БАН премълчава оценката си от 1991
26 Ноември 2007
На 23 ноември НЕК съобщи, че площадката на АЕЦ "Белене" е разположена в една от най-спокойните от сеизмична гледна точка територии на България. Дружеството се позовава на изследване на Геофизичния институт на БАН, направено въз основа на данни от локалната сеизмологична наблюдателна мрежа около площадката на АЕЦ "Белене" за периода 1 ноември 2006 – 31 октомври 2007 г., както и от станциите на Националната оперативна телеметрична система за сеизмологична информация.
От това съобщение става ясно, че земетресение през месец март 1977 г. никога не е имало. Че в Свищов, на 13 км от Белене, не са се срутили сгради и не са загинали 120 души. Не е имало стотици ранени, нито пък десетки инвалиди за цял живот.
Излиза, че т.нар. Бяла книга на БАН от 1991 год., която изрази мнението на Академията срещу АЕЦ "Белене", също никога не е излизала. И същите хора от Геофизичния институт на БАН не са изразили в нея становище за сериозния сеизмичен риск на площадката на Белене. И че това мнение не беше в основата на отрицателното становище на институтите на БАН.
Както знаем, в България има пазарна икономика и всичко се купува и продава. Научният и професионалният морал също. При това за жълти стотинки.
Да оставим на спокойствие голямата българска наука в блатото, в което безнадеждно е затънала, и да видим какво мисли европейската наука по този въпрос. Ако отидете на адреса на Европейската Комисия по Сеизмология (http://wija.ija.csic.es/gt/earthquakes/imatges/ESC-SESAME_poster_A4_75q.jpg), ще видите сеизмичната карта на Европа. Тя е публикувана през февруари 2003 г. и се базира на изследвания на предишните 475 години. Степента на сеизмичния опасност (вероятността за земетресение през следващите 50 години) е показана нагледно в 8 степени, оцветени в различен цвят.
В частта за Балканския полуостров (показана на схемата горе) ясно може да се види, че площадката на Белене не попада в област с ниска сеизмичен риск, както тази на Козлодуй. Тя е в област на средна, клоняща към висока сеизмична заплаха, тъй като е близо до две активни сеизмични огнища: от север Вранча, а от юг Стражица. Разломът във Вранча, макар и далеч, е опасен, тъй като Карпатите го “натискат” от север и при земетресение енергията на сеизмичните вълни е насочена винаги на юг – право към Свищов и Белене.
Смятам, че представителите на Европейската комисия, на които тази карта беше представена, ще вземат в предвид изводите на европейските учени, а не едногодишните наблюдения на площадката на Белене. Те вероятно скоро ще посетят Свищов, за да се запознаят на место с последиците от земетресението от 1977 г. и с настроенията на местните хора.
Защо обаче от НЕК проявяват такава нервност по този въпрос? В края на краищата сеизмичната заплаха не е от най-висока степен и с подходящ проект, с високо качество на изпълнението му, със система за автоматично заглушаване на реакторите при земетресение и други мерки, тя би могла адекватно да се неутрализира.
Проблемът е в това, че в скъпо и прескъпо заплатената Оценка за Въздействието върху Околната Среда (7.8 млн. долара) от Белене, този проблем изобщо не е коментиран, не е засегнат. Точно поради това 12 европейски банки вече отказаха да се включат във финансирането на АЕЦ “Белене”. По същата причина ЕК вероятно ще поиска тази оценка да бъде направена отново, с отчитане на сеизмичната заплаха и на характеристиките на избрания тип реактор.
Тази перспектива естествено е убийствена за НЕК. Провеждането на търга и изготвянето на нова оценка ще отнеме повече от година. Може да се получат проблеми при общественото обсъждане, особено с населението в околните градове. Може да стане чудо и да се стигне до търсене на отговорност, а следващото правителство да преразгледа този авантюристичен проект.
Но докато ОВОС не бъде направена в съответствие с изискванията и не бъде одобрена, нито една банка няма да отпусне заеми за АЕЦ “Белене”.
1 коментар:
Затова е толкова скъп ОВОС-а.
За да притъпи гузната съвест на учените.
Публикуване на коментар