вторник, 16 февруари 2010 г.

НД „Екогласност” против пускането на ядрения реактор в столицата


Национално движение “Екогласност” изпрати жалба във Върховния административен съд, с копие до еврокомисаря по околна среда Янез Поточник, срещу решение от 05.02.2010 г. на екоминистър Нона Караджова за одобряване на инвестиционното предложение на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, за преустройство и преоборудване на ядрения реактор, намиращ се на 7-ми километър в София. Пуснат в действие на 18.09.1961 г. в слабо населените покрайнини на столицата, с Решение № 332 от 17.05. 1999 г. на Министерския съвет реакторът бе спрян, но високоактивното отработено ядрено гориво се съхраняваше до 2007 г. на площадката, отдавна заобиколена от новоизградените големи жилищни комплекси “Младост” и “Дружба”. Само две години по-късно, под натиска на олигархичното ядрено лоби в България, МС приема ново Решение № 552 от 06.07.2001 г. за реконструкция и ново пускане в действие на спрения Атомен реактор.
От НД “Екогласност” считат, че с новото си решение екоминистър Караджова от кабинета Борисов се доказва като „достоен” продължител на предшественика си по незаконосъобразност и безхаберие спрямо липсата на оценка на ядрения риск за здравето на гражданите от София. Екоминистър Чакъров от предишния кабинет Станишев, с писмо № 02-00-79/21.10.2005 г. до Комисията по енергетика към Четиридесетото Народно събрание, съобщава решението си относно процесното инвестиционно предложение на ИЯИЯЕ към БАН, че “не следва да се прилагат изискващите се процедури по реда на Глава шеста от ЗООС“, т.е. МОСВ решава да не се прави даже и преценка за необходимостта от ОВОС, в отговор на настоятелното искане за това през 2005 г. от НД “Екогласност” и група граждански екоорганизации(Група ГЕО). По този начин и двамата екоминистри отказват да възложат на експерти изготвяне на доклад по ОВОС с пълен анализ на инвестиционното предложение и със становище на Министерството на здравеопазването за хигиенно-защитните зони за здравна защита на селищната среда, а се разглежда само бегла оценка за съвместимост с природния парк “Витоша”, с което се отчита, че е извършване процедура по ОВОС. Това е опит за заблуждаване от МОСВ на обществеността и Европейската комисия, която е сезирана за случая от НД “Екогласност”.
Факт е за всички столичани, че не в планината, а непосредствено до площадката на Ядрения институт на ИЯИЯЕ вече са изградени сгради от селищната среда, за които Законът за безопасно използване на ядрената енергия е въвел строги ограничения за недопускането им в близост до ядрени съоръжения. Вече са построени до самата ограда на проектирания ядрен реактор голямо училище и много жилищни блокове, недопустимо попадащи в най-опасната “радиоактивнозащитена зона”, а тази опасна заона едва сега ще се дефинира, съгласно закона, от министъра на регионалното развитие и благоустройство, съгласувано с председателя на АЯР, за да може да се узакони площадката на бъдещото ядрено съоръжение, когато сградите са вече вътре в опасната зона! И сигурно заради този объркан парадокс за разместено във времето противозаконно действие, МОСВ сега се занимава с разглеждане въздействието върху ... планината, а бяга от оценка за равнината и населението, плътно и отвсякъде заобиколило бъдещия реактор.
Необяснимо в това решение на МОСВ по ОВОС е акцентирането само върху оценката за съвместимост със защитените зони от планината Витоша и разглеждането единствено аспектите на опазване на дивата флора и фауна в планината, както и на дивите птици, при пълното и безхаберно пренебрегване в процесното Решение на оценката за ядрената безопасност и риск за здравето и живота на най-висшия представител от биологичното разнообразие – човека, два милиона от който биологичен вид са се заселили под планината, в равното Софийско поле, в центъра на което искат да монтират радиоактивен източник.
Втренчени само в съвместимостта на ядреното съоръжение с Витоша, от МОСВ са безхаберни за защитата на селищната среда, заобиколила в последните години с плътно застрояване целия ядрен реактор - въпреки цитираните в Решението по ОВОС признания за опасности от радиоактивните замърсявания на околната среда, в т.ч. и на атмосферата:
- в т. 7 на Глава ІV. Приложение: План за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 ЗООС - за „контрол и наблюдение на течните и газообразни изхвърляния от ИРТ”;
- в т. 12 - „да продължи мониторинга за контрол на радио-активно замърсяване на компонентите на околната среда в района (въздух, валежи, води, почви, растения и др.)”;
- в т. 16 - „Да се оцени отново имисионна ситуация в района на обекта по отношение на 41Ar чрез прилагане на дисперсионен модел за разпространение на замърсяванията в атмосферния въздух”.
Опасна зона относно риск за по-малка или по-голяма радиация е и другата зона с особен статут – “наблюдаваната зона”, създавана от председателя на АЯР съгласно Чл. 106, ал. 3 от ЗБИЯЕ, която трябва да включва не само два от най-гъсто населените жилищни квартали на столицата – “Младост” и “Дружба”, но ако не се манипулират данните от АЯР, ще обхваща цялото Софийско поле. И за тази зона с особен статут, ще трябва да се извършва радиационен мониторинг на населението и околната среда, необходим за целите на радиационната защита, съгласно Чл. 3, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, макар че това го няма в Решението на МОСВ, защото последното е насочено само към дивата флора и фауна в планината, и към дивите птици, но без човека.
Не е за премълчаване факта, който съществува при демонтажните и строителни работи, от неконтролирано свободно изхвърляне в атмосферата на полепналите по комина на ядреното съоръжение радиоактивни частици, след 38-годишна експлоатация.
Необоснован ще е риска за здравето на гражданите при превоза(транспортирането) на радиоактивните отпадъци през гъстонаселения жилищен район на столицата до Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци(ПХРАО) в с. Нови хан.
Неразглеждано в Решението на МОСВ е обстоятелството, че съгласно Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, приета от МС-2004 г., ПХРАО-Нови хан, което се експлоатира за радиоактивните отпадъци от БАН и други от промишлена употреба - датчици и др., трябва да се закрие, когато се изгради Национално хранилище за погребване на ниско и средно-активни РАО. Последното е в начална процедура по ОВОС и след няколко години радиоактивните отпадъци(без отработеното ядрено гориво) от бъдещия ядрен реактор в София ще се транспортират на голямо разстояние от 150 км(НХРАО е проектирано за изграждане в землищата на гр. Козлодуй и с. Хърлец), което е недопустимо според изискванията за радиационна безопасност.
Необосновано е Решението по ОВОС относно мерките срещу "изхвърляния в атмосферата на радиоактивни газове, радиоактивни аерозоли и Йод 131" - това е съществуващото при всяко ядрено съоръжение свободно изхвърляне през комина в атмосферата на радиационни отпадъци, които опасни отпадъци ще отиват безконтролно както в училищата, детските градини и жилищните блокове, разположени до самата ограда на Ядрения институт на БАН, така и неограничено по-надалеч, защото природата няма граници. Знае се, че един радиоактивен аерозол, вдишан от човека, носи заболяване от рак.
Петър Пенчев – зам.-председател на Национално движение “Екогласност”, напомня на българските власти за инцидент, доказващ опасна липса на прозрачност по въпросите на ядрената безопасност в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. Наскоро Георги Касчиев, екс-председател на КИАЕМЦ(днес АЯР), огласи в медиите за една голяма авария с плутоний в Ядрения институт на БАН, която е станала през 1983 г., 22 години след първия пуск, но е била напълно премълчана и не е било съобщено на гражданството да вземе предохранителни мерки. Тогава опасното радиоактивно замърсяване се е разпространило в големи количества свободно във въздуха, който са дишали нищонеподозиращите столичани, с много опасен риск за здравето им. Какво ни гарантира, че подобно силно радиоактивно замърсяване е било единичен случай през време на 38-годишната експлоатация на ядрения реактор и че това няма да се повтори при проектираното рестартиране на реактора във вече гъстонаселения жилищен район? - задава тревожен въпрос Пенчев.
Накрая, екозащитниците протестират в съда и пред Еврокомисията срещу процедурата по това Решение, защото МОСВ създава пречки за достъп до правосъдие на засегнатата общественост, защото на сайта на МОСВ текстът на самото решение не е публикуван, а вместо това е дадено изрично указание в Обявлението, че за да се получи от дирекция “Превантивна дейност” в МОСВ, достъпът до същото е по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Знае се обаче, че съгласно ЗДОИ, предоставянето на достъп изисква 14-дневен срок от подаване на Заявлението по ЗДОИ, докато в същото време ще е изтекъл законоустановения 14-дневен срок по АПК за обжалване на същото решение, от датата на Обявлението – 05.02.2010 г.
Национално движение “Екогласност” НАСТОЯВА пред Европейската комисия за съдействие пред българските власти, за незабавно ОТТЕГЛЯНЕ на това инвестиционно предложение с възложител ИЯИЯЕ към БАН, и изнасянето на проектираните ядрени съоръжения от 7-ми километър град София - в зона, далеч от всички населени места в Република България, при осигуряване на сигурна хигиенно-защитна зона за здравна защита на селищната среда.
Водими от горните мотиви, от НД “Екогласност” НАСТОЯВАТ Върховният административен съд да постанови ОТМЯНА Решението по ОВОС на Министъра на околната среда и водите и ВРЪЩАНЕТО му на МОСВ за нова процедура по издаване на решение, с което МОСВ да НЕ ОДОБРИ осъществяването на така формулираното инвестиционно предложение за преустройство и преоборудване на ядрен реактор, с възложител Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, гр.София.

Няма коментари: