Национално движение "Екогласност"
член на "Приятели на земята интернешънъл"
Изх. № 07-03 / 03.07.2008
ДО: Кмета на Столична община
СТАНОВИЩЕ
на Национално движение “Екогласност”, представлявано от Петър Пенчев – зам.-председател и подкрепено от други граждански екологични организации и инициативни комитети
Внесено съгласно посочения от Столична община срок от 30 календарни дни от датата на публикуването на обявлението сайта на СО – 04.06.2008г.
Относно: ДОКЛАД ПО ЗАДАЧА 4 „БЪДЕЩА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ” от ПРЕДПРОЕКТНО ПРОУЧВАНЕ И СЪПЪТСТВАЩИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОЕКТ: “УПРАВЛЕНИЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА” ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ ФОНДОВЕТЕ НА ЕС”
По важния проблем с управлението на битовите отпадъци на Столична община, в нашето Становище акцентираме на Предложението на Комисията за Стратегия за устойчиво развитие на Европейската Общност, която подчертава необходимостта за разкъсване на връзката между икономическия растеж, използването на ресурсите и генерирането на отпадъците. Срещата на Европейският съвет в Гьотеборг (Юни 2001г.) завършва така: “зависимостта между икономическият растеж, използването на естествени ресурси и генерирането на отпадъци трябва да се промени. Силният икономически растеж трябва да върви успоредно с устойчивото използване на естествени ресурси и нивата на отпадъците[…]”. / Стр. 29 от Доклада /
Като гражданска екологична организация, работеща за опазване на околната среда и предотвратяване на риска за човешкото здраве, разглеждаме изготвения проект единствено спрямо критерия „Устойчиво развитие”, съгласно Решение No 1600/2002/EC на Европейския Парламент и Съвета от 22 юли 2002г., определящо Шестата Програма за Действие на Общността за околна среда: „Устойчиво развитие означава, че нуждите на настоящето поколение трябва да се задоволяват, без компромиси с възможност на бъдещите поколения да задоволят своите собствени потребности. Това е основна всеобхващаща цел на Европейската Общност, която е част и от Договора за създаване на ЕС, покриваща всички политики и дейности на Общността.
Относно устойчивото управление на отпадъците, това означава свеждане на употребата на естествени ресурси до минимум, увеличаване на дейностите по предотвратяване на образуването на отпадъци, обезвреждане и рециклиране и провеждане на третирането и депонирането на отпадъците с минимално въздействие върху околната среда, което запазва колкото е възможно повече ресурсите и съхранява околната среда за бъдещите поколения.” / Стр. 32 от Доклада /
Веднага сме длъжни да подчертаем нашето несъгласие с предварителното предопределяне на принципите за управление на битовите отпадъци(БО) на Столична община, направено с избора за разработчик на този доклад на Консорциум „Фихтнер”, който е специализирал своята дейност ЕДИНСТВЕНО при прилагане принципите на ниско и средно-температурното изгаряне на БО. Категорично протестираме против този подход на Столична община, защото е насочен срещу здравето на хората и води до замърсяване на околната среда.
1. Още на Стр. 8 от Доклада при описа на метода „Термично третиране”, не можем да се съгласим с безалтернативния извод на Консорциум „Фихтнер”: „По принцип, има три групи процеси на термично третиране: пиролиза, газификация, включително плазмена газификация и изгаряне. До момента пиролизата и газификацията рядко се прилагат в промишлен мащаб и не съществуват данни за предприятия с мащаба, необходим за София. Така само изгарянето на отпадъци е взето като вероятен компонент в алтернативите за управление на отпадъци в Раздел 1.4.” Това твърдение на авторите на доклада е невярно, защото публично е известно, че преди три години в Столична община имаше постъпили оферти от четири фирми, предлагащи технология с високотемпературно плазмено третиране, при което липсва отделяне в околната среда на диоксини и фурани.
2. Не сме съгласни с предвижданото с лека ръка на Стр. 9 от Доклада, изгаряне на пластмаси, поради отделянето при това изгаряне на над 180 вида диоксини и фурани, което тук се премълчава от авторите.
