията на Европейската комисия, която цитирайки Договора за присъединяване, вярва единствено на националните български власти, а не на констатациите на независимите граждани. Искаме да се надяваме, че след Решението от 28 Септември 2012 г. на Комитета за прилагане на Орхуската Конвенция, приета от Икономическата комисия за Европа към ООН, ОЛАФ ще наложи разследване на пускането от Дирекция “Национален строителен контрол” -София в експлоатация на “Депо за битови отпадъци в гр. Монтана” без Оценка на въздействието върху околната среда, защото това решение от орган на ООН за порочност на българското законодателство, свързано и с гореописаната сага от нашия опит за достъп до правосъдие, могат да бъдат доказателства, че парите на европейските данъкоплатци не са отишли за опазване на околната среда поради липсата на ОВОС, защото строежът е  финансиран със 7,5 милиона евро по ИСПА. Предлагаме горепосочените действия на Министерството на околната среда и водите, Народното събрание, ДНСК-София и Община Монтана, да се разследват за корупционни връзки с този проект по ИСПА. Съмнения за корупция може да се търсят и в действията на Андрей Икономов, който(разследван в същото време за корупционна практика по друг случай) като председател на Пето отделение на Върховния административен съд ни лиши от достъп до правосъдие по въпроси на околната среда с нашата жалба № 2151 от 04.02.2010 г., въпреки писменото ни волезаявление по Конвенцията от Орхус като физически лица-заинтересована общественост.
     Очакваме Европейската комисия да установи нарушението на България – изпълнителна и съдебна власти, по Конвенцията от Орхус относно гореописания случай с депото в Монтана, където парите на европейските данъкоплатци не са отишли за опазване на околната среда, защото и в българския Административно-процесуален кодекс е записана разпоредбата за приоритетност: “Прилагане на нормативния акт от по-висока степен” - чл. 5, ал. 2 от АПК: Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.


Няма коментари: