ОТ ПОЕТЕСАТА ТОНЯ БОРИСОВА:
ЗАЩО И ДОКОГА?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
за упокой ще палим свещи
на Смелия, на „Лудата глава”,
на Идеалите, на Скромния и Честния?
Защо животът, святата им смърт –
уроци по ДОСТОЙНСТВО и СМИРЕНИЕ,
възпяваме химнично всеки път
с фалшиво, лицемерно възхищение?
Не е ли гръмогласната възслава
нелепа индулгенция, с която
наивно мислим, че се заличава
греховността, превърнала ни в БЛАТО?
Защо тъй често късата ни памет
Кубратовата притча не припомня?
Защо оплакваме все счупените стомни
на своите несбъднати мечти
и с лозовите съчки палим ОГЪН –
РАЗЛИЧНИЯ от нас да изгорим?
Защо превръщаме в свети икони
човеците с тревожни умове -
СТРАХА заради нас прогонили
и ПЪТ прозрели в идни векове;
безкористно, с любов изграждали
ДУХОВЕН МОСТ към БЪДНОТО!
ЗАЩО?
Опасно ли е да ги тачим ЖИВИ?
Защо тъй злостно, яростно заливаме
ДОСТОЙНИЯ и ТАЛАНТЛИВИЯ със кал
и бързаме да угасим кандилото
на Божията ДАРБА?
И как нататък в МРАКА ще вървим
без жертвената СВЕТЛИНА?
Нима – загърбили ИКОНИТЕ
ще грейнем с ореола на СВЕТЦИТЕ?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
ще властва НЕНАКАЗАН Изкусителят?
Децата ни обсебил е. Душите им
прогонва и продава вън от Храма.
Изтрива ПАМЕТТА им и езиците
безжалостно изтръгва от камбаните,
че глухите сърца забравят лесно
Свещенния Закон на ВЯРАТА!
Прати ни, БОЖЕ, нов АПОСТОЛ ЛЕВСКИ,
не свещи упокойни за БЪЛГАРИЯ!
2001г.,гр.София
Из „ЖИВА ПАМЕТ” – второ издание
Няма коментари:
Публикуване на коментар