четвъртък, 28 февруари 2008 г.

АНАЛИЗ НА ЕКОЛОГИЧНOTO ДВИЖЕНИE

Зелени в политиката
публикувана на 10.12.2007 на 09:35 часа
Автор: Ваня Цветкова

http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/382/index.html

списание "БМ"

Преди 18 години зелените движения започнаха като протест
срещу системата. Сега се трансформират в партии, за да
станат част от нея


Взривът в Чернобил през 1986 г. взриви и комунистическите
режими в ИзточнаЕвропа. Облъчен от радиация,
хранен с радиоактивни храни, манипулиранот медии под
контрол, малкият източен човек реши, че може да се бори
с всемогъщата тоталитарна държава.

През 1989 г. екологичното движение „Екогласност“
сложи началото на българската „нежна революция“.
В самото начало тя бе доминирана от бързо роящи се
еко- и правозащитни сдружения.

Напускането на членове и създаването на нови
организации от първата„Екогласност“ на практика
продължава и днес. Напусналите движението основаха
свои екологични организации с нестопанска цел. Част от тях
не оцеляха дълго, други, като Сдружение за дивата природа
„Балкани“, Института за зелена политика, екологично
сдружение „За земята“, са сравнително жизнени.

Отскоро обаче е в ход обратен процес. Част от българските
екодвижения се консолидират около общи каузи. Оформили
са се две големи групи. Първата е около най-старото движение
„Екогласност“, около коетопокрай протестите и борбата за
разрешаване на проблема със сметищата
и рециклирането на боклука се присъединяват няколко
инициативни комитета като този в Мусачево например и
няколко активни екологични сдружения-„Връбница-Надежда“,
„Нови хан“ и „Челопечене“. Тази група се е самонарекла ГЕО –
граждански екологични организации, и съществува на
принципа на равнопоставеността. Другата по-голяма група
от неправителствени организации, които бяха сред най-
активните по време на протестите срещу застрояването на
Странджа и част от чиито членове са се обединили около
идеята за учредяването на нова зелена партия в инициативен
комитет „Зелените“, са Институтът за зелена политика, СДП
„Балкани“, фондация „Биоразнообразие“, екологично
сдружение „За земята“, както и „За да остане природа в
България“.

Макар целите им да са сходни, екологичните организации се
различават по начина си на финансиране, отношенията с
институциите и участието във властта. Оформили са се две
основни групи, които условно могат да се нарекат
идеалисти и материалисти

Идеалистите, групирани предимно около НД „Екогласност“,
смятат,че екологията не трябва да се смесва с политиката и за
нея да се вземат пари. Затова от движението дори не
кандидатстват по екологични проекти на институции.
Те обаче не спират да бъдат активни в отстояването
на своите каузи - построяване на завод за рециклиране
на софийския боклук, различни инициативи по региони,
както и въпроси от национално значение като АЕЦ
“Белене” и “Натура 2000”. Правят демонстрации и
внасят искове в съда, като голяма част от документите
се изпращат и в Европейската комисия. Тя според
зам.-председателя на НД „Екогласност“ Петър Пенчев
още през 2004 г. е проверила организацията и вярва на
нейните информации.

Кръгът неправителствени организации, събрани около
инициативния комитет „Зелените“, смята, че макар да
изневерява на идеала, влизането в политиката е необходимо.
„Някои от по-активните членове категорично не са съгласни
с това, но са склонни да подкрепят своите съмишленици“,
разказва Ивайло Стоименов, един от учредителите на новата
зелена партия.Различно е и отношението на този кръг към
финансирането натяхната работа. Петко Ковачев от Института
за зелена политикасподеля, че „вече времето на хората е
по-скъпо и не може да се привличат толкова много доброволци
и спонсорства“. Повечето неправителствени организации в
този кръг се издържат сами, като кандидатстват по проекти.

Зелено роене
През 2007 г. се наблюдава сериозно раздвижване в
политическите изяви на екодвиженията, което се изразява
и във формирането на нови политически партии. До 2007 г.
на политическата сцена най-стабилно стои Зелената партия,
създадена в края на 1989 г. Особено активна е младежката
й структура, която заедно с цялата партия след 2002 г. е в
подем, а по думите на лидера й Огнян Ковачев
„младите зелени участват в уличните протестинаравно с
другите организации“.

Три месеца преди местните избори тази година се роди нова
политическа партия -„Зелена България“, станала известна с
богатата си предизборна кампания. Тя не се радва на
привърженици сред другите екоорганизации, а и сама се
разграничава от тях. По думите на нейния председател
Стоян Динков освен за опазване на природата „Зелена България“
се бори и за запазването на националните исторически и
културни ценности, както и за националната архитектура.
Застъпва се за „отговорно строителство“. Нетипично
нейните лидери подкрепят развитието на атомната
енергетика в България.

Най-новата зелена партия, която в момента се учредява от
инициативен комитет „Зелените“, ще е своеобразен отговор
на другите две по-големи политически образувания.
Преобладаващата част от членската й маса ще дойде от
неправителствения сектор. Засега членовете са 200 човека.
Намеренията на новата формация са да остане екологично
активна и да се яви на следващите парламентарни избори.

Бедни, но честни
Голяма част от екоорганизациите казват, че са бедни, защото
евентуалните донорства биха могли да дойдат единствено от
бизнеса. А екстремните екологични изяви засягат най-вече
българския бизнес. Той вече е заменил държавата като враг
номер едно на зелената идея.

На „богатите“ сдружения се гледа с подозрение - за тях се
говори, че са създадени с цел да обслужват определени
бизнес интереси. Екокорупциятаобаче е трудно доказуема.
Вероятно това е причината Дикран Тебеян, зам.- председател
на Българската стопанска камара, да твърди, че не са
получавали сигнали за сделки между фирми - членове на
камарата, и екологични организации. Той казва още, че
исканията на екоорганизациите за защитени територии
са твърде големи – 1/3 от територията на страната.
Ако се удовлетворят, по-изостаналите райони
на България съвсем ще западнат. Евгений Иванов,
изпълнителен директор на Конфедерацията на индустриалците
и работодателите в България (КРИБ), уточнява, че в създаването
на успешен проект “Натура 2000” трябва да
участва и третата заинтересована страна - българският бизнес.
В тази посока КРИБ работи успешно с българското
представителство на Световния фонд за дива природа (WWF),
тъй като тази организация, по думите на Иванов, е склоннада
чува и иначе оставащата маргинална гледна точка на бизнеса.

Няма коментари: