РЕТРОСПЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ

Информация за медиите

/която не видя бял свят/

Какво се случва в обръча със софийския боклук

в сумрака на ежедневните скандали в институциите?

На 31 януари се проведе третото поредно заседание на Софийски градски съд по Дело 01129/06 срещу Директора на РИОСВ-София, заведено от Екосдружение „Връбница – Надежда” и Инициативните комитети на Требич и Мрамор срещу издаване на Разрешително №12-ДО-585-00 за балиране, транспортиране и временно съхранение на отпадъци на фирма „Екоел-6” ООД.

На това заседание, за разлика от проведените през юни и октомври 2006г., за първи път бяха разгледани факти и доказателства по същество. От предоставените доказателства стана ясно, че дейностите по балиране на отпадъка се извършват на площадката край Требич и Мрамор в пълно противоречие с Наредба 7, която дава минималните отстояния на източниците на замърсяване до защитените обекти и до селищната среда, а именно – балирането се извършва на 750 м от жилищна сграда и на 400 м от мотел с ресторант / при задължително минимално отстояние 1 км/. При наличието на тези доказани факти с помощта на вещото лице на съда и при пълната възможност на съдийския състав да вземе окончателно решение по делото, беше назначена нова дата за съдебно заседание – 25 юни под будещия недоумение предлог, че адвокатите на РИОСВ-София се явяват с недобре окомплектована преписка по издаване на Разрешителното и разхвърляна и неномерирана документация./?! /

Ние имаме два въпроса:

• Към РИОСВ- София: Не представлява ли неуважение към съда, въпреки препоръката от първото заседание на съда да се окомплектова документацията, фактът, че адвокатите на една държавна институция, която трябва да вдъхва доверие и респект у гражданите, за трети път да се явяват в съда с документи в насипно състояние?
• Към Софийски градски съд: Този нов толеранс от 5 месеца, който се дава на РИОСВ-София, дали ще промени доказания факт на нарушение на РИОСВ или просто се отлага решението по делото поради незначителни поводи с едничка цел – ОТЛАГАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ ДО НОЕМВРИ 2008г/с всичките възможности за обжалване/ , когато изтича тригодишният срок на обжалваното Разрешително?

Тези два въпроса ни навеждат на един логичен извод – за „тристранен пакт” между частната фирма, Районната инспекция по околна среда и Съда, дори подозираме възможна препоръка от страна на съда ответникът системно да се явява на съдебните заседания с неизрядна документация.

Към този тристранен пакт някак встрани, но всъщност като вдъхновител на цялата криза с боклука стои Столична община с бившия си и настоящия си кметове Стефан Софиянски и Бойко Борисов.

Да не забравяме, че площадките в кв. Дружба и в ЗСК „Кремиковци” се превърнаха отдавна в постоянни депа поради трайно натрупани количества балиран отпадък /съответно над 269 358 броя и 295 917 броя бали всяка тежаща по около тон по данни от РИОСВ-София/ за 16-те месеца от започване работата на инсталациите. За такъв род постоянни депа с този капацитет на производство на бали дневно, минималните отстояния по горепосочената Наредба 7 са 3 км. Дори бегъл поглед върху картата на София дава представа, че реалните отстояния от жилищни сгради и други защитени обекти са десетки пъти по-малки.

И многократно изтъквания, но пренебрегван от всички видове държавни и местни власти факт – площадката в район Кремиковци работи вече година и половина без каквито и да било документи по узаконяване на обекта и дейността – без ПУП /подробен устройствен план/, какъвто е необходим и за най-обикновен павилион за кафе, без разрешително за дейностите по балиране и депониране.

Всичко това става под безхаберния поглед на трите вида власти в България – законодателна, изпълнителна, съдебна /вкл. Прокуратура/, които периодично биват много добре информирани във връзка с новостите по нарушенията на законите на страната, а също и на европейските директиви.

Какво правят институциите във връзка с излизането от ситуацията:

Парламентът приема изменения на законите /Закона за кризите, ЗУТ, ЗУО, ЗООС/ в угода на обръча от фирми, създаден от бившия кмет Стефан Софиянски с цел да се издоят максимално софианци чрез безсмислени операции, извършвани с твърдите битови отпадъци. *

*В този обръч от фирми са включени концесионерите по сметосъбиране и сметоизвозване, операторите на балиращите инсталации, фирми, които се готвят да дублират дейността по сепариране на отпадъците – не случайно Столична община не сключи работещи договори с фирмите по събиране и оползотворяване на опаковки. Те са принудени да си внасят платмасови отпадъци от съседни страни за да изпълнят задълженията си към МОСВ. Затова пък малкото количество разделно събран в техните кофи отпадък се извозва в смесен вид в камионите на концесионера по чистота и отново се озовава на площадките за балиране.

А ние плащаме няколко пъти – веднъж такса опаковка на Екопак, Екобулпак и т.н. „-pack”, за извозване,oще веднъж за балиране, и пак за извозване до депа в провинцията, а за в бъдеще се предвижда да плащаме още веднъж сепариране преди балирането на фирма Екоел-6, близка до общинските съветници от ССД.

Правителството заедно с Министерството на околната среда дава на столичната управа заблуждаващи предложения за мними подходящи площадки / Чукурово, Владо Тричков/, удобни за обръча от фирми на политическата партия, към която принадлежи министърът на околната среда Джевдет Чакъров.

Дори президентът беше въвлечен в играта с обръча, като, заблуден с ресорните министри, предложи площадката в Бобовдол, но все още се крият от обществеността резултатите от изследванията, които я определят като непригодна.

Прокуратурата имитира активна дейност като назначава проверки ту в Градска, ту в Касационна, ту в Апелативна прокуратура по поредицата сигнали и жалби на гражданите, най-старите подадени още от лятото на 2005г.

А каква работа свърши за 15 месеца кметът Бойко Борисов - единствено и пряко отговорният, съгласно закона, за управлението на отпадъците на столицата?

Не пропуска да оповести, че криза няма, макар че кризисното положение, обявено на 4 юли 2005г от и.д. кмета Минко Герджиков, и до ден днешен не е отменено /ситуация-мечта за всеки един властник с афинитет към тоталитарни решения/.

И така – в условия на криза кметът Борисов взема поредица все временни и все половинчати решения:

• Не обърна внимание на сигналите за нарушения на Договорите за балиране от страна на фирмите-оператори на балиращи инсталации и не пожела да разтрогне тези договори и да освободи столичани от безсмислени такси и вредни натрупвания на бали. /В тази връзка за месец юни е насрочено съдебно дело в СГС срещу кмета, заведено от НД „Екогласност” и Екосдружение „Връбница – Надежда”/.

• Обяви набиране на предложения от фирми за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъците с обещание, че в срок от 1 месец ще бъде обявена къса листа от 5-6 най-подходящи предложения. Постъпиха 39 + 5 оферти, като датата за обявяването беше просрочена повече от месец и накрая кметът обяви, че къса листа няма да има.
• Междувременно кметът започна преговори с експертите по програма Jaspers за консултантска помощ по подготовка на конкурсна документация и избор на изпълнител на съоръжението за третиране на отпадъци. Към настоящия момент се отчита, че тези преговори с Инициативата Jaspers са забавили процеса на разрешаване на кризата с още една година, тъй като ако се прибегне до услугите на Jaspers, цялато процедура по подготовката на конкурса, избора на изпълнител, отпускане на средства от европейските фондове ще трае 7 години.
• Поради тази причина сега вече кметът оповестява, че се спира на публично частно партньорство за изграждането на завод, като вече имал нещо предвид /по неговите собствени думи/. Питаме: не беше ли умишлено пропиляна една година в предизвестени безплодни разговори с Jaspers с цел задълбочаване на кризата? При набирането на информация от 44 фирми дали сега кметът има предвид ново 45-то предложение или просто целта беше софиянци да се отчаят от невъзможността да се вземе добро в екологичен и икономически план решение и да се примирят с какъвто и да било завод, но само и само да има някакъв завод?

Но съществува още една непреодолима пречка в омагьосания кръг на боклука.По думите на новия зам.кмет по екология и боклук Мария Бояджийска, Jaspers ще ни дадат решение при едно условие - ако Столична община каже точно какво иска: депо, определен вид завод , няколко определени видове заводи или комбинация от някои от тези елементи. И съвсем обезкуражаващо, но в същото време много точно, звучи отговорът на общинският съветник Евтимов на този въпрос: „Ех, ако можеше някой да ни каже НИЕ какво искаме!”

При такава ситуация на неопределеност на желанията въпреки двугодишната криза кметът ще има пълната възможност да осъществи дори и най-неизгодното във финансово отношение и едновременно с това най-вредно за здравето на хората технологично решение, и то само ако е благословено от министъра на околната среда.

А как се печели такава благословия?

За целта са нужни нови конюнктурни промени в Закона за кризите, Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците и съответните подзаконови нормативни актове – изменения, което трябва да бъдат внесени от орган, имащ законодателна инициатива /Министерски съвет, Министерство на бедствията и авариите, Министерство на екологията и т.н./. Столичният кмет настоява да се разреши еднократно да бъдат нарушени сроковете на административната процедура по изготвяне на ОВОС, т.е. да стане възможно построяването на завод за третиране на смет, като узаконяването да се прави впоследствие. Къде, в този случай, ще остане задължителното обсъждане с населението, предписано от Орхюската конвенция, европейските директиви и българският Закон за опазване на околната среда? Ами ако след построяването на закона се окаже, че ние пускаме в експлоатация един двадесетгодичен раздрънкан Мерцедес втора употреба от Германия /използваме метафоричния стил на говорене на г-н Б.Борисов/? Не стана ли нещо подобно и с построяването на гиганта Кремиковци преди 60 години – сега се оказва, че този най-голям замърсител на България изобщо не е трябвало да бъде построяван.

Налага се изводът, че прескачането на демократичната процедура по ОВОС и обсъждане с населението на всяко едно инвестиционно предложение /задължително дори за един хотел или една малка свинеферма/ е удобно както за достатъчно компрометираната вече Столична община заедно със своите старейшини, така и за обръча от фирми около Министрството на екологията.

А дали и г-н Бойко Борисов не е завъртян в този обръч?

6.02.07

Информациата е подготвена от:

ГГЕО