сряда, 25 февруари 2009 г.

София няма капацитет да управлява отпадъците си прозрачно и професионално

Статия на Ивайло Хлебаров, публикувана в Bluelink>

София няма капацитет да управлява отпадъците си прозрачно и професионално

27.02.2009

Ивайло Хлебаров*, Владимир Иванов

В края на 2008 г. Регионалната инспекция по околната среда – София, одобри Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за изграждане на интегрирана система за отпадъците на столицата, изработен от германската консултантска компания Фихтнер. Редица граждански сдружения и екологични организации се обявиха срещу проекта и предложиха алтернативно решение. Без да се изтъква някаква причина, техните доводи бяха изцяло пренебрегнати, а предложенията им не бяха разгледани.

Това е само една от неяснотите по отношение на начините за решаване на проблема със софийските отпадъци.

По закон общината и екоинспекцията са длъжни да разгледат алтернативните проекти и да отчетат особените мнения, представени на експертен съвет на РИОСВ. Пет сдружения внесоха становище срещу проекта, подкрепян от общината, и предложиха алтернативен сценарий. Още една алтернатива беше предложена от Екогласност. Организациите визират редица пропуски в процедурата и предлагат реални системи за управление на отпадъците, с оползотворяване на ресурсите на множество нива. В случая екоинспекцията не взе предвид нито предложенията, нито особеното мнение на членовете на експертните съвети Петър Пенчев (Екогласност) и Снежинка Цветанова (Инициативен комитет „Мрамор”).

Законът отново се оказа разтегливо понятие, а редът за извършване на оценката за въздействие беше подложен на субективно тълкуване.

Двамата са подписали протокола на 23 декември, а в същият ден вестниците „24 Часа” и „Труд” обявяват решението на страниците си. В резултат на софиянци се натрапва многомилионен проект, за който не знаят нищо и който най-вероятно няма да изпълни целта си – да осигури изграждането на система за управление на отпадъците.

Това далеч не е единственият пропуск в процедурата. Решението е обявено в интернет, но без дата, подпис и печат. Добре позната „хватка” – целта е да се попречи на обжалването. Подобно прилагане на закона обезсмисля обществените обсъждания и заданията по ОВОС.

Друго нарушение на общината е растящият брой на откази на информация за проекта. Те също са обжалвани от природозащитниците по Закона за достъп до информация, който за пореден път е пренебрегван, въпреки че проектът е във фокуса на значим обществен интерес. Организациите са подали няколко жалби в съда. Делата ще се гледат този и следващия месец.

Неправителствените организации задействаха станалите вече класически механизми при съмнение за опорочаване на процедурите. Освен жалбите в съда е изпратено и писмо до Европейската комисия с искания за залагане на задължителни условия, които ще позволят реално работеща система за управление на отпадъците а не само един компонент от нея – завод за преработка на боклука. В писмото се искат и 50% задължително рециклиране на отпадъците (а не производство на алтернативно гориво, както се предлага в момента). Това означава в проекта да има средства за подобряване на разделното събиране, включително специално перо за биораразградимите отпадъци. По този начин се реално се сигурява изграждането на системата. Ако липсват тези компоненти, разделното събиране и рециклиране ще бъде неадекватно.

В момента сме свидетели на регрес – планира се въвеждането на двуконтейнерна система за събиране на сметта. Това предложение на практика омаловажава разделното събиране и рециклирането. Замисълът е очевиден – Фихтнер предлага да третира 450 хиляди тона отпадъци на общината, тоест близо 85% от произвежданите към 2011 отпадъци. Няма обаче никаква техническа трудност да е обратното – повечето отпадъци да бъде рециклирани и ресурсът оползотворен.

Резултатите от използването на инсинераторите доказват тяхната нерентабилност и опасността от замърсяване на околната среда. Това ориентира инвеститорите към други компромисни и лесни решения като изгарянето на отпадъците в горивните пещи на циментовите заводи – такъв е и планът за България. Никой обаче не споменава, че в цената на услугата за софиянци ще влезе и транспортирането на огромният обем боклук и че в проекта е заложено да се плаща на заводите, за да отърват столицата от сметта. Резултатът е скъпо унищожаване на ресурс. За него веднъж потребителите са платили при закупуването му, което е нормално. Странното е, че ще платят и втори път, просто за да го унищожат. И такса смет ще продължи да се увеличава.

Екологично сдружение "За Земята" разработва разработва алтернатива базирана на стратегия за Нулеви отпадъци, съвместно с изследователски институт от Италия и експерти от цял свят. Въз основа на съвместните проучвания, алтернативното предложение е подобрено и в него е включена икономическа обосновка, която ще позволи на общината да реализира допълнителни средства. СО обаче отказва дори да забележи алтернативните предложения.

Това, заедно с нарастващия хаос по отношение на управление на отпадъците в София, основателно поставя въпроса дали общината има експертния капацитет да работи по проблема. Кметството перманентно среща огромни трудности да организира дори само извозването и депонирането на отпадъците. Публично-частно партньорство, общински завод за отпадъци, външни или общински фирми, Заубермахер, Новера, Титан… Ежеседмично софиянци са „уведомявани” за поредната смяна на партньор, инвестиционно предложение или цени, без да има ясна перспектива за решаване на перманентната криза. Ако това е само некомпетентност, е жалко и опасно, но решимо с повече експертна работа. Ако обаче става въпрос за умишлена дезинформация, за да се даде време и възможност на заинтересованите страни да спечелят повече от боклука на София, става страшно за здравето и парите на софиянци.

В ежедневното ровене из софийския боклук, някак се позабрави, че Европейската комисия е задвижила наказателна процедура срещу страната ни заради депото в Суходол. Бързото и непрозрачно изграждане на компромисна система за отпадъци би могло да спаси ръководството на общината и Министерството на околната среда поне от тази санкция, като обаче остави на столичани скъпо и неефективно наследство.

То ще даде други поводи за наказателни мерки – през 2020 г. Брюксел ще изисква да се рециклират поне 50 % от отпадъците, а със заложеното досега това е невъзможно. И проблемът не е някъде далеч в бъдещето. Междинен мониторинг на системата можем да очакваме още през 2013-2014 г.

Горенето на отпадъците с каквато и да е цел едновременно ограничава рециклирането и изисква ресурс. Изгарянето унищожава ресурси, които отново трябва да се добият, преработят и превърнат в продукт. Инсталациите за изгаряне трябва да се захранват непрекъснато, за да са рентабилни и да е устойчив работния процес. Въпреки това, по най-оптимистични изчисления, ако се осъществи сегашният проект за завод за отпадъци, той ще осигурява едва 6,8% рециклиране на сметта. В Белгия и Австрия вече е постигнато 50% рециклиране.

Няма коментари: