МОСВ иска да скрие измама за 7,5 милиона евро от еврофондовете

Изх. № 01-11/11.01.2010 г.
Чрез Министъра на околната среда и водите
До Върховен административен съд
　
　
До Жозе Мануел Барозу
Председател на Европейската комисия
/ на Ваши писма ELARG/A2/BC D(2005) 7091, 09.12.2005;
DG REGIO H4/TV/vr D(2007) 440158 / Brussels, 02.08.2007*08410
и наши писма от 01.06.2007 и 05.01.2009 /
　
Ж А Л Б А
от Национално движение “Екогласност”, представлявано от зам.-председателя Петър Пенчев, GSM 0887525032 и
от Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, представлявано от Пламен Димитров – съпредседател
　
Срещу: Решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите, за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС относно инвестиционно предложение „Разширяване на съществуващото общинско депо за битови отпадъци – Монтана и обособяването му като регионално депо за неопасни отпадъци за общини Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово”, с възложител Община Монтана
и измама за 7,5 милиона евро от еврофондовете на Европейския съюз
　　
Уважаеми Върховни съдии,
Уважаеми господин Барозу,
След Решение № 12471 / 19.11.2008 г. на Върховния административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, с което бе отменено Решение № 162-ХО-ИО-А0/2007 г. на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за “Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово” – гр. Монтана, при условията на разрешително № 162-НО/2007 г., което дело бе по жалба на Национално движение “Екогласност”,
сега научаваме от сайта на МОСВ(обявено по доста заблуждаващ начин!), за Решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите - За преценка на необходимостта от извършване на ОВОС относно инвестиционно предложение „Разширяване на съществуващото общинско депо за битови отпадъци – Монтана и обособяването му като регионално депо за неопасни отпадъци за общини Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово”, с възложител Община Монтана, с което е постановил да не се извършва ОВОС за вече изграденото с финансиране от предприсъединителната програма ИСПА, поради заявяването му още в 2003 г. пред Европейската комисия като „регионално” депо.
Решението № 42-ПР/2009 г. е незаконосъобразно.
На първо място - инвестиционното предложение не е конкретизирано. Това е така, защото не са посочени характеристиките нито на съществуващото депо за битови отпадъци на град Монтана, нито на „разширяването” му. Това ясно е казано в Доклада за ОВОС от 1999 г. - “В проекта не са посочени сумарния обем на депото, годишното количество депонирани отпадъци, степента на уплътняване и срокът на експлоатация. Всички тези въпроси са обект на проект за експлоатация на депото, а такъв в представената документация липсва. Поради това е невъзможно да се обсъжда въпросът за капацитетните възможности на площадката.”
Следователно не е възможно прилагането на чл. 93, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от ЗООС. Следователно има нарушение на посочените текстове на чл. 93, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от ЗООС.
На второ място - още в Решение на РИОСВ-Монтана от 29.03.2000 г. по Оценка на въздействието върху околната среда № 3-3/2000 г. за обект „Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на град Монтана”, с инвеститор Община Монтана, е посочено какво е съотнасянето на обекта и липсата на думата „общинско”, както неправилно се трактува в Решение № 42-ПР/2009 г. от 28.12.2009 г. на Министъра на околната среда и водите. Тези наши твърдения са основани още и на Доклада по ОВОС от 1999 г.:
- стр. 44 от Доклада за ОВОС – в т.3.3.1. „Очаквано количество генерирани отпадъци” е записано: „Самото съоръжение (инвестиционното намерение) има за цел обезвреждането на твърдите битови отпадъци на гр. Монтана...” – подчертава се недвусмислено, че не се отнася за общинско депо, а само за битовите отпадъци на гр. Монтана;
- стр.74 – „...основната цел на проекта – екологосъобразно събиране и обезвреждане на твърдите битови отпадъци на гр. Монтана” – отново се подчертава, че се касае не за общинско депо, а само за битовите отпадъци на гр. Монтана;
- в Заключението на Доклада – „...екологосъобразно съоръжение за третиране на твърдите битови отпадъци от гр. Монтана. Осъществяването на проекта е обществено необходимо, с ясно изразен социален и екологичен ефект за населението от гр. Монтана.”
Т.е. категоричен е нашият извод, че думата „общинско” липсва както в Доклада за ОВОС от 1999 г., така и в Решение от 29.03.2000 г. по Оценка на въздействието върху околната среда № 3-3/2000 г. за обект „Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на град Монтана”, с инвеститор Община Монтана.
На трето място – нарушена е нормата за хигиенно-защитната зона за депото - нормативното отстояние 3000 м, съгласно т. 335 от Приложение № 1 на Чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 ЗА ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВНА ЗАЩИТА НА СЕЛИЩНАТА СРЕДА, която норма бе приета в Решение № 12471 / 19.11.2008 г. на ВАС. Това е така, защото отстоянието от с. Николово е 850 м в северна посока от площадката на депото, както и до с. Крапчене в югоизточна посока от площадката на депото е 1000 м.
