ЕДНА БЪЛГАРСКА МАЙКА ПИТА

Ние ще продължим да задаваме въпроси, господа депутати

Днес е третият ден на МИРНИЯ протест срещу правителството. Сърцето ми е съкрушено от това, което преживяваме като нация и което залива като неудържима вълна страната ни: омраза, кръв, вражда, разделение, сълзи, болка. Като че ли кръвта опръска не само жълтите павета пред Народното събрание и ръцете на майките на площада, но и сърцата ни.

Всички бяхме свидетели как през тези дни в душата на нашата нация беше отворена нова рана; част от нашата идентичност като българи беше пречупена, а достойнството ни като свободни граждани на свободна държава – отново стъпкано и обезличено.

Според мен основна причина за кръвта на младите хора, опръскала паветата пред Народното събрание на 14 януари 2009, за страха и агресията на полицаите беше арогантното безразличие на правителството и парламентаристите, крайната им амнезия относно техния дълг и задължения към избирателите, както и продължаващия диктаториален и безотговорен начин на управление.

Господа депутати, защо на 14 януари се уплашихте да излезете и да се изправите лице в лице пред тези, които преди три години и половина ви избраха и с гласа си ви се довериха да се грижите за нацията и да я водите към добро и успех; да ни служите, а не да ни ограбвате и лъжете?

Господа управляващи, защо изпратихте орди от полицаи, за да ви пазят и от кого? Чрез камерите на репортерите ние видяхме вашите страхливи опити да погледнете през прозорците на Народното събрание вместо заедно да излезете и умиротворите сблъсъците, които се разиграваха на няколко метра от вас.

Защо и днес сутринта на 16 януари цялото пространство около храм паметника Александър Невски и Народното събрание бяха обградени от полиция и преминаването на пешеходци и автомобили беше забранено?

Заради това ли, за да разделите още повече обществото ни като настроите сега полицията срещу гражданите и ни карате отново, както по времето на комунизма да се страхуваме и мразим тези, на които същите ние плащаме да ни пазят?

Господа парламентаристи, бидейки пример като лидери на нацията, ще поемете ли отговорност за събитията на 14 януари? С цялото ми уважение към вашия офис на управляващи, питам докога ще злоупотребявате с търпението на нас, гражданите? Тази ескалация на напрежението не е ли също ваша «заслуга»?

Вие сте отговорни пред мен и всички ни, които сме гласували за вас за това, че отново сринахте и омърсихте имиджа на държавата пред света - държавата, в която съм се родила, живея и обичам.

Напомням ви, господа депутати, всеки ден, когато отивате на работа в парламента да вдигнете главата си и да си припомните надписа над вашето работно място: «Съединението прави силата».

Вашите опити да разделите нацията ни и вашия пример по безотговорност стигна дори дотам, че и ние заедно с вас, управляващите, приехме да обвиняваме за кървавия протест на 14 януари провокаторите – скинари, лумпени, мутри - забравяйки, че всъщност това са нашите деца. Подминавайки факта, че ние сме ги родили, възпитали и че техните действия отразяват това, което сме ние, техните родители. Или отново не ни се иска да видим истината в лицето и да си признаем, че сме сгрешили?

Наистина, недопустимо и наказуемо от закона е посегателството и ударите срещу представители на властта, каквито са полицаите, но кой освен нас като родители ще научи нашите деца кое е добро и зло, кое е правилно и грешно без да ги обвинява и укорява?

Виждайки на TV екран ръцете на майки, изцапани с кръвта на техните синове, аз се питам: къде бяха бащите – силата и примера за своите синове?

Задавам си въпроса: как би реагирал ти, господин полицай, ако вдигайки палката си, разпознаеш в момчето, «от което се отбраняваш» своя син? Не си ли спомни тогава, че твоето задължение не е да отговаряш на ударите на агресивните протестиращи, а да ги извлечеш към полицейската кола и участъка? Или ти е било наредено «от горе» да ги биеш и убиваш?

Питам: Това ли щеше да бъде твоята реакция, господин депутат, ако поглеждайки през прозореца на Народното събрание на 14 януари беше видял същите тези полицаи, които използваш за своята безопасност, но не и за безопасността на народа и злоупотребявайки със своето служебно положение, да нанасят удари по главата на твоя син?

В този случай дали отново ли щеше да обвиниш някой друг, набеден от теб и твоите колеги за кървавия изход на протеста, за икономическия банкрут на страната ни или за затъващия имидж на България –лумпени, скинари, сектанти, мафиоти, терористи.

Но това няма да бъде още задълго, господа депутати! Защото ние ще продължим да задаваме въпроси и да изискваме отговора ви; ще продължим да бъдем още по-настойчиви в исканията си; по-съзнатели за правата си като граждани и гласоподаватели; по-опитни в изразяване на нашето недоволство с мирни средства; по-активни в нашето участие в управлението на България!

Елена Дянкова

П.П. Днес протестът е бил наистина мирен. Моля се тези дни на определяне, осъзнаване и изобличение да бъдат ново начало в историята на нашата нация към един по-добър живот.