ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - НЕПРИЯТНО, НО ФАКТ

Група ГЕО препрочете и преразказа за вас книгата "Глобализацията - последиците за човека" от професор Зигмунт Бауман, великия теоретик на тази тема. Макар и не много леко и оптимистично, това би могло да бъде едно полезно четиво.


Глобализацията - това е нов световен ред, а според някои изследователи - ново световно безредие.

Първоначалната идея била създаването на един универсален ред и волята за изграждане на един нов, по-добър свят като промените се разширят до глобални измерения. Намерението е било да се уеднаквят жизнените условия на всички и навсякъде, така че всеки да има равни възможности за живот.

Нищо от това не е останало в значението на Глобализацията. Новият термин не се отнася до глобалните инициативи и предприятия, а само до това, което се случва с всички нас. Глобализацията е един необратим процес, който засяга всички ни в една и съща степен. Глобализацията колкото обединява, толкова и разделя. Това, което се явява глобализация за едни е локализация за други /оттук и терминът "глокализация", който отразява двойната същност на процеса/. Подвижността и свободата да се придвижваш стават най-висша ценност, присъща на глобалните, на световния елит, който задава тона и съставя правилата за играта на живота. Да бъдеш локален, местен, неподвижен в глобализирания свят е знак, че търпиш лишения и социално деградираш.

Сред всички технически фактори, допринесли за подвижността, особено голяма роля е играло транспортирането на информация - вид комуникация, който не изисква непременно транспортиране на физически тела. Придвижването на информацията през XX в. набираше скорост и ставаше все по-бързо от придвижването на телата. Накрая появата на Мрежата направи информацията моментално достъпна по целия свят. Така всяка акция на фондовата борса може за секунди да смени собственика си, представляван от брокер, и географската отдалеченост на компанията не е съображение в решението на инвеститора дали да купува или продава. Инвеститорът, който е глобален и мобилен, не се чувства длъжен да се съобразява с интересите на местното население, което е наето на работа - уволнение, социални проблеми - те остават на местно ниво, далеч от собственика. Глобалните елити, които управляват световната икономика са надтериториални, капиталът - също. Надтериториалността на финансите е пълна, на търговията - почти пълна, а при промишленото производство - бързо напредва.

За тази цел е необходимо новото разпространение на слаби и неспособни суверенни държави, необединени в политически и икономически блокове. Светът сега е парцелиран на суверенни държави и техният брой ще нараства. Създават се държавни формирования на забравени, незнайни и местни етнически групи, често измислени, но изискващи да притежават всички атрибути на суверенна държава и топли кабинети в ООН и останалите международни организации. Също така се разпадат федерални държави с разпадането на социалистическия блок. Но държавният суверенитет е чисто формален. Военната, икономическата и културната самодостатъчност на държавата са трите крака, на които се крепи суверенитетът.

Всичките тези три крака бяха счупени без надежда за възстановяването им. Смазването на икономическия крак беше първо. На държавата се изплъзнаха функциите, които изпълняваше, като първа беше функцията да регулира икономиката като поддържа динамично равновесие между нарастването на консумацията и на производителността - тази задача суверенните държави са изпълнявали с периодичното прилагане на забрани за износ и внос, митнически бариери и др. механизми за стимулиране на вътрешното производство и потребление. Икономиката все повече се измъква от политическия контрол на правителствата. Всеки опит на държавата да се меси в икономиката се посреща с бърза и страховита наказателна мярка на световните пазари." Чисто спекулативните междувалутни финансови операции достигат обем от 1300 млрд долара дневно - 50 пъти по-голям от обема, на който възлизат всички резерви на националните банки в света. Никоя държава не може да се съпротивлява повече от няколко дни на спекулативния натиск на пазарите" /Рене Пасат/.

За да постигнат своята свобода на движение и своята неограничена привилегия да преследват целта си, глобализираните финанси, търговията и информационната индустрия зависят от политическата фрагментация - от парцелирането на световната сцена. Всички те имат интерес от съществуването на слаби държави, от такива се нуждае Новият световен ред, за да се възпроизвежда и поддържа. Те лесно могат да бъдат сведени до изпълнители на полезната роля на райони, наблюдавани от полицията, с осигурен минимум ред, необходим, за да върви бизнесът, но които не могат да заплашват свободата на международните компании и да затормозяват работата им.

Сега държавните граници са станали проницаеми /твърде селективно/, суверенитетът е само на думи, властта - анонимна, а нейното място - празно. Наднационалните компании разполагат със свободата да се преместват, но последиците за местното население остават. Напускайки местността, инвеститорът е способен да избяга от последиците, ако положението стане прекалено напечено за него - за локално обвързаните остава задачата да си ближат раните, да поправят разрушенията и да изхвърлят боклука. Една от най-важните последици от новата глобална свобода на движение се състои в това, че става все по-трудно, дори невъзможно да се обединят социалните течения в ефективно колективно действие.

Днес сме свидетели на ново световно разслоение на богати и бедни, глобални и локални, подвижни и неподвижни, свободни и ограничени. Глобализацията дава повече възможности на изключително богатите да правят пари по-бързо. Тези индивиди използват последните технологии, за да въртят по целия свят огромни суми пари изключително бързо и да спекулират още по-ефективно. За съжаление технологията няма влияние върху живота на бедните в света. Глобализацията е парадокс: в същото време, когато тя е много изгодна за малцина, оставя встрани или маргинализира 2/3 от населението на света" /Джон Кавана от Вашингтонския институт за политически изследвания/.

Според доклад на ООН "цялостното богатство на 358-те глобални милиардери се равнява на сбора от доходите на 2,3 милиарда най-бедни хора в света /45% от световното население/".
Има тенденция в медиите бедността в света да се приравнява само до глада, като така се отрича човешкото в хората, тяхното достойнство, образователни и културни потребности. Скриват се много други страни на бедността- ужасни условия на живот, неграмотност, безработица, агресия, които не се лекуват с бисквитка и шоколадче. Друга тенденция е да се отъждестви бедността с престъпността, така се криминализира бедността. Наказателната система насочва ударите си срещу "дъното", а не срещу "върха" на обществото. Незаконните действия, извършени от елита, трудно се дефинират, трудно се разкриват, пък и няма воля за това. Редките съдебни процеси срещу измамници от висока класа не са достъпни за интелектуалното ниво на обикновените читатели на вестниците. Престъпленията на върха, които са надтериториални, са причина за екзистенциалната несигурност и тревога в съвременното общество. Да окрадеш ресурсите на цели нации се нарича "подпомагане на свободната търговия", ограбването на жизнено необходимите средства на цели нации се нарича "съкращаване" и "преструктуриране". Тези действия обаче не се споменават сред престъпните деяния, изискващи наказание.

Съществува натиск от страна на глобалните финансисти да се унищожат навиците на постоянната, часово определена, устойчива и регулярна работа, като се заменят от "гъвкава работна сила". Това означава работниците да загубят своите навици за всекидневен труд, всекидневни движения, постоянно работно място и устойчива общност от колеги, да не се привързват към работата си. От страна на Световната банка се иска анулирането на твърде благоприятните закони, защитаващи работните места и заплатите дори в най-развити страни като Германия и Франция.

Едновременно с намаляване на трудовата заетост, в целия свят нарастват средствата за строежи и поддържане на затвори. Бюджетът на САЩ за строеж на нови затвори далеч надхвърля цялата сума, предвидена за висши учебни заведения. Затварянето е най-радикалната форма на пространствено ограничаване, а и главна грижа на управлението на политическия елит. /Пример е затворът тип "паноптикум" "Пеликан бей" в Калифорния./

Тук проф. Бауман разказва едни много интересни неща за затвора като паноптикум /виж. Мишел Фуко /

Същевременно ако глобалният елит се сблъска с местното законодателство, се появява натиск за промяната му в съответствие с глобалното, а и за мобилните глобални винаги остава възможността да се спасят чрез бягство в друга географска точка.
Финансовата ограниченост на локалните, закрепостяването им в неподвижност на едно място без право на избор означава за тях "краят на географията", чийто край има диаметрално противоположен смисъл за глобалните.

Следва продължение, в което ще разкажем каква, според професор Бауман, е целта на новата архитектура от мегаломански, безлични , студени и неуютни сгради от стъклобетон.




Още от проф. Бауман