Нарушение на горепосочената норма има и поради наблизо намиращите се други жилищни, рекреационни и промишлени зони, а именно:
- отстоянието от Къмпинг с ресторант «Пъстрина» е 1500 м в северна посока от площадката на депото;
- отстоянието от производствените и складови бази от хранителната промишленост на предприятие фирма «Агропромстрой» е 1600 м в западна посока от площадката на депото;
- отстоянието от производствените и складови бази от хранителната промишленост на предприятие фирма «Лактис» е 2200 м в западна посока от площадката на депото.
На четвърто място - в решението не се разглежда въздействието върху околната среда и от мерките за намаляване на въздействието на една дейност, която многократно ще се увеличи – както по обем, така и по интензивност. А именно – транспорта на отпадъците от районите на Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово до разширеното депо. С това е нарушен чл. 93, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от ЗООС.
На пето място - в решението не се разглежда въздействието върху околната среда и от факта, че при новото инвестиционно предложение на Община Монтана, има значима разлика в обема (сумарното количество) на депонираните отпадъци в депото, респективно – във времето, за което ще бъде запълнен свободния капацитет на инсталацията, от което следва общественозначим извод – за неотчетено и по-голямо натоварване на околната среда, което ще бъде резултат от увеличения обем (сумарното количество) на депонираните отпадъци и съкратеното време, за което ще бъде запълнен свободният капацитет на инсталацията. Затова от подобна промяна с Решение № 42-ПР/2009 г. на МОСВ, идва ОПАСНО замърсяване на околната среда и риск за човешкото здраве.
За да допълним правилността на този довод относно обема и ускореното време на запълване, ще се позовем и на Чл. 15 от Наредба № 13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци, приета от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 152 от 22.12.1998г., в сила от 01.01.1999 г. По силата на този член е съществувала възможността (още преди изработване на Доклада за ОВОС и започване на проектирането на това депо), то да се проектира при спазване на регионалния принцип за обслужване на повече от едно населено място или повече от една община. От доказателствата по делото във ВАС се вижда, че тази дадена още от 01.01.1999 г. нормативна възможност за изграждане на депото като «регионално» е отхвърлена КАТЕГОРИЧНО – именно за щадене на околната среда. Затова на основание Чл. 16 от Наредба № 13 депото е определено за битовите отпадъци само на гр. Монтана, даже не и за община Монтана – защото такива са условията, които предоставя определената за депото площадка (релеф, климатични условия и др.), резултатите от геоложките, хидрогеоложките и други инженерни проучвания, както и от вида, състава и количеството на депонираните отпадъци. Именно поради така изброените условия, записани в Чл. 16 на Наредба № 13, е определен видът на депото – т.е. затова то не е нито общинско, нито е регионално и ПО НИКАКЪВ НАЧИН не може да се експлоатира като регионално, както го „прекръщава” Община Монтана в своето лъжовно „ново”(СЛЕД ИЗГРАЖДАНЕТО ???) инвестиционно намерение.
Като цяло решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС относно инвестиционно предложение „Разширяване на съществуващото общинско депо за битови отпадъци – Монтана и обособяването му като регионално депо за неопасни отпадъци за общини Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово”, с възложител Община Монтана е немотивирано.

Ето защо, уважаеми господа Върховни съдии, Ви молим да отмените решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС относно инвестиционно предложение „Разширяване на съществуващото общинско депо за битови отпадъци – Монтана и обособяването му като регионално депо за неопасни отпадъци за общини Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец и Якимово”, и да върнете преписката за ново разглеждане с указания за правилното прилагане на закона.
След запознаване с преписката, допълнително ще изложим мотиви за отмяна на обжалвания административен акт и искания за събиране на доказателства.
　　
Уважаеми господин Барозу, стои открит повдигнатият вече от нас въпрос за вината на дългогодишния кмет на Община Монтана Златко Живков, защото той УМИШЛЕНО от 2003 г. досега е скрил от Европейската комисия за липсата на основания да се ползват еврофондовете при изграждане на депото, поради факта, че с пари на европейските данъкоплатци се строят само Регионални депа, а с това Решение № 42-ПР/2009 г. на Министъра на околната среда и водите, се ДОКАЗВА КАТЕГОРИЧНО наличие на измама с ЕВРОФОНДОВЕТЕ в огромни размери (7,5 милиона евро) – за което предлагаме да бъде сезирана ОЛАФ относно разследване на случая и откриване от Европейската комисия на наказателна процедура срещу България, както и търсене от българската Прокуратура на углавна отговорност от виновните длъжностни лица.
　　
С уважение: /п/