БОКЛУК С МЕТАЛЕН ДЪХ НА СОЦИАЛИЗЪМ
Нено Димов
Може ли да има незаконно сметище в столицата на европейска държава? Да, ако държавата е България. Може ли кмет да поиска заравянето на това незаконно сметище с риск за околната среда и в нарушение на закона? Може, ако става дума за кмета на Доброславци (а и кой знае за още колко други). Може ли за целта да се използва земна маса с опасни отпадъци? Това изглежда прекалено дори за България, но се случва в община Нови Искър.
Месец юни 2008 година. „Огромни камиони пълни с воняща земна маса” преминават през кв.Славовци и кв.Кумарица по посока летище Доброславци. Товарът е изсипан на нерегламентираното сметище до дерето на Червената река на площ около 15 декара с височина на насипване 6-8 метра. Тоест, става дума за около 100 000 кубически метра земна маса. Нетърпимата воня веднага привлича вниманието на гражданите, които научават от шофьорите, че извозват токсична земна маса от бившия завод на „Фармахим„ чийто правоприемник е „Софарма”АД.
Разтревожени за средата, в която живеят, хората се опитват да проверят нещата на място, но бързо се отказват, защото вонята е нетърпима. След борени минути престой до сметището в устата остава метален привкус. Някои започват да повръщат, получават замайване, силно главоболие, по лицето им се появяват обриви. Гражданите се обръщат за помощ към общината (която не им е отговорила и до днес), и към държавата (която се задейства чак след намесата на народен представител).
Проверките на министерство на Околната среда и водите (МОСВ) потвърждават, че е налице нерегламентирано сметище с площ около 15 декара, на което са изхвърлени „земна маса и строителни отпадъци”. Те обаче…миришат. Както и самата дейност: безспорно е установено, че на територията на бившия цех за антипиретици на „Софарма” АД се извършват изкопни дейност, които са „разрешени” единствено по силата на договор между фирми: „Софарма” АД и „Телекомплект” АД.
В МОСВ има и 16 становища на проф. Х. Чулджиян (експерт по почви), писани между март 2003 и август 2004 г., по повод ликвидирането на старите щети от „Фармахим” - включително споменатия цех. Становищата потвърждават, че почвите са замърсени с опасни отпадъци. Остава да се вземат проби за установяване произхода на изхвърлените в Нови Искър земни маси и вида на замърсяването. Последното е изключително важно, тъй като през дерето в което е изсипан токсичния боклук, тече Червената река, която се влива като поток в река Блато, а от там в река Искър.
Оказва се, че министерството може да вземе проби само от повърхностните 20 сантиметра – нямали технически възможности за друго. Оказва се също, че не може да бъде открит собственика на терена (който по закон също носи отговорност), а „извършител на насипване и транспортиране на земни маси…не е установен в посочения район”.
Това поставя следните въпроси:
1. Знае ли кметът на Доброславци, чл. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) забранява нерегламентираното им изхвърляне и неконтролирано им обезвреждане? Дава ли си сметка какво означава „опасен отпадък” и как влияе върху хората и околната среда?
2. Познава ли МОСВ собствените си задължения, включително за взаимодействие с другите държавни органи за откриване на извършителя (което в случая не изглежда особено трудно), и има ли политическа воля и експертен капацитет да изпълнява тези си отговорности?
3. Ако „Софарма” АД не е извозила замърсената с опасни отпадъци почва в Нови Искър, то къде са отнесени те? Кой е дал разрешение за това и коя е фирмата, притежаваща разрешение по чл. 37 от ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС)? Според експерти такива замърсени почви трябва или да се пречистват, което е много скъпо, или да се построи депо, в което заразената почва да се складира за следващите сто години. При използването на втория метод проф.Чулджиян препоръчва капсулиране в бетонова конструкция с дебелина 10 сантиметра.
Очевидно от бездействието на общинските и държавни институции някой печели. Печелят нарушителите, спестили стотици хиляди левове. Печелят и политиците и чиновниците - най-малкото защото получават заплата от същите тези данъкоплатци, за да изпълняват задълженията си (ако допуснем, че в случая не са получили и подкуп, за да не ги свършат).
Губят обаче гражданите - най-вече тези, които живеят в района. С парите от техните данъци се плащат заплатите на чиновници и политици, а те не си вършат работата – следователно им плащат, за да не работят. Същите граждани обаче ще платят многократно повече на същите чиновнеци и политици, когато все пак се разработят - след дълъг период на безхаберие, не дай Боже да бъде прекъснат от епидемия. Тогава същите политици и чиновници ще изхарчат милиони, за да премахнат опасните отпадъци, тъй като преди това не са взели мерки за хиляди да не се смесват опасни и други отпадъци. Смесването прави всички отпадъци опасни, а всички пари - пропилени.
Различен е подхода на комисията в Брюксел. Сезирани от потърпевшите реагира мигновено. През ноември на посещение пристигнаха евродепутаи, а на 25ти генерална дирекция Околна среда изпрати до МОСВ искане да получи документацията по проблема (включително обществени обсъждания, ОВОС, разрешителни и прочее.). Родното министерство мълчи-вероятно ги няма. На хартия има eвро-правила, но спазването им е друг въпрос. В Европа политиците и чиновниците работят с отговорността на служители към данъкоплатците си – гражданите на съюза. Яркият контраст засилва усещането за негодувание! – особено като добавим, че Нова телевизия спира цяло предаване, а май ще уволни и журналиста за опита му да разкаже истината (не става дума за Коритаров – друг скандален случай за цензура).
Казусът с неприятен дъх е драстичен – и в същото време типичен! - пример както за безхаберието, с което държавата изпълнява своите функции, така и за пренебрежението, с което се отнася към своите граждани. И най-вече - за невъзможността те да й потърсят сметка и за двете. Това е дъхът и духът на социализма.
Само при „реалния социализъм”, където държавата е враждебна и всемогъща, е възможна подобна безнаказаност. При капитализма, който би трябвало да строим вече 19 години, държавата би трябвало да е общата сила, създадена от гражданите не за да бъде инструмент за потискането им, а за да въдворява ред и сигурност. Тази ограничена държава трябва просто да създава условия, в което хората могат да живеят и работят, защитени от заплахата от убийство, грабеж, кражба или чуждо нашествие.
Другото хората могат да си го свършат сами. При това по-евтино и по-добре.
Ампули с лекарства могат да се намерят в петата на сметището.