Алтернатива 2(препоръчана за избиране в края на доклада!) включва:
o Производство на RDF от лесно достъпните високо калорични компоненти БО (предимно пластмаси, картон), която се изпраща за оползотворяване на енергията в циментови заводи или ТЕЦ, т.е. нискотемпературно изгаряне
Алтернатива 3 включва същата ръчна инсталация за сортиране като при Алтернатива 2.
За оставащите БО тази алтернатива цели пълно превръщане на органичната материя БО в RDF, чрез отделяне на инертния остатък, който се депонира. Допуска се, че този тип средно калорично RDF ще бъде използвано за оползотворяване на енергията в специална RDF ЕЦ (ЕЦ=Електрическа Централа), т.е. отново нискотемпературно изгаряне в близост до площадката и експлоатирана от консуматор на пара или топлина.
Алтернатива 4: Тази Алтернатива цели оползотвораяване на енергията отново в завод за изгаряне на БО и депониране на пепелта и остатъците от димните газове.
3. В доклада - Стр. 26, само се споменава проблема с диоксините, без да се даде оценка.
“Вследствие на проблеми свързани с подземните води от общински депа за отпадъци в края на 80-те години, някои страни – членки на ЕС (Германия, Холандия, Австрия и Швеция), въвеждат мерки за управление на битовите отпадъци. Налагането на тези мерки също е подпомогнато и от разгорещените дискусии относно инсинерацията на битовите отпадъци (проблем с диоксините) и алтернативното рециклиране на битовите отпадъци.”
4. Твърдо се противопоставяме на неточното цитиране и прилагане / Стр. 40 от Доклада / на Наредба No. 7/1992 г. на Министерството на здравеопазването - за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (грешно е цитирано и заглавието на Наредбата, като защита на здравето и градската среда ).
Невярно се цитира определеният стандарт за разполагане на съоръженията за третиране на битови отпадъци, като се сочи минимално разстояние от населените места за „Депа за неопасни отпадъци” – 1 000 м, когато това отстояние е за „Депониране на неопасни отпадъци с ежедневно запръстяване”, докато при периодично запръстяване(което се изпълнява на практика), хигиенно-защитната зона е 3 000 м.
Същото важи и за дейностите по открито компостиране, за които в доклада е определен стандарт 2 000 м, когато трябва да се спази хигиенно-защитна зона от 3 000 м.
5. На Стр. 41 от Доклада маловажно се теоритизира върху определенията за обезвреждане и оползотворяване, а се премълчава друга важна характеристика.
“Изискванията към отпадъците за инсинерация са ясни: 3% общ органичен въглерод и 5% загуби при възпламеняване. В съответствие със съществуващата Рамкова Директива за отпадъците изгарянето на БО се счита за обезвреждаща инсталация. През 2003г. Европейския Съд (European Court of Justice) реши, че при определени обстоятелства, изгарянето на БО може да също така да се счита като инсталация за оползотворяване.”
Според изискванията за устойчиво развитие, цитирани в началото на нашето становище, акцентът не трябва да е в дефиницията, а дали има наличие на диоксини и фурани.
6. На Стр. 50 от Доклада се разглежда проблема относно компаниите, изкупуващи гориво RDF, произведено от отпадъци.
За сектора на циментовата промишленост е необходимо да цитираме мнението на експертите от МОСВ – още на 12.09.2006 г. г-жа Пенка Георгиева, началник на отдел “Атмосферен въздух” в РИОСВ-София е заявила: “Енергийни съоръжения, работещи на газ и технологично, и конструктивно не стават за отпадъци. Още повече, че при изгарянето трябва да се улавят и пречистват вредните емисии. Най-опасен и основен проблем са диоксини и фурани. А при нискотемпературно изгаряне – 850 градуса, те са с голяма концентрация. Горенето трябва да е над 1200 градуса”, обяснява експертът.
Това, че циментовите заводи в Бели Извор, Златна Панега и Девня вече имат разрешително да доизгарят горивото произведено от отпадъци, ни задължава да ревизираме актуалността на тези Комплексни разрешителни, защото те са издадени през 2005 г. и няма гаранция за прецизността при тази стара оценка.
7. В същото време изказваме нашето съмнение и за сектора на електрическата промишленост и заявката на две компании в района на Марица-Изток, които са се свързали със Столична община и са изразили техния интерес. Интересът им се състои във включването на горивото, произведено от отпадъци в състава на горивото, което използват, ако съоръжението е подходящо за доизгаряне. Комплексното разрешително тогава щяло да бъде приложено.
Тук сме длъжни да обърнем внимание на два факта.
- По разпореждане на Върховна касационна прокуратура от 22.02.2008 г. е образувано наказателно производство срещу всички централи и брикетната фабрика “Брикел” в източномаришкия басейн.
- И още – под номер 2008/4288 е регистрирана в Европейската комисия и е започнала процедура по нарушение срещу България, заради същите източници на замърсяване на околната среда и вреди върху човешкото здраве, доказано от здравния скрининг на Националния център по здравна информация и Националния център по опазване на общественото здраве, проведен през 2007 г. в района на гр. Гълъбово.
8. Не можем да приемем и “огромния интерес” на Топлофикация-София към включването на горивото, произведено от отпадъци при специализирани инсталации, използващи това гориво, от които инсталации ще се произвежда топлина и електроенергия, когато в доклада се отчита, че съществуващите съоръжения на Топлофикация-София са остарели и се нуждаят от спешна смяна.
9. На Стр. 54 от доклада се съобщава за избора на площадки - (Задача 2) и по-специално изборът на Хан Богров за инсталация за обезвреждане или инсинератор. Не можем да се съгласим в законността на процедурата, когато се съобщава за съществуване вече и на разработен подробен устройствен план, тъй като НД”Екогласност” е дало своето отрицателно Становище с подробно изложени мотиви, без да сме уведомени за резултат от какво и да е обсъждане.
10. Не можем да се съгласим с определянето за претоварна станция на бившата площадка за балиране Требич - Стр. 123 от доклада. С много аргументи “против” Инициативните комитети на Мрамор и Требич, „Екосдружение Връбница-Надежда” и заинтересовани граждани успяха да докажат нарушенията на българското законодателство за разполагането на тази площадка.
11. Поставяме нашия акцент върху Стр. 125 и следващи от доклада, относно третирането на остатъка от битовите отпадъци.
Съгласни сме с авторите на доклада, че в края на 80-те години дискусията за изгарянето на отпадъците достигна ново и за известно време критично ниво. По това време, количествата битови отпадъци за депониране бяха стигнали максимума и особено гъсто населените страни в Европа, като Германия, Швейцария, Австрия и Холандия, се изправиха пред проблема с изчерпващия се капацитет на сметищата. Свободно място за нови сметища нямаше. Като решение на проблема с депонирането на отпадъците в тези страни бяха обсъдени около 100 нови инсинератора.
По това време, екологичното движение (зелени партии и НПО) все още се развиваше в Германия, Австрия и Холандия и скоро се появи в други европейски страни. Тези групи идентифицираха изгарянето на битови отпадъци като опасно и неприемливо за управлението на отпадъците по две причини:
Изгарянето на битовите отпадъци противоречи на дейностите по предотвратяване и рециклиране, тъй като капацитетът на инсинератора трябва да се използва оптимално, за да се поддържат ниски разходите за изгаряне и за да се спазват договорите за доставка на енергия от инсинераторите;
Изгарянето на битовите отпадъци произвежда големи количества опасни емисии, сред които силно токсични диоксини и фурани, и много други неизвестни вещества.
12. Подчертаваме нашето съгласие със Стр. 130 от доклада.
Газификацията (ВКЛ. СИСТЕМИТЕ С ПЛАЗМА) има две значителни предимства пред изгарянето. Газът може да се използва по-гъвкаво отколкото топлината от инсинератора, особено ако той се намира далеч от потенциалните потребители.
Шлаката от газификацията е встъклена т.е. няма инфилтрат и е по-подходяща за строителната промишленост от обезвредената дънна пепел от инсинератора, особено в страни, където не е разрешено рециклирането и. При все това, ако е необходимо, дънната пепел от инсинератора също може да се встъкли. Например, в Япония има редица инсинератори, където дънната пепел се встъклява в плазмен конвертор.
13. Не можем обаче да намерим никакви сериозни аргументи в крайния извод на авторите на доклада: “Има един основен недостатък на газификацията. Въпреки че е обещаваща технология по отношение на предимствата си, газификацията все още не е достигнала достатъчен опит в пълен мащаб, за да осигури безопасна работа, особено за завод с нужните за София размери.”
14. Отук следва несъгласието ни и с Генералното заключение на авторите на доклада при тяхната оценка: “Столична община трябва да построи съоръжение, което осигурява непрестанна работа, което за момента може да се осигури само от инсинератор, ако битовите отпадъци трябва да се обезвреждат термично.”
15. Доказателство за нашата правота за отделяне на диоксини и фурани, се съдържа на Стр. 134 от доклада – в признанието, че “Все пак, след като пластмасата не е отделена от ръчната сортираща инсталация, тя бива включвана в производството на RDF”. И още: “Поток от ЕГО, предимно съставени от хартия, картон, пластмаса, дърво, текстил. които могат първо да се отделят ръчно, ако е необходимо, и/или да се преработи остатъка с цел производството на лека фракция (RDF) и на тежка фракция, която се връща обратно към потока от малки по размер елементи за биологично третиране.
16. Подчертаваме и Стр. 139 от доклада, където за Алтернатива 1 се признава, че след предварителното третиране БО не са стабилизирани и в резултат на това инфилтратът ще бъде много замърсен и ще причинява отделянето на неприятни миризми във въздуха.
Тук ни звучи неразбираемо предлагането на ДЕПО ЗА MБT ТРЕТИРАНИ СМЕСЕНИ БО с толкова голям обем - 270,000 – 300,0000 т/г., с големи миризми.
17. Отново не сме съгласни със Стр. 145 от доклада, където се пропагандира Алтернатива 2: MБT, Високо калорично RDF и депо за третираните остатъци, при която ще се оползотворява високо калоричните компоненти от БО (предимно пластмаси и малко хартия/картон). Тези компоненти ще бъдат превърнати в Гориво произведено от отпадъци (RDF, Refuse Derived Fuel) (RDF – 16,000 дo 20,000 kJ/кг) и RDF ще бъде съвместно изгорен в циментов завод или същестуваща ТЕЦ, както не сме съгласни и със Завод за производство на RDF, сепариращ високо калоричната фракция от БО (малко хартия, картон и предимно пластмаси) в RDF. RDF предимно ще бъде сепариран след изсушаване на отпадъка до известна степен.
18. На Стр. 150 от доклада, при Алтернатива 3: МБТ, максимално производство на RDF и депо за инертните остатъци, се препоръчва отново балирането, което се доказа в София през поиследните три години, че като елемент от технологията е една скъпоструваща, НО напълно излишна операция.
.
19. Неприемливо според критерия за устойчиво развитие, звучи Проекта на Рамковата Директива за отпадъците в частта му, описана на Стр.155 от доклада при описание на Алтернатива 4: Изгаряне и депо за пепелта
При Алтернатива 4 биоразградимото съдържание в отпадъците се разрушава термично и в същото време се произвежда енергия от калоричната стойност на БО.
В съответствие с Проекта на Рамковата Директива за отпадъците изгарянето на БО ще бъде признавано за инсталация за оползотворяване на енергията, само ако се достига оползотворяване на топлината от 65% или повече. Няма да е такъв случая със София, тъй като нито една от наличните площадки за УБО не позволява свързване към топло-разпределителната мрежа, а такава топлинна ефективност не може да бъде постигната единствено с производството на електроенергия. – не можем да приемем Проекта на Рамковата Директива за отпадъците, заключават явторите.
20. На Стр. 159 от доклада се признава проблема с използването на големия обем от компоста.
