сряда, 30 януари 2008 г.

НАСЕЛЕНИЕТО НА МРАМОР - НА ВОЙНА СРЕЩУ МОСВ

Вестник Дума on-line, 28 януари 2008

http://www.duma.bg/2008/0108/280108/obshtestvo/ob-6.html

"Обявете ни за аборигени!"

Концесионер ще добива пясък и чакъл от открита мина до домовете в с. Мрамор, хората се вдигат на война

Деси Велева

До безумната и отчаяна идея да се обявят за аборигени бяха докарани преди дни неколкостотин столичани. 532-ма българи заплашиха, че ще поискат придобиване на аборигенен малцинствен статут на района, в който живеят - с. Мрамор, район Връбница, област София-град. Това не е шега, а официално решение на проведеното в събота общоселско събрание в Мрамор, изпратено до почти всички български и европейски институции. "Ако държавата допусне поредното безумство, което унищожава българската природа и застрашава здравето на гражданите, ще считаме, че тя доброволно се е отказала от суверенитет върху територията на населеното място Мрамор и неговото землище, както и от юрисдикция върху населението му", пише в становището на жителите на селото.
Аборигенската история вероятно ще предизвика смях и снизходително отношение у повечето незасегнати от екологични бедствия българи, незаинтересованост от страна на институциите и злорадство от онези, които са били подложени на екотормоз. Искането за независимост от държава, която не пази здравето на гражданите си и се отнася безхаберно към призивите им за подкрепа, всъщност е отчаян ход на хора, които съзнават обречеността на исканията си.

Фактите

На площ от 350 декара в сърцето на най-съхранения в екологично отношение район на Столичната община ще се появи открита мина за добив на чакъл и пясък. Инвестиционното намерение е на фирма "Кариери за чакъл и пясък - България", дъщерно дружество на гръцката фирма "Титан - Златна панега цимент" АД, уточни за ДУМА Григор Толев, председател на организацията "Обществен съвет "Мрамор".
Исканата концесия е за период от 20 години и предвижда превръщането на 354 751 кв. м, или над 350 дка, от землището на с. Мрамор в открита кариера - площадка за добив на полезно изкопаемо пясък и чакъл от находище "Барата". Естествено за преработката им ще е нужна и промишлена площадка от 20 000 кв. м само на 300 м южно от селото.
Според Толев от документите на кандидат-концесионера става ясно, че теренът е със средна кота 515-520 м и представлява стара речна тераса на река Църна бара. На практика този терен е най-високият в землището на Мрамор. Хората от селото смятат, че след като близкият язовир Мрамор изобщо липсва като съоръжение в документацията на кандидат-концесионера, той вероятно има намерение да унищожи язовира.
Проучванията на документацията показват още, че проектираното минно поле ще бъде един огромен открит сух рудник на голяма височина, от който ще се разнася опасно количество прах от съществуващия в района ветрови коридор. От това ще бъдат засегнати не само 1700-те жители на селото, но и разположеният на надветрената страна Волуяк.
Григор Толев разказа също, че в проекта на инвеститора не фигурират и други инфраструктурни и проектирани обекти, като бъдещ газопровод, проблемният в екологично отношение участък от автомагистрала "Тракия", минаващ непосредствено до добивното поле, както и съществуващ канал колектор. Според екоорганизациите другото намерение - да се изгради "миячно, трошачно, сортировъчна инсталация" на 20 декара източно от находището, която ще ползва водите на р. Църна бара за отмиване на глинестите примеси, означава, че това съоръжение е нарочено за изграждане срещу близките гробища. Това пък е площ, предвидена в оОбщия устройствен план за озеленяване.
И още нещо - за искането за 20-годишна концесия от страна на инвеститора кметството на района, на селото и неговите жители са разбрали буквално преди дни, а първите процедури били започнали преди три години. Сега те имат едва седмица-две, в които могат да реагират и да изразят мнението си. А те са категорични - отхвърляне на инвестиционното предложение на "Кариери за чакъл и пясък" ЕАД, направено от изп. директор Александър Чакмаков. Зад становището на столичаните-селяни стоят твърдо кметът на район Връбница Младен Младенов, кметицата на селото Даниела Милчева, Общественият съвет "Мрамор" и сдружението "Еко Мрамор".

Обява за търг няма, разрешения и документи липсват

Тревогата у хората от Мрамор идва и от факта, че намеренията за концесията са още отпреди три години. Те обаче разбират за инвазията към района им едва след като инвеститорът се е сдобил с почти всички разрешения от МОСВ и МРРБ за издълбаването на 350-декаровия кратер край къщите им. Оказва се, че досега проучванията са се състояли с мълчаливото съгласие на бившите местни власти в с. Мрамор и район Връбница, а преписките са били укрити.
За малкото време, което са имали, заинтересованите жители на селото и новите кметове са открили доста неточности в законовите процедури и липса на част от нужната документация. Според тях кандидат-концесионерът не е предоставил или изобщо няма обявление за конкурс или търг (чл. 39 от Закона за подземните богатства) за разрешението за търсене и/или проучване на подземни богатства. Липсва и заповедта за конкурса или търга за разрешението за търсене и/или проучване в "Държавен вестник". Проучванията също така са се състояли без съответните разрешения, споразумения или договори за провеждане на геоложки проучвания върху общински и частни имоти. Как е станало всичко това, всеки бързо ще се сети. В кметството на с. Мрамор не са предоставени и договорът за проучване, докладът за резултатите от проучването, заявлението за регистрация на търговско откритие, заявлението за концесия и задължителният геоложки план.

Районът е предвиден за "НАТУРА"

За това, че район Връбница е с едни от най-добрите екологични показатели, най-ниска степен на замърсеност, с най-ниската заболеваемост и на практика е едно от най-добрите места за живеене в района на София-град, се признава в прогнозния доклад по ОВОС на Общия устройствен план на София. Проектът за кариера обаче заплашва както здравето на хората, така е и риск за ценни растителни и животински видове. Язовир "Мрамор" е едно от най-важните в орнитологично отношение места по прелетния път на птиците "Виа Аристотелис" в западната част на Софийското поле. Това на практика е и единственото оцеляло място за отсядане на пернатите след унищожаването на Мусачевския разлив и превръщането му в голф игрище и на рибарниците в Челопечене, превърнати в кариера. Районът се обитава от 175 вида птици, от който 43 са редки и застрашени видове.
И може би най-важното - тази зона е предложена за влизане в НАТУРА 2000 по директивата за опазване на птиците и няма право да бъде унищожавана до окончателното решение за обхвата на екомрежата.
Опазването на природата обаче, както винаги, е на последно място. Дано този път се вземат поне мерки за опазването на здравето на хората. Въпреки че са от място, наречено село, те все пак се числят към столичани на европейска държава. Техният глас трябва да бъде чут.

28.01.2008

Няма коментари: