вторник, 24 април 2007 г.

БЕРЛИНСКАТА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ - МОДИФИЦИРАН ВАРИАНТ НА ИНСТАЛАЦИЯ ЗА ИЗГАРЯНЕ /ИНСИНЕРАЦИЯ/

С Т А Н О В И Щ Е

по Намерение на Столична община от 04.11.2007г.
за изграждане на завод за преработка и третиране на ТБО с последващо изгаряне

1.От предоставената информация се вижда, че се предвижда ИЗГАРЯНЕ на всички биологични продукти, вкл. кожа, гума, хартия, текстил, пластмаси. Изгарянето на такъв широк набор от органични съединения неминуемо води до отделянето в атмосферата на не малко широк набор от токсични газове, вкл. на диоскини и фурани в немалки концентрации. При това, тук няма никакво значение дали ще се изгарят брикетирани (пелетирани) или насипни органични ТБО, тъй като и в двата случая това е класическо ИНСИНЕРИРАНЕ. Също така, няма никакво значение дали брикетите ще се изгарят в ТЕЦ-ове или в циментови заводи. Известно е, че заболеваемостта на хората, живеещи в радиус от 30 км около подобни пещи за изгаряне, точно поради тези причини, е много по-висока от нормално допустимата.

2.Във връзка с горното, възниква въпросът, защо не се дава информация за концентрациите на диоксините и фураните от прилагането на т.нар. „берлинска” технология.

3.Други важни въпроси – Кога е пусната в действие известната „берлинска” инсталация? Строят ли се в момента в Германия такива инсталации като „берлинската” и ако не – защо?

4.Коментар по частта от намерението „Някои възможни въпроси и отговори”:
- Брикетите нямало да се изгарят за топлина в собствена инсталация, поради че щели „инвестиционните разходи на нарастват значително” (?!?) По тази логика, сегашните сметища (директното депониране) са още по-изгодни. Те също не изискват високи инвестиции.
- В тази връзка, ако „експлоатационните разходи”, респ. специфичните разходи на една собствена горивна инсталация „на са изгодни”, защо авторите на намерението смятат, че даден циментов завод или ТЕЦ, те ще са изгодни и той ще плати с радост за брикетите за изгаряне?

Забележка: Тъй като голямата част от тези заводи също работят на газ, то за кой от тях ще бъде закупуван като гориво „стоковия продукт” брикети, след като за използването му ще са необходими скъпи пречиствателни съоръжения и най-вероятно, преработка на съществуващите и закупуване на нови пещи? С други думи, кое дава гаранция, че въпросния „стоков продукт” ще намери своите купувачи?

5.Поради високата им влажност, изсушаването на утайките е придружено с голям разход на енергия. При положение, че инсталация, на която се базира намерението на СО, консумира само външна енергия, то изгарянето на утайки е чисто теоретична, не реалистична опция.

6.Тъй като отсъства на предварителна сепарация на пластмасовите отпадъци, то следва, че същите ще бъдат част от „стоковия продукт” брикети за изгаряне. Широко известно е, че при изгаряне, пластмасите са най-големият източник на газови замърсители - диоскини и фурани.

В заключение, нашето становище по това намерение на Столична община е:

Тъй като става въпрос за един леко модифициран вариант на инсталация за изгаряне (инсинератор), с всичките свои неблагоприятни въздействия върху околната среда (растителна и животинска) и с вредното си влияние върху здравето на населението, както и поради относителната технологична неефективност и икономическа нецелесъобразност, становището ни по прилагането на тази технология за преработка и третиране на ТБО с последващо изгаряне, е ОТРИЦАТЕЛНО.

Като се надяваме, гореизложеното да бъде взето под внимание в процеса на проектиране и изграждане на подходящо съоръжение, с избор на най-удачната технология и при стриктно спазване на законовата и нормативна база, ние оставаме на разположение за допълнителни контакти, във връзка с горното.

С уважение,

п/п

Огнян Чипев

Председател на Сдружение „Нови хан – Европейско селище”

Член на Група „ГЕО” (Граждански и екологични организации)

24.04.2007г.

с. Нови хан

Няма коментари: