понеделник, 23 юли 2007 г.

ЖАЛБА СРЕЩУ БЕЗДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЪР ЧАКЪРОВ

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

Чрез Министъра на околната среда и водит
До Върховен административен съд


Ж А Л Б А
от Национално движение “Екогласност”, Член на Приятели на Земята Интернешънъл, представлявано от председателя Иван Сунгарски и зам.-председателя Петър Пенчев
ПРОТИВ: Мълчалив отказ на Министъра на околната среда и водите на ИСКАНЕ ЗА НАМЕСА НА ОСНОВАНИЕ Административнопроцесуалния кодекс, Закона за защитените територии и Конвенцията от Орхус, ОТНОСНО внасяне в Министерския съвет на плановете за управление на всички природни паркове в България

Уважаеми господа съдии,

С вх. № 48-00-414/05-07-2007 г. подадохме писмено искане до Министъра на околната среда и водите, за намеса на основание Административнопроцесуалния кодекс(АПК) и на чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии(ЗУТ), относно негово неизпълнение на внасяне в Министерския съвет(МС) на плановете за управление на всички природни паркове в България. С това си искане Национално движение „Екогласност”, като организация, регистрирана по Закона за юридически лица с нестопанска цел(ЗЮЛНЦ), инициира започване на производството по издаване на индивидуален административен акт, съгласно чл. 24, ал. 1 от АПК.
Национално движение „Екогласност”, в качеството си на представител на заинтересованата общественост, получи мълчалив отказ от Министъра да разгледа това ИСКАНЕ и да се задължи сам като административен орган да извърши определени действия, съгласно чл. 1, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), и затова ОБЖАЛВА този мълчалив отказ и въздържане от определени действия, поради следните обстоятелства:
I. Административноправни норми.
1. Съгласно чл. 4, ал. 3 от АПК твърдим, че това действие/бездействие на Министъра на околната среда и водите вреди на обществото, при което с този административен акт на отказ за намеса, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани и организации.
2. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
3. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване по същество подлежи отказът на горното искане, като представляващ първоначален административен акт съгласно чл. 21, ал. ал. 1 и 4, във вр. чл. 1, т. 4 от АПК.
4. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да обжалват административния акт имат гражданите или организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него.
5. С настоящата жалба, съгласно чл. 84, ал. 2 от АПК, спазваме едномесечния срок за оспорване, спрямо изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
6. Съгласно чл. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус), като представители на заинтересованата общественост НИЕ имаме достъп до процедурата за обжалване пред съда, за ДА ОСПОРВАМЕ ПО СЪЩЕСТВО и от процедурна гледна точка законността на това бездействие в съответствие с разпоредбите на чл. 6 във вр. с чл. 2 от същата Конвенция.
7. Съгласно чл. 2 от Конвенцията, НИЕ като юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ, работещо съгласно своя устав за опазване на околната среда, ИМАМЕ ИНТЕРЕС и съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК – и като граждани, като с това ИМАМЕ ПРАВО да сме страна в административния процес като засегнати от този административен акт – отказ за намеса на Министъра на околната среда и водите по един въпрос, касаещ защитените територии на РБългария, което е пряко свързано с въпросите на околната среда.
8. Съгласно т. 50 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с това неизпълнение на Закона за защитените територии се нарушават изискванията за “устойчиво развитие”, поради незаконосъобразното започнало застрояване в защитените територии, с което не само се уврежда и не се опазва околната среда сега и в бъдеще, с риск за биоразнообразието, но значимо се ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности.
II. Други обстоятелства.
След широко обществено недоволство, стана скандално известен факта, че Министърът на околната среда и водите не е изпълнил задължението си за внасяне в Министерския съвет на План за управление на Природен парк „Странджа”, заедно с цифровия модел на установените още от 30-05-2006 г. граници, с предложение МС да го утвърди по реда на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии.
2. С Решение № 6794 от 29-06-2007 г., Върховният административен съд – Пето отделение, констатира това законово нарушение и необходимостта от утвърждаване на Плана за управление на Природен парк “Странджа”, с приложени към него карти, съгласно чл. 47, т. 4 от ЗЗТ.
3. Само след внасянето от Министъра на околната среда и водите за утвърждаване от Министерския съвет на тези планове за управление на природните паркове, те могат ДА ВЛЯЗАТ В СИЛА, констатира Върховният административен съд – Пето отделение, с Решение № 6794 от 29-06-2007 г..
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да потърси най-строга отговорност от всички подчинени му длъжностни лица, които поради некомпетентност или умишлено бездействие, нанасят непоправими вреди на българската природа и ВИНОВНО доведоха до тежкото Решение на Върховния административен съд от 29-06-2007 г. за прогласяване нищожността на Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за Парк „Странджа”, както и до последвалото безпрецедентно погазване на демократичните норми с прилагането на Извънредно законодателство от Народното събрание на РБългария на 19-07-2007 г., под уличния натиск на недоволното Гражданско общество.
Необходимо беше Министърът на околната среда и водите да е извършил отстраняване на грешките и несъответствията при отразяване на границите на всички природни паркове в България, ЗА ДА БЯХА ВЛЕЗЛИ В СИЛА плановете за управление на природните паркове с актове за утвърждаване от Министерския съвет ПРЕДИ 30-06-2007 г.
Съществува ОПАСНОСТТА за нови атаки в съда поради липсата, по вина на Министъра на околната среда и водите, на тези планове за управление към фиксираната дата от Народното събрание 30-06-2007 г., защото те ще бъдат утвърдени от Министерския съвет след приетата вече дата за необжалваемост. От безхаберието на Министъра на околната среда и водите ни чакат нови жалби за оспорване в съда на тези бъдещи актове за природните паркове.

Уважаеми господа съдии,
Водими от горното, молим ДА ОБЯВИТЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН мълчаливия отказ на Министъра на околната среда и водите на нашето искане за намеса на основание Административнопроцесуалния кодекс и на чл. 47, ал. 4 от Закона за защитените територии относно негово неизпълнение за внасяне в Министерския съвет на плановете за управление на всички природни паркове в България.

Приложение: Искане вх. № 48-00-414/05-07-2007 г. по описа на МОСВ.

Още от Mediapool


С уважение /подписи/

Няма коментари: