Иван Сунгарски:"От това че по времето на социализма бяхме енергиен център на Балканите, финалът бе, че държавата фалира като прекрати плащанията си по външния дълг. Като резултат някои живеят в апартаменти от по 500 кв.м., други няма с какво да си купят кофичка кисело мляко."
Пресконференцията беше открита от зам. председателя на НД „Екогласност” инж. Петър Пенчев. След кат представи специалните гости експерта по ядрена енергетика д-р Георги Касчиев и ръководителя на правния отдел на Програма „Достъп до информация” адвокат Александър Кашъмов и домакина Иван Сунгарски-председател на НД "Екогласност ", Петър Пенчев започна със следните встъпителни думи:
„Темата на днешната пресконференция е позната, бих казал, че от многото повтаряне даже се е маргинализирала. НД „Екогласност” в продължение на 17 години последователно поддържа позицията си против изграждането на АЕЦ „Белене” а сега сме свидетели на бих го нарекъл „енергиен тероризъм” от страна на НЕК за драстично вдигане на цените на електроенергията, ако не бъде построен АЕЦ „Белене”. Но когато някой говори за енергиен център на Балканите, трябва да държи сметка за околната среда и Европейския съюз, където околната среда е приоритет. Затова още по-наложително е околната среда да бъде приоритет и на българските политици.
Обезпокоени от този пълзящ енергиен тероризъм, ние още в средата на миналата седмица насрочихме тази дата за пресконференция. Но междувременно в петък беше публикувана в медиите „Стратегията за ускорено развитие на България”, изготвена от колектив от 37 учени от БАН.
Стратегия за ускорено икономическо развитие на Република България 
В частта си, засягаща необходимостта от изграждане на АЕЦ „Белене” този документ напълно съвпада с нашата позиция. Стратегията , изготвена в БАН, си заслужава да се подкрепи – от президента, който побърза да се разграничи по някои въпроси, от правителството, което трябва да се вслуша и да има още оставки след тази на министър Овчаров. - министърът, който наричаше възобновяемите източници на енергия /ВЕИ/ -„вятърни източници” и напълно игнорираше изискването на Европейския съюз до 2020г. 20% от електроенергията да се добива от ВЕИ. Не може България отново да бъде в плен наенергийното лоби, или може би „енергийна мафия”, което ще се изяснява от следващите изказвания. А сега давам думата на д-р Георги Касчиев.”
Предоставяме ви цялостно изложение на тезата на д-р Георги Касчиев
А това е изказването на адвокатът от Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов
Тук ще говоря като директен участник в съдебни дела, в които Програма „Достъп до информация” подкрепя НД „Екогласност”. Освен думата на експертите и дебата в гражданското общество има още едно средство за доказване несъстоятелността на решението за изграждане на АЕЦ „Белене” и това средство е законността и атаката посредством законите.
НД „Екогласност” и до момента има висящо дело срещу АЯР /Агенцията за ядрено регулиране/ срещу административния акт, с който АЯР е одобрила избора за площадка Белене. Това, разбира се, е факт, който е грижливо крит от нашите правителствени институции, една диагноза, която можем да видим още от началото на проекта „АЕЦ Белене”. Аз сега ще направя кратка демонстрация как се защитава обществения интерес в ядрената енергетика по едно от делата:
Както казахме, има няколко дела, които показват нежеланието да се предостави достъп до обществена информация както по проекта АЕЦ Белене, така и за инцидента в АЕЦ Козлодуй, станал на 1 март 2006г. И досега ни отказват да ни предоставят приложенията към доклада, свързан с инцидента. Още по-интересното е, че от самото начало виждаме целенасочен стремеж да няма комуникация по проекта АЕЦ Белене, да няма обществена информация, а оттук да няма и а обществено участие. Изброените три понятия не са просто думи, а конкретни юридически ангажименти по основни човешки права, които нашата страна е приела по силата на Орхуската конвенция, която е правен инструмент и на Европейския съюз. От самото начало нещата бяха опорочени: на 29 април 2004г. Министерския съвет взима решение за изграждане на втора ядрена електроцентрала и лъжите започват още от тогава. По заявление по Закона за достъп до обществена информация, подадено от Петър Пенчев, зам. председател на НД Екогласност, Министерският съвет предоставя копие от Решението за изграждане на централата. На аналогично заявление доМинистерството на енергетиката официалният оговар, подписан от главния секретар на министерството, е, че такова решение изобщо не е вземано. Този стандарт на заблужаване на обществеността вместо предоставяне на информация продължи и през ноември, когато на съдебно заседание срещу законността на това решение експертите от Министерския съвет обясняваха, че такова решение не е вземано и този документ, който четем, не било решение, а просто едно предварително, подготвително нещо и следователно не подлежи на обжалване. Трябваше петчленен състав на съда през януари 2005 г да постанови, че това е Решение за изграждане на АЕЦ и подлежи на обжалване.
Междувременно беше започната паралелна процедура по издаване на ново решение по този въпрос, понеже правителството видя накъде духа вятъраът и нещата вървят към отмяна на това решение. По тази нова процедура беше проведено обществено обсъждане на 7 януари 2005г., в което по същите стереотипи на непредоставяне на информация правителството отново не предостави документацията, която трябва да бъде изготвена, за да може да се обоснове една ядрена централа. Тази документация включва документи по три точки, описани в чл.45 ал.2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия:
-технологията
-социално-икономически ефект
-радиоактивните отпадъци /РАО/ и тяхното управление.
Докладът по последната точка не беше представен в съда, но въпреки това делото не беше спечелено от нас, тъй като съдът прецени, че няма ясни доказателства има или няма такъв доклад.
Но председателят на АЯР след съдебното решение за изграждане на ядрената централа не даде решение за изграждане на АЕЦ Белене. Към бележка 33 от 140-те забележки, с които върна преписката,е написано:
1.Главата относно РАО не отговаря на законовите изисквания
2.Наличната информация за РАО е недостатъчна и противоречива
3.Не съответства на нормативната уредба на Р. България
4.Липсва заключителната фаза от управлението на РАО
По този повод и в отговор на тази и другите 140 бележки през лятото на 2006г. тече успоредна и непрозрачна работа по „вземането на поправителния изпит”. Издават се няколкостотици документа, подготвя се документация тайно и без обществено участие. Едва през октомври 2006г. за първи път виждаме документ, който поне формално е посветен на РАО и тяхното управление /както стана ясно от общественото обсъждане през януари 2005г, такъв документ тогава още не е бил подготвен/, но отново в нарушение на изискването да има обществено обсъждане преди и по време на изработването на документа.
Любопитно е да видим какво се чете вътре в този документ в отговор на 140-те забележки на АЯР:
-Вместо по стандартите на МААЕ /Международната агенция по атомна енергетика/ очакваните РАО са класифицирани съгласно санитарните правила на Руската федерация.
-По повод забележките за липса на заключителна фаза от управлението на радиоактивните отпадъци отговорът е , „че понастоящем няма съоръжения за погребване /едно чисто сърдечно признание/ и въпреки че техническите аспекти, свързани с погребването на РАО са адресирани общо, няма настояща спешна необходимост от изграждането на такива съоръжения, тъй като общия обем на РАО е относително малък и доставчиците осигуряват обработката и междинното съхранение на радиоактивните отпадъци”.
Или с други думи: „Дайте сега да построим централата, а после ще му мислим за отпадъците”. Интересно защо законодателят е сметнал, че цялостното разглеждане на въпроса за управлението на РАО и отработеното гориво е част от обосновката на едно решение за изграждане на ядрена централа?
Съвсем ясен е и фактът, че това, което е дадено в документа, не кореспондира с Националната стратегия за управление на отработеното гориво и РАО, приета през 2004г – там въобще не фигурира АЕЦ с площадка Белене. Загатва се, че отработеното ядрено гориво ще се извежда извън България, най-вероятно – в страната доставчик.
Известно е, че в момента една от световните теми е рекетът, на който Руската федерация подлага Европейския съюз по въпросите с газта. Сигурно тя може да използва такива подходи и по други въпроси като с ядреното гориво например. А впрочем това предупреждение е направено в Националната стратегия за РАО от 2004г.
Сега, в този момент предстои петчленен състав на Върховният административен съд да каже изборът на площадка АЕЦ Белене е ли въпрос, по който НД Екогласност и въобще всеки заинтересован от обществеността може да води съдебен спор, понеже тричленният състав на ВАС взе решение, че изграждането на АЕЦ е лична афера между държавата и НЕК, чийто принципал също е държавата.
Отразяване в други медии
следва продължение с въпросите и отговорите >