При Алтернатива 1 остават най- много отпадъци за депото. При Алтернатива 2 има значително повече отпадъци за депониране, отколкото при Алтернативи 3 и 4, в случай че нискокачественият компост не може да бъде оползотворен.
21. Неприемливо според критерия за устойчиво развитие, е акцента върху енергийното оползотворяване, което най- силно е застъпено в Алтернатива 3. Това е така, защото максимално количество RDF се произвежда от битовите отпадъци и се използва в Централата за изгаряне на RDF, което е свързано с енергийния потребител.
22. На Стр. 168 от доклада отново се подчертава икономически важен аспект, който идва и като друг плюс за вискокотемпературната плазма.
ЗАВИСИМОСТ ОТ ПАЗАРИТЕ - Висока, ниско качественият компост и RDF изискват външни потребители.
23. На Стр. 178 от доклада се съгласяват с изразеното по-горе наше подозрение в нашата забележка № 6 – “нито един от циментовите заводи не може да приеме цялото количество RDF, количествата бяха разпределени както следва: Златна панега: 16,000 т/г; Бели Извор: 40,000 т/г; Девня: остатъка от 30,000 дo 50,000 т/г.”
24. Несериозно звучи на Стр. 194 от доклада за някакъв износ в страна на ЕС на какъвто и да е отпадък, като изводи за Алтернатива 4, 3 и 2 (потенциален кандидат).
“Допълнителен проблем са остатъците от димните газове, които са опасни отпадъци. Понастоящем няма депо за опасни отпадъци, а и никоя от площадките по проекта не е подходяща за това, поради изискванията за отстояние. Едно преходно решение е да се изнася този отпадък в страна от ЕС, докато в България има налично подходящо съоръжение.”
25. Относно пласмента на остатъците, се признава, че Алтернатива 2 си има своите недостатъци, свързани със зависимост от пазара на RDF и нискокачествения компост. Звучи необосновано оптимистично: “Засега има интерес предимно от промишлеността от циментовата индустрия, която има сравнително големи изисквания по отношение на качеството на RDF. Все пак, както беше споменато в Раздел 4.3, пазара на RDF изглежда бързо се развива.”
26. Необосновано се стига до извода: “Изглежда, че Алтернатива 2 може най-добре да постигне по-горе цитираните финансови критерии и затова Консултантът препоръчва Алтернатива 2. Алтернатива 2 може да се реализира бързо и има висок потенциал за рециклиране и оползотворяване.”
27. НЕПРИЕМЛИВО е за нас, като представители на засегнатата общественост, претендиращи за спазване на принципа за устойчиво развитие, съгласно Решение No 1600/2002/EC на Европейския Парламент и Съвета от 22 юли 2002г., определящо Шестата Програма за Действие на Общността за околна среда, че е допуснато в София да се вземе следното решение: “На проведеното заседание на Управителния Комитет на 31 март 2008г., Управителният Комитет инструктира Консултанта, че критерият „скорошна наличност” следва да се приема за най-важен.” Поради тази причина препоръчаната алтернатива от доклада е: Алтернатива 2.
Имайки предвид горните обстоятелства, предлагаме този доклад ДА НЕ СЕ ПРИЕМЕ от Столична община и ДА СЕ ВЪРНЕ ЗА ПРЕРАБОТКА.
Приложение:
1.Разпечатка от обявлението на сайта на Столична община от 04.06.2008г.
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=4&sub_open=31128&nxt=0
За НД “Екогласност”:
Петър Пенчев - Зам.-председател
За СНЦ „Нови хан – европейско селище”:
Огнян Чипев – председател
За Екосдружение „Връбница – Надежда”:
Веселин Димитров – председател
За СНЦ „ЕКО МРАМОР”:
Снежинка Цветанова – председател
Maрин Маринов, председател на Инициативен комитет на кв.Требич
За СНЦ „Екозащита – Челопечене”
Илка Стоименова, председател
Павел Бонев, председател на ИК Мусачево
Борис Борисов, председател на ИК Горни Богров
Няма коментари:
Публикуване на коментар