понеделник, 16 юли 2007 г.

КАКВО Е ЛЕВСКИ ЗА НАС



Това ученическо съчинение прочете Група ГЕО в коридора
на едно основно училище, чийто патрон е Васил Левски.
В навечерието на 170-годишнината от рождението на
Апостола на Свободата публикуваме за вас този текст


Левски безспорно е най-великият наш национален герой. Той ни впечатлява с такива изключителни качества като смелост, упоритост, съобразителност, честност, безкористност и отдаденост на делото.
Той търпеливо разяснява целите на своето дело сред народа, който не е вярвал в своите сили да се освободи сам. Упорито и търпеливо изгражда революционни комитети, макар и част от хората да не го разбират, сковани от страха под надвисналия ятаган на турците. Възхищение буди неговата несломима воля да води една трудна борба, чийто изход може да не се увенчае с успех. "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си". Тези думи на Левски са мотото на целия му живот.
Неговото щастие се слива с народното щастие - свободата. Неговата смърт, неговата лична трагедия засяга само него. Той скромно смята, че смъртта му няма да засегне революционното му дело и то трябва да продължи без него. Неговия светъл пример помага поробения народ да се пробуди. Но смъртта му е една голяма загуба за подготовката на организираната борба. Историята показва, че нахлуването с няколко въоръжени чети не може да накара целият народ да се вдигне на въоръжена борба, както е смятал Ботев. Така загубата на такава светла личност като Левски предопределя съдбата на българския народ. Той не успява да се освободи сам, което завинаги обрича България да бъде сателит на някоя от Великите сили.

Честността на Левски е изключителна. В името на великото дело той се е отказал от всичко лично - роден дом, семейно щастие. Пред турците той е разигравал роли като велик актьор, но само пред тях. В отношенията си с обикновените хора неговите постъпки са кристално ясни и чисти. Тефтерчето на Левски трябва да бъде пример за всеки един съвременен политик и обществен деец. Там е даден пълен отчет как се изразходват комитетските пари - основно за делото. За другарите му, а също и за потомците е дадена пълна прозрачност на неговите скромни нужди - малко храна, малко за път, всичко останало е за делото.

Левски не се стреми към богатство, нито към власт. В случай на най-щастливия изход - освобождението, Левски не се вижда окичен с царските знаци. За него върховното благо е свободата, това е неговия идеал, мечта и живот. На въпрос какво ще прави след като се освободи България той отговаря, че би отишъл да помогне на други поробени народи да се освободят. Свободата, стремежът към нея, а не властта е смисълът на неговия живот.
С това той може да бъде пример и гордост за всеки един от нас, тъй като световната история не познава по-чиста, по-светла, по-безкористна личност.

1 коментар:

Анонимен каза...

Izkljuchitelna hristianska dobrodetel - po-blajenno e da davash, otkolkoto da poluchavash. Ako vseki ot nas, predi da iska da poluchi nesho dobro, se zapita predi tova kakvo dobro e dal, togava sveta okolo nas niamashe da izglejda po tozi nachin, a mnogo po-dobre.