петък, 22 юни 2007 г.

КАК СЕ ПИШЕ ДОГОВОР ЗА 24 МИЛИОНА ЩАТСКИ ДОЛАРА

Още от пресконференцията за АЕЦ Белене и „Стратегията” на БАН


Стратегия за ускорено икономическо развитие на Република България


На въпроса „Какво стои зад липсата на обществена информация и недопускане на участие на гражданите в обществен дебат по въпрса за определяне на площадка Белене за изграждане на АЕЦ?” адвокат Александър Кашъмов отговаря:
„Много неща могат да стоят, г-н Касчиев предполага, че това е корупция.
Но аз знам едно конкретно нещо, което със сигурност стои зад това.
Ще ви прочета един договор, получен миналата седмица. Както стана ясно, АЯР отказва да представи приложенията от доклада по повод инцидента в АЕЦ Козлодуй от 1 март 2006 г. Но миналата седмица ни представи този договор за да ни докаже , че подобен род информация е търговска тайна. Договорът е между АЕЦ Козлодуй ЕАД /възложител/ и някаква фирма-изпълнител, цитирам: „федерално държавно унитарно предприятие с регистрация в Подлск” – без регистрационни номера /може би там в Подолск нямат регистър/.
ЦЕНА НА ДОГОВОРА: 24 400 000 USD
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА: съгласно техническото задание - не ни е дадено
СРОК НА ДОГОВОРА: Няма срок
И най-странното е, че договор за такава сума 24 милиона и 400 хиляди щатски долара е изготвен в обем 2 страници и половина!
Освен обема, ще обърнем внимание, че:
Неустойки по този договор се заплащат единствено от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ - в случай, че не се плати някаква определена сума /от четирите етапа, на които има плащане/ се плаща неустойка с 0,5% от цената на договора /а не на неизплатената сума/ за всеки ден закъснение /122 000 долара на ден/ , но не повече от 8%. /а това е 1 962 000 долара/
Аз се забавлявах чисто юридически да чета този договор – дори договори за наем на таванско помещение от 50 кв.м. се съставят с по-голямо внимание.
Любопитното в случая е, че ако има някакви претенции, всяка от страните по договора има право да отнесе въпроса не къде да е, а до Арбитражния съд на Българската търговска промишлена палата в страната на ответника. Значи когато българската държавна фирма съди изпълнителя, трябва да отиде в страната на ответника /в Подолск, вероятно/.
Повече няма да продължавам -съдебните дела на НД Екогласност и фактите, които представих по този договор говорят сами за себе си. Такива неща е възможно да се случат само при пълна липса на прозрачност при вземане на подобни важни и много скъпи за населението решения от страна на малцина и има много висока вероятност от облагодетелстване на частни интереси”.

Наистина, има за какво да се пазят в тайна от данъкоплатеца клаузите по този договор!
А нали става дума за договор с небезизвестната фирма - изработила злополучните приводи на реактора, които причиниха аварията на 1 март 2006 г. – онези приводи, за които се оказа, че металът бил мек!
А неустойки от страна на Изпълнителя?
Няма такова нещо в договора. А дори и да има – каква величина на неустойките би заплатила живота и здравето на поколения хора в случай, че нещата бяха излезли от контрол?
И каква е гаранцията, че това не може да се случи?
Поне в договора ние не виждаме никакви гаранции.


Група ГЕО

Няма коментари: