ОПИТИТЕ ЗА ДЪРЖАВНО-МУТРЕНСКИ ГРАБЕЖ ПРОДЪЛЖАВАТ

Прочетохме във в. Дневник:

Принудително отчуждаване може да има и в частна полза

Юристи определиха проекта на МС като противоконституционен и спорен

от Светлана Ненова | svetlanan@dnevnik.bg, Павлина Желева | pavlinaj@dnevnik.bg [

Държавата да може да отчуждава принудително частни имоти по ускорена процедура не само за публични, но и за частни инфраструктурни обекти - това предвиждат законови промени, подготвени от Министерския съвет. Условието е частните електроцентрали, ВиК съоръжения или депа за отпадъци да бъдат определени от правителството като национален инфраструктурен обект, от който държавата има нужда. Идеята беше коментирана от повечето юристи като спорна и дори противоконституционна.

Поправките в Закона за държавната собственост са обнародвани на сайта на правителството и се съгласуват със заинтересуваните ведомства.

В момента принудителното отчуждаване се извършва със задължителното условие, че имотът става публична държавна собственост. В проекта се допуска още един вариант - частен имот може да се отчужди принудително при "наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин". След това се регламентира, че тя се "установява с влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на който имотът е предназначен за изграждане на национални инфраструктурни обекти". Те ще се обявяват с решение на Министерския съвет.

В мотивите си правителството е записало, че прави поправките, защото "независимо от собствеността си националните инфраструктурни обекти са с еднаква обществена значимост - те са предназначени за задоволяване на интересите на цялото общество или на определени групи от него". Като такива се изброяват магистралите, първокласните и общински пътища, жп инфраструктурата, пристанища, летища, мрежите на ВиК, пречистването на водите, електрификацията, газификацията, съоръженията за обработка на отпадъци.

Частната собственост е неприкосновена и конституцията гарантира, че може да се отчуждава само за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение, коментираха юристи. Ако обаче се вземе един частен имот, за да се даде на друг частен собственик, държавата влиза в ролята на посредник в сделка между две частни лица, която е неизгодна за едната страна, обясниха експертите. Освен това в предлаганите текстове няма никакви гаранции, че новият частен собственик на инфраструктурен обект няма след това да реши да смени предназначението му и от пречиствателна станция да си направи хотел например. Според юристите единствено публичната държавна собственост гарантира, че няма необосновано нарушаване на неприкосновеността на частната собственост. Ако се отчуждават земи за изграждането на обект частна държавна собственост, отново възниква проблем, защото той де юре е готов за продажба и може да премине в ръцете на друг собственик.

"Това нарушава конституционното право на неприкосновена частна собственост", коментира адвокат Биляна Райкова от столичната кантора "Димитър Стефанов и партньори". "Никъде в Европа няма такова нещо, но в Русия със сигурност го има. Грешното прилагане на съветския модел повече от 80 години в България дава много отрицателни резултати. Крайно време е законите да започнат да се пишат и гласуват от професионалисти, а не от аматьори", добави тя. Според друга адвокатска кантора, пожелала анонимност, промяната ще подобри инвестиционния климат, но трябва да се прилага само за много големи проекти с национално значение.

Депутати юристи бяха единодушни, че авторите на законовите поправки тълкуват твърде разтегливо конституцията, но се разминаха в коментарите си по същество. Огнян Герджиков от НДСВ заяви, че не може да си представи да съществува подобен текст, и отказа да коментира по-подробно, преди да го е видял с очите си. "По принцип подобна разпоредба ме смущава силно", каза Герджиков. Четин Казак от ДПС също не одобрява подобно изменение и по думите му то вероятно ще бъде отменено от Конституционния съд. Ако има критерии за отчуждаване и достатъчно гаранции, че ще се спази изискването имотът да се ползва за обществени цели и за запазване на неговото предназначение, подобно изменение би било допустимо, смята Елиана Масева от ДСБ. Конституцията не разписва отчуждаването за какви обекти се допуска - частни или държавни, като може да се допусне разширяване на предмета, в случай че се изчистят всички възможности за спекула, добави тя. От гледна точка на конституцията има равнопоставеност на видовете собственост, може да се обсъди и такъв вариант за отчуждаването, каза Надка Балева от БСП, с условието за гаранции в защита на частната собственост.

Според промените процедурата по отчуждаването започва, когато дадено министерство публикува на сайта на Държавен вестник съобщение, че дадени частни имоти са необходими за задоволяване на конкретна обществена нужда. За началото на процедурата се уведомяват службите по вписванията, общинските администрации и кметовете. В партидата на имота веднага се отбелязва, че той е включен в инвестиционна програма. От този момент се забраняват всякакви сделки с него и спира действието на строителните книжа. "Не са редки случаите, когато се извършват сделки с имоти при влязъл в сила подробен устройствен план и теренът е предназначен за строителството на инфраструктурен проект. Общественият интерес включва необходимостта от бързо отчуждаване, особено когато се касае за строителство на обекти, финансирани от ЕС", обясняват правителствените експерти в мотивите. До ускорената процедура се стигна, след като през миналата година проектът за изграждане на втори Дунав мост при Видин - Калафат се забави с повече от два месеца, защото областната управа и общината във Видин предложи на частни инвеститори терени, предназначени за прилежащата инфраструктура на моста.