вторник, 19 февруари 2008 г.

И МАЛКО ПОЕЗИЯ В ТОЗИ ДЕН


ОТ ПОЕТЕСАТА ТОНЯ БОРИСОВА:

ЗАЩО И ДОКОГА?


О, Господи Всевишни, ДОКОГА

за упокой ще палим свещи

на Смелия, на „Лудата глава”,

на Идеалите, на Скромния и Честния?

Защо животът, святата им смърт –

уроци по ДОСТОЙНСТВО и СМИРЕНИЕ,

възпяваме химнично всеки път

с фалшиво, лицемерно възхищение?

Не е ли гръмогласната възслава

нелепа индулгенция, с която

наивно мислим, че се заличава

греховността, превърнала ни в БЛАТО?

Защо тъй често късата ни памет

Кубратовата притча не припомня?

Защо оплакваме все счупените стомни

на своите несбъднати мечти

и с лозовите съчки палим ОГЪН –

РАЗЛИЧНИЯ от нас да изгорим?

Защо превръщаме в свети икони

човеците с тревожни умове -

СТРАХА заради нас прогонили

и ПЪТ прозрели в идни векове;

безкористно, с любов изграждали

ДУХОВЕН МОСТ към БЪДНОТО!

ЗАЩО?

Опасно ли е да ги тачим ЖИВИ?

Защо тъй злостно, яростно заливаме

ДОСТОЙНИЯ и ТАЛАНТЛИВИЯ със кал

и бързаме да угасим кандилото

на Божията ДАРБА?

И как нататък в МРАКА ще вървим

без жертвената СВЕТЛИНА?

Нима – загърбили ИКОНИТЕ

ще грейнем с ореола на СВЕТЦИТЕ?

О, Господи Всевишни, ДОКОГА

ще властва НЕНАКАЗАН Изкусителят?

Децата ни обсебил е. Душите им

прогонва и продава вън от Храма.

Изтрива ПАМЕТТА им и езиците

безжалостно изтръгва от камбаните,

че глухите сърца забравят лесно

Свещенния Закон на ВЯРАТА!

Прати ни, БОЖЕ, нов АПОСТОЛ ЛЕВСКИ,

не свещи упокойни за БЪЛГАРИЯ!


2001г.,гр.София

Из „ЖИВА ПАМЕТ” – второ издание



Няма коментари